На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното

На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство “за 2023 година да бъде недостиг в размер на към 2,2% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, оценен по методологията на Европейската система от национални и районни сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на знака за 2023 година в претекстовете към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП), оповестиха от МФ.

Постигнатият по-добър недостиг на КФП за 2023 година даде опция държавното управление да утвърди 1,2 милиарда лева на Министерство на регионалното развитие за разплащане планове на общините. Това дава убеденост и предвидимост, че страната застава зад поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година, като вложенията в инфраструктура и възстановяване на средата за бизнес и живот на локално равнище се чака да допринесат за ускорение на икономическия напредък в средносрочен проект. След разхода от 1,2 милиарда лева за задатъци за общински планове, предстоящият недостиг на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2023 година са в размер на 67,1 милиарда лева, като съпоставено с 2022 година приходите по КФП нарастват с 2,3 милиарда лева, макар че второто заплащане по ПВУ се отсрочи за началото на 2024 година За този растеж най-важен принос имат данъчните доходи, които регистрират 11,9 на 100 (5,6 милиарда лева.) номинално повишаване по отношение на 2022 година Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от ВОП продължи и през декември, с което значително изоставането в частта на приходите от косвените налози от първото полугодие бе обезщетено (ДДС от покупко-продажби в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по осъществяването на налога върху приходите на физическите лица и приходите от обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с към 14% по отношение на 2022 година и също регистрират осъществяване над 99%. Изоставането при Данък добавена стойност от импорт от първото полугодие на 2023 година не беше напълно обезщетено и приходите, събрани от Агенция „ Митници “ през 2023 година и се чака те да бъдат с към 650 млн. лева по-малко от събраните доходи през 2022 година Неданъчните доходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-ниски по отношение на регистрираните за 2022 година с към 3,3 милиарда лв.. Това се дължи главно на базов резултат от смяна в законодателството във връзка с постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ за финансиране изплащането на обезщетения към небитовите крайни клиенти на електрическа сила по §24 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДБРБ за 2022 година, които през 2022 година са постъпили в частта на неданъчните приходи, както и постъпилият през месец декември 2022 година първи транш по Плана за възобновяване и резистентност.

Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2023 година са в размер на 72,5 милиарда лева (97,9% от годишния разчет) и нарастват с 9,6 на 100 по отношение на миналата година. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.

Вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1,85 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.

Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към декември 2023 година ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2024 година.

На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към края на ноември 2023 година е негативно в размер на 980,3 млн. лева или 0,5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, при плануван в плановете към ЗДБРБ за 2023 година недостиг за годината в размер на 4 580,0 млн. лв.. На месечна база за ноември се регистрира усъвършенстване на бюджетното салдо, като приходите за месеца надвишават разноските с 459,9 млн. лева Подобрението на бюджетната позиция през ноември се дължи на приходната страна на бюджета, като главен принос имат по-високите приходи от налози.

По-високият размер на данъчните доходи през месец ноември се дължи основно на постъпленията от предплатени вноски за корпоративен налог и използването на мярката за надграждане и рационализиране на фискалния надзор посредством въвеждане на наложително авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на Република България. Тази мярка беше призната по-рано през годината с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 66 от 2023 година, в действие от 1.10.2023 г.) и действието й започва след приемането на Наредба № Н-5 за изискванията и реда за реализиране на фискален надзор върху придвижването на артикули с висок фискален риск на територията на Република България (oбн., Дъждовни води, бр. 83 от 3.10.2023 година, в действие от 3.10.2023 г.).

Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2023 година са в размер на 60 117,6 млн. лева, което съставлява 86,5% от плановете към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 3 652,1 млн. лева по отношение на регистрираните към ноември 2022 година.

Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 47 775,5 млн. лева, което съставлява 89,9% от разчетените за годината. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 5 032,9 млн. лева (11,8%) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 79,5% от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на 10 512,3 млн. лева, което съставлява 90,4% от плана за 2023 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 20 623,7 млн. лева, което съставлява 88,1% от плануваните в ЗДБРБ за 2023 година Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 2 574,5 млн. лева (в т. ч. 892,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ), което съставлява 96,6% от годишния план. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 14 065,0 млн. лева или 90,9% от плана за 2023 година.

Неданъчните доходи са в размер на 10 201,9 млн. лева, което съставлява 91,5% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 140,3 млн. лв..

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2023 година възлизат на 61 098,0 млн. лева, което е 82,5% от годишните планове. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на същия интервал на 2022 година с 4 234,4 млн. лева (7,4%). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други.

Нелихвените разноски са в размер на 58 778,2 млн. лева, което съставлява 83,0% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 53 494,8 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 5 229,9 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 53,5 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 791,3 млн. лева (96,1% от плануваните за 2023 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.11.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1 528,5 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.

Размерът на фискалния запас към 30.11.2023 година е 17,4 милиарда лева, в това число 15,2 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.

Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 30 ноември 2023 година са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „ Статистика ". Освен статистическите данни е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети. /БГНЕС