Бюджетното салдо за първото тримесечие е дефицит от около 690 млн. лв.
На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на март да бъде недостиг в размер на 690 млн. лева (0,4 % от прогнозния БВП), оповестиха от финансовото министерство. За съпоставяне, за първото тримесечие на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 294,7 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с към 1 милиарда лв.. Продължава наклонността от първите два месеца на годината растежът на разноските (близо 27 на сто) доста да изпреварва растежа на приходите (18 на сто), което е главната причина за утежняването на бюджетната позиция по отношение на миналата година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март се чака да бъдат в размер на 14.64 милиарда лева.
и нарастват с 2.26 милиарда лева по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на предходната година с 2.32 милиарда лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 62 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на година по-рано.
На база на предварителни оценки, данъчните доходи по КФП за първото тримесечие са в размер на към 11.86 милиарда лева и нарастват номинално с 20,1 на 100 по отношение на същия интервал на предходната година. Върху осъществяването на косвените налози, най-много на приходите от Данък добавена стойност за интервала, главните фактори, оказващи въздействие са: динамичността на вътрешното ползване, вноса и износа, както и ограниченията на приходните администрации за повишение на събираемостта на приходите. По предварителни данни заявеният за внасяне Данък добавена стойност за интервала нараства с 13,8 на 100, по отношение на първото тримесечие на предходната година. При постъпленията от Данък добавена стойност от импорт през интервала въздействие оказва повишаването с 3,5 на 100 на показателя на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, заявеният за възобновяване Данък добавена стойност нараства с 18,9 на 100.
Основната причина за високия размер на заявения за възобновяване Данък добавена стойност е растежът при заявения данъчен заем от експортьори (19,2 %). Също по този начин, от началото на 2023 година е регистриран спад от 10,3 на 100 на количествата артикули, импортирани от трети страни, в това число спад на количествата импортиран необработен нефт. Негативен резултат върху приходите от Данък добавена стойност имат и понижените ставки за някои артикули от 1 юли 2022 година, в това число 9 на 100 Данък добавена стойност за централно отопление и природен газ, 0 % Данък добавена стойност за хляба и брашното, както и нарастването на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хиляди лв. от 1 януари 2023 година.
Разходите по консолидираната фискална програма
(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март 2023 година са в размер на 15.33 милиарда лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към март 2022 година бяха в размер на 12.09 милиарда лв.. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, разноските за прехрана, разноските за личен състав, и други.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 март от централния бюджет, възлиза на 455 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Евросъюза.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март се чака да бъдат в размер на 14.64 милиарда лева.
и нарастват с 2.26 милиарда лева по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на предходната година с 2.32 милиарда лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 62 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на година по-рано.
На база на предварителни оценки, данъчните доходи по КФП за първото тримесечие са в размер на към 11.86 милиарда лева и нарастват номинално с 20,1 на 100 по отношение на същия интервал на предходната година. Върху осъществяването на косвените налози, най-много на приходите от Данък добавена стойност за интервала, главните фактори, оказващи въздействие са: динамичността на вътрешното ползване, вноса и износа, както и ограниченията на приходните администрации за повишение на събираемостта на приходите. По предварителни данни заявеният за внасяне Данък добавена стойност за интервала нараства с 13,8 на 100, по отношение на първото тримесечие на предходната година. При постъпленията от Данък добавена стойност от импорт през интервала въздействие оказва повишаването с 3,5 на 100 на показателя на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, заявеният за възобновяване Данък добавена стойност нараства с 18,9 на 100.
Основната причина за високия размер на заявения за възобновяване Данък добавена стойност е растежът при заявения данъчен заем от експортьори (19,2 %). Също по този начин, от началото на 2023 година е регистриран спад от 10,3 на 100 на количествата артикули, импортирани от трети страни, в това число спад на количествата импортиран необработен нефт. Негативен резултат върху приходите от Данък добавена стойност имат и понижените ставки за някои артикули от 1 юли 2022 година, в това число 9 на 100 Данък добавена стойност за централно отопление и природен газ, 0 % Данък добавена стойност за хляба и брашното, както и нарастването на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хиляди лв. от 1 януари 2023 година.
Разходите по консолидираната фискална програма
(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март 2023 година са в размер на 15.33 милиарда лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към март 2022 година бяха в размер на 12.09 милиарда лв.. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, разноските за прехрана, разноските за личен състав, и други.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 март от централния бюджет, възлиза на 455 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Евросъюза.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ