На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение

...
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение
Коментари Харесай

МФ: За една година бюджетното салдо се влошава с 904 млн. лв., бюджетният дефицит е 300 млн. лева

На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към февруари 2023 година е негативно в размер на 190,9 млн. лева (0,1 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 300,1 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 109,2 млн. лева, оповестява Трибюн.

За съпоставяне, за първите два месеца на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 713,3 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с 904,2 млн. лева Изпреварващият растеж на разноските е главният фактор за утежняването на бюджетната позиция по отношение на първите два месеца на миналата година. Докато приходите по КФП нарастват с 18 на 100, при разноските се регистрира растеж от 32,2 на 100, което надлежно води до превишение на разноските над приходите за интервала.

В номинално изражение разноските нарастват по отношение на първите два месеца на 2022 година с 2 346,1 млн. лева (32,2 %), като при обособените разходни индикатори най-значително нарастват разноските за пенсии, които се усилват със 715,7 млн. лева, както и разноските за дотации (с 687,3 млн. лева.), разноските за прехрана (с 421,1 млн. лева.), разноските за личен състав (с 383,8 млн. лева.) и други. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

 ГЕРБ/СДС

Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 година са в размер на 9 451,3 млн. лева Постъпленията нарастват с 1 441,9 млн. лева (18,0 %) по отношение на регистрираните към февруари 2022 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 1 426,6 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече с 15,3 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.

Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 7 549,6 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 1 230,7 млн. лева (19,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 79,9 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 803,4 млн. лева, като нарастват с 94,8 млн. лева (13,4 %) по отношение на регистрираните към февруари 2022 година Постъпленията от косвени налози са в размер на 3 714,8 млн. лева (ръст от 296,4 млн. лева, 8,7 % по отношение на регистрираните към февруари 2022 г.), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 2 736,1 млн. лева (ръст от 10,7 % по отношение на регистрираните към февруари 2022 г.), от акцизи възлизат на 907,3 млн. лева (ръст от 4,6 % по отношение на същия интервал на миналата година), а тези от мита са в размер на 58,0 млн. лева (спад от 12,5 % по отношение на регистрираните към февруари 2022 г.). Върху приходите от Данък добавена стойност през 2023 година оказва въздействие понижение на ставката на 9 % от второто полугодие на предходната година за централно отопление и природен газ и въвеждане на ставка 0 % за самун и брашно, както и нарастването на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хиляди лв. от 01.01.2023 година. Тези ограничения водят до загуба на доходи от Данък добавена стойност. Постъпленията от други налози са в размер на 669,8 млн. лева (в т. ч. 446,1 млн. лева целеви вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ от производителите и търговците на електрическа сила, в осъществяване на § 8 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за използване на разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, ЗБДОО за 2022 година и ЗБНЗОК за 2022 г.), което значи, че точно базов резултат в приходите през 2022 година, когато такива целеви вноски не са постъпвали в бюджета, е повода за регистрирания растеж от 469,7 млн. лева в групата на другите налози. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 2 361,7 млн. лева, което съставлява растеж от 369,8 млн. лева (18,6 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година

Неданъчните доходи са в размер на 1 513,3 млн. лева (ръст от 195,9 млн. лева, 14,9 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 388,4 млн. лв..

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 година възлизат на 9 642,2 млн. лева За съпоставяне разноските по КФП към февруари 2022 година бяха в размер на 7 296,1 млн. лв..

Нелихвените разноски са в размер на 9 323,2 млн. лева (ръст от 2 359,9 млн. лева, 33,9 % по отношение на регистрираните към февруари 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 8 742,7 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 575,7 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 4,7 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 35,1 млн. лева (спад с 1,8 млн. лева, 4,8 % по отношение на регистрираните към февруари 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 28.02.2023 година от централния бюджет, възлиза на 284,0 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.

Размерът на фискалния запас към 28.02.2023 година е 15,5 милиарда лева, в това число 15,1 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,4 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.

Източник: breaking.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР