Коравите мъже и леките жени пият гръцкото кафе без захар
На Балканите то и до през днешния ден се вари в медно кафениче и се сервира с утайката
Ако мъж топел геврече или бисквитка в кафето, го считали за хомосексуален
За първи път се разрешавало на млад мъж да влезе в кафенето, откакто отбие казарма
Историята на кафето в Гърция стартира през годините на османско господство. В Солун през 17-ти век е имало повече от триста кафенета, посещавани от гърци и турци. В Атина първите кафенета се появяват по-късно и първоначално са дребни, като множеството от техните притежатели били турци. С течение на времето, клиентела става и гръцка, като през 1760 година традицията се разгръща и в останалата част на Гърция.
Кафе на кафениче е приготвено за пръв път от бедуините от Средния Изток, които слагали каната за кафе върху пясъка, под който имало въглища. Ето за какво верният метод да се вари това кафе е върху пясък.
Обичате ли кафе на кафениче? Така нареченото гръцко кафе не е тип напитка, а обред за подготвяне и изразходване. Сервира се в дребна чашка с кафяв или черен каймак, който е и първото нещо, което допира езика и небцето. След изпиване в дъното на чашката остава гъста като мъгла наслойка. Трудно е да си представим какъв брой пластове просвета, изкуство и традиция се крият в тази ароматна чашка, която постоянно се сервира с чаша студена вода. В старите обичайни гръцки кафенета, дружно с гръцкото кафе и вода, кафеджията сервира наложително и локум (обикновено с усет на бадем), набучен с съчка за зъби.
В Гърция го назовават гръцко кафе, в Турция – турско, а става дума за един и същи бит на подготвяне и поднасяне. И „ гръцкото ”, и „ турското ” кафе в действителност са арабско кафе. Традицията води началото си XV век, когато кафето става по-широко използвана напитка на Арабския полуостров. Докато в останалата част на планетата кафето се филтрира преди да бъде сервирано (през железни, платнени или хартиени филтри), на Арабския полуостров, в Турция и на Балканите, то и до през днешния ден се вари в медно кафениче и се сервира с утайката.
Само мъжете в Гърция имали право да сядат по кафенената.
„ Гръцкото кафе ” е обвързвано с националната просвета на гръцкото кафене.
Не бъркайте актуалното кафене с едновремешното гръцко кафене. В по-стари времена в Гърция (както и в Турция) не е имало село или градски регион без обичайното кафене, където се събирали мъжете. Представлявало нещо като „ Народното събрание ” на всяко село или махала. В кафенето мъжете обсъждали публични, стопански и политически тематики. Деца и дами не влизали там. Ако някоя жена търсела мъжа си, тя трябвало да помоли някой да го извика извън. В краен случай почуквала тихичко на прозореца, в случай че е зима.
За първи път се разрешавало на млад мъж да влезе в кафенето откакто отбие казарма.
Навикът на гърците да седят с часове към маса, отрупана цялостна с кафеени чашки, и да разискват всевъзможни тематики е непокътнат и до през днешния ден. Затова кафето в Гърция е доста по-скъпо спрямо която и да е друга страна. В реалност клиентът заплаща за наем на масата или времето, през което седи в кафенето. Едно е несъмнено: за гърците италианецът, който стои прав и на две глътки да изпива кафето си на плота, е един под напрежение човек, който се нуждае от психолог.
Старите обичайни кафенета (вече са малцина и би трябвало да търсиш, с цел да ги намериш) са били непретенциозно подредени с дребни масички и плетени столове, (кресла или канапета са били забранени). Сервирали се съответни неща: кафе, ракия, локални безалкохолни питиета, ястия с локални подправки, вино без мезе, коняк, локуми и домашни сладка. Кафето се пиело с цигара. В Гърция не е имало наргилета. Те са се наложили като традиция в турските кафенета.
Гледачките на кафе били доста известни печелели положителни пари.
Доброто кафене може да не е огромно или ситуирано на основно място на площада, или пък с прекрасен аспект. Неговата популярност (значи и клиентелата) зависела напълно от умеенето на кафеджията да прави хубаво кафе. Приготвянето на кафето било същинско богослужение, обред. Едно от най-важните условия е на първо място варенето му да става постепенно. За едно положително кафе били нужни към 10 минути. Рязкото повишение на температурата водело до това, че не се получавало положително разтваряне на кафето и захарта във водата, без значение от старанието сместа да бъде разбъркана добре. Ето за какво положителното гръцко кафе не се вари на мощен огън или на котлон, а върху на жарава (ховоли). Ховоли в гръцкия език значи дребен жълт пясък. Всички кафенета и до през днешния ден имат едно особено железно оборудване с необятна повърхнина. В долната му част се пали слаб огън, а в горната му част се сипва пълен песъчлив пласт, който се затопля отмерено от огъня. Кафеджията пъха джезвето в пясъка и оставя кафето да заври там постепенно. Ето още един табиет, който свързва гръцкото кафе с бедуините, които живеят измежду пясъци и пекат всичко в тях.
Джезвето е наложително медно и тумбесто, с цел да може да се сипе в чашата по специфичен метод – нито от високо, нито от доста ниско. Сместа се изсипва без спиране, тъй като другояче каймакът се „ разчупва ”.
Как се подготвя?
Първо в джезвето се сипва водата. След като заври, се поставя захарта и най-после – кафето. Кафето първоначално ще изплува, само че не се разбърква, до момента в който не потъне. Разбъркването става постепенно и би трябвало да спре сега, в който стартират да се образуват мехурчета на повърхността. Тогава се стопира варенето, тъй като в противоположен случай каймакът ще бъде „ засегнат ” и кафето не става за нищо. Колкото по-бавен е огънят, толкоз по-вкусно ще стане кафето.
Видове кафе
Голямото изкуство на кафеджията е да може да подготвя с акуратност една от категориите и разновидности на гръцкото кафе, които съществуват. Всеки, когато стартира да пие кафе избира типа и разновидността, който избира. Категориите са свързани с дозата на кафето и захарта, които се сипват в количество вода, която цялостни една дребна чаша.
Категории:
Тежко (силно) кафе: 2-3 лъжички кафе
Леко (слабо) кафе: 0,5-1 лъжичка кафе
Варианти:
Сладко: 3-4 лъжички захар.
Умерено сладко: 1 лъжица захар
Чисто: Без захар
Подварианти:
Тежко (силно) сладко: 3 лъжички кафе и 3-4 захар
Леко (слабо) сладко: 1 лъжичка кафе и 3 захар
Сладко варено: 2 лъжички кафе и 3 захар, с лек каймак
Средно: 1 лъжичка кафе и половин захар.
Както разбирате, става дума за обред, който кафеджията е трябвало да съблюдава с хирургическа акуратност. Грешка в категорията или разновидността значи, че е изгубил клиента. Категорията или разновидността, който избирал клиента, не са свързвани единствено с вкусовото желание, а и с неговия темперамент и обществената категория към която принадлежал.
Коравите и мощни мъже пиели кафето мощно и горчиво. Дребните буржоа и образованите хора пиели умерено сладко, младоците го предпочитали с повечко захар. Жените пиели единствено сладко кафе, а тази, която обичала кафе без захар, била нарочвана за аморална. В кафенетата на подземния свят, когато някой поръчвал кафе със сол за някого, означавало, че го кани на двубой, с цел да решат несъгласията си с ножове.
Как се пие кафе?
Днес обичайният локум към кафето може да бъде сменен от захаросани плодове или курабийки.
И по този начин, преди клиентът да отпие от кафето си, първо гаврътвал половин чаша вода, с цел да се почисти небцето му от другите усети. След блажената първа глътка похапвал апетитно поднесения му локум на съчка и допивал водата. Строго било неразрешено да се топи в чашката някое геврече или сухар. Смятало се за женски табиет и в случай че мъж го правел незабавно възниквало подозрение, че е хомосексуален. Ако от нехайство при поднасянето кафето се поразсипе и оцапа извън чашата, това било на шанс. Означавало, че клиентът ще получи пари, които не е очаквал.
Днес в Гърция кафето се продава вакуумирано, с цел да се резервира свежестта му. Но тези, които знаят тайните на кафето, в никакъв случай не купуват пакетирано кафе. Отиват в профилираните магазинчета и си го купуват насипно на зърна. Най-добрата композиция (харман) е примес от две елементи бразилско и една част етиопско кафе. Само по това се разграничава гръцкото кафе от турското. В предишното огромните кафенета са имали лична машина, която е смилала кафето.
Утайката на гръцкото кафе има своя митология.
Мъжете не мислели доста за ненужната наслойка, само че дамите развили цяло изкуство върху нея. Това е гледането на кафе. Също като при нас, чашката с утайката се обръща в чинийката, до момента в който сместа изсъхне. Вярвало се, че утайката на кафето разкрива ориста. Това национално гадателство е доста публикувано в цяла Гърция. По предписание пиещият кафето не може да гледа личната си чаша, това би трябвало да стори различен.
Всяко село или махала имали своя гледачка на кафе, в къщата на която се стичали всички съседки, с цел да им предскаже бъдещето. Традицията и през днешния ден е толкоз публикувана, че съществуват кафенета в Атина, които като тип фолклор, държат като служителки „ гледачки на кафе ”, които вървят от маса на маса и гледат на кафе на клиентите.
Ако мъж топел геврече или бисквитка в кафето, го считали за хомосексуален
За първи път се разрешавало на млад мъж да влезе в кафенето, откакто отбие казарма
Историята на кафето в Гърция стартира през годините на османско господство. В Солун през 17-ти век е имало повече от триста кафенета, посещавани от гърци и турци. В Атина първите кафенета се появяват по-късно и първоначално са дребни, като множеството от техните притежатели били турци. С течение на времето, клиентела става и гръцка, като през 1760 година традицията се разгръща и в останалата част на Гърция.
Кафе на кафениче е приготвено за пръв път от бедуините от Средния Изток, които слагали каната за кафе върху пясъка, под който имало въглища. Ето за какво верният метод да се вари това кафе е върху пясък.
Обичате ли кафе на кафениче? Така нареченото гръцко кафе не е тип напитка, а обред за подготвяне и изразходване. Сервира се в дребна чашка с кафяв или черен каймак, който е и първото нещо, което допира езика и небцето. След изпиване в дъното на чашката остава гъста като мъгла наслойка. Трудно е да си представим какъв брой пластове просвета, изкуство и традиция се крият в тази ароматна чашка, която постоянно се сервира с чаша студена вода. В старите обичайни гръцки кафенета, дружно с гръцкото кафе и вода, кафеджията сервира наложително и локум (обикновено с усет на бадем), набучен с съчка за зъби.
В Гърция го назовават гръцко кафе, в Турция – турско, а става дума за един и същи бит на подготвяне и поднасяне. И „ гръцкото ”, и „ турското ” кафе в действителност са арабско кафе. Традицията води началото си XV век, когато кафето става по-широко използвана напитка на Арабския полуостров. Докато в останалата част на планетата кафето се филтрира преди да бъде сервирано (през железни, платнени или хартиени филтри), на Арабския полуостров, в Турция и на Балканите, то и до през днешния ден се вари в медно кафениче и се сервира с утайката.
Само мъжете в Гърция имали право да сядат по кафенената. „ Гръцкото кафе ” е обвързвано с националната просвета на гръцкото кафене.
Не бъркайте актуалното кафене с едновремешното гръцко кафене. В по-стари времена в Гърция (както и в Турция) не е имало село или градски регион без обичайното кафене, където се събирали мъжете. Представлявало нещо като „ Народното събрание ” на всяко село или махала. В кафенето мъжете обсъждали публични, стопански и политически тематики. Деца и дами не влизали там. Ако някоя жена търсела мъжа си, тя трябвало да помоли някой да го извика извън. В краен случай почуквала тихичко на прозореца, в случай че е зима.
За първи път се разрешавало на млад мъж да влезе в кафенето откакто отбие казарма.
Навикът на гърците да седят с часове към маса, отрупана цялостна с кафеени чашки, и да разискват всевъзможни тематики е непокътнат и до през днешния ден. Затова кафето в Гърция е доста по-скъпо спрямо която и да е друга страна. В реалност клиентът заплаща за наем на масата или времето, през което седи в кафенето. Едно е несъмнено: за гърците италианецът, който стои прав и на две глътки да изпива кафето си на плота, е един под напрежение човек, който се нуждае от психолог.
Старите обичайни кафенета (вече са малцина и би трябвало да търсиш, с цел да ги намериш) са били непретенциозно подредени с дребни масички и плетени столове, (кресла или канапета са били забранени). Сервирали се съответни неща: кафе, ракия, локални безалкохолни питиета, ястия с локални подправки, вино без мезе, коняк, локуми и домашни сладка. Кафето се пиело с цигара. В Гърция не е имало наргилета. Те са се наложили като традиция в турските кафенета.
Гледачките на кафе били доста известни печелели положителни пари. Доброто кафене може да не е огромно или ситуирано на основно място на площада, или пък с прекрасен аспект. Неговата популярност (значи и клиентелата) зависела напълно от умеенето на кафеджията да прави хубаво кафе. Приготвянето на кафето било същинско богослужение, обред. Едно от най-важните условия е на първо място варенето му да става постепенно. За едно положително кафе били нужни към 10 минути. Рязкото повишение на температурата водело до това, че не се получавало положително разтваряне на кафето и захарта във водата, без значение от старанието сместа да бъде разбъркана добре. Ето за какво положителното гръцко кафе не се вари на мощен огън или на котлон, а върху на жарава (ховоли). Ховоли в гръцкия език значи дребен жълт пясък. Всички кафенета и до през днешния ден имат едно особено железно оборудване с необятна повърхнина. В долната му част се пали слаб огън, а в горната му част се сипва пълен песъчлив пласт, който се затопля отмерено от огъня. Кафеджията пъха джезвето в пясъка и оставя кафето да заври там постепенно. Ето още един табиет, който свързва гръцкото кафе с бедуините, които живеят измежду пясъци и пекат всичко в тях.
Джезвето е наложително медно и тумбесто, с цел да може да се сипе в чашата по специфичен метод – нито от високо, нито от доста ниско. Сместа се изсипва без спиране, тъй като другояче каймакът се „ разчупва ”.
Как се подготвя?
Първо в джезвето се сипва водата. След като заври, се поставя захарта и най-после – кафето. Кафето първоначално ще изплува, само че не се разбърква, до момента в който не потъне. Разбъркването става постепенно и би трябвало да спре сега, в който стартират да се образуват мехурчета на повърхността. Тогава се стопира варенето, тъй като в противоположен случай каймакът ще бъде „ засегнат ” и кафето не става за нищо. Колкото по-бавен е огънят, толкоз по-вкусно ще стане кафето.
Видове кафе
Голямото изкуство на кафеджията е да може да подготвя с акуратност една от категориите и разновидности на гръцкото кафе, които съществуват. Всеки, когато стартира да пие кафе избира типа и разновидността, който избира. Категориите са свързани с дозата на кафето и захарта, които се сипват в количество вода, която цялостни една дребна чаша.
Категории:
Тежко (силно) кафе: 2-3 лъжички кафе
Леко (слабо) кафе: 0,5-1 лъжичка кафе
Варианти:
Сладко: 3-4 лъжички захар.
Умерено сладко: 1 лъжица захар
Чисто: Без захар
Подварианти:
Тежко (силно) сладко: 3 лъжички кафе и 3-4 захар
Леко (слабо) сладко: 1 лъжичка кафе и 3 захар
Сладко варено: 2 лъжички кафе и 3 захар, с лек каймак
Средно: 1 лъжичка кафе и половин захар.
Както разбирате, става дума за обред, който кафеджията е трябвало да съблюдава с хирургическа акуратност. Грешка в категорията или разновидността значи, че е изгубил клиента. Категорията или разновидността, който избирал клиента, не са свързвани единствено с вкусовото желание, а и с неговия темперамент и обществената категория към която принадлежал.
Коравите и мощни мъже пиели кафето мощно и горчиво. Дребните буржоа и образованите хора пиели умерено сладко, младоците го предпочитали с повечко захар. Жените пиели единствено сладко кафе, а тази, която обичала кафе без захар, била нарочвана за аморална. В кафенетата на подземния свят, когато някой поръчвал кафе със сол за някого, означавало, че го кани на двубой, с цел да решат несъгласията си с ножове.
Как се пие кафе?
Днес обичайният локум към кафето може да бъде сменен от захаросани плодове или курабийки. И по този начин, преди клиентът да отпие от кафето си, първо гаврътвал половин чаша вода, с цел да се почисти небцето му от другите усети. След блажената първа глътка похапвал апетитно поднесения му локум на съчка и допивал водата. Строго било неразрешено да се топи в чашката някое геврече или сухар. Смятало се за женски табиет и в случай че мъж го правел незабавно възниквало подозрение, че е хомосексуален. Ако от нехайство при поднасянето кафето се поразсипе и оцапа извън чашата, това било на шанс. Означавало, че клиентът ще получи пари, които не е очаквал.
Днес в Гърция кафето се продава вакуумирано, с цел да се резервира свежестта му. Но тези, които знаят тайните на кафето, в никакъв случай не купуват пакетирано кафе. Отиват в профилираните магазинчета и си го купуват насипно на зърна. Най-добрата композиция (харман) е примес от две елементи бразилско и една част етиопско кафе. Само по това се разграничава гръцкото кафе от турското. В предишното огромните кафенета са имали лична машина, която е смилала кафето.
Утайката на гръцкото кафе има своя митология.
Мъжете не мислели доста за ненужната наслойка, само че дамите развили цяло изкуство върху нея. Това е гледането на кафе. Също като при нас, чашката с утайката се обръща в чинийката, до момента в който сместа изсъхне. Вярвало се, че утайката на кафето разкрива ориста. Това национално гадателство е доста публикувано в цяла Гърция. По предписание пиещият кафето не може да гледа личната си чаша, това би трябвало да стори различен.
Всяко село или махала имали своя гледачка на кафе, в къщата на която се стичали всички съседки, с цел да им предскаже бъдещето. Традицията и през днешния ден е толкоз публикувана, че съществуват кафенета в Атина, които като тип фолклор, държат като служителки „ гледачки на кафе ”, които вървят от маса на маса и гледат на кафе на клиентите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ