На българския писател му плащат не за да пише, а

" На българския публицист му заплащат не с цел да написа, а с цел да НЕ написа. "

                    Георги Марков

И тъй като тези дни, след отхвърли ми от премия " варна " съм на тази вълна се пробвам да си изясня " статута " на държавната премия. Би било незадълбочено да се каже, че с тези награди страната си измива ръцете поради " абдикирането " й от културата. Тези, които безусловно " драпат " за сходно самопризнание, са тези, които считат себе си за сапун - без да се замислят, че Държавата ги е трансформирала преди този момент в подобен - и по този начин тя добива след сходно хигиенизиране един порядъчен тип като след неделня баня. И никой не се замисля, че сапунът свършва от постоянно търкане и даже спомен от миризмата не остава. Държавата през това време вари в котела идната партида, която ще нареже с конец на калъпи.

Някои от калъпите ще бъдат ароматизирани, други ще припомнят за достоверност. Някои калъпи ще носят мирис на зюмбюл и лалета с етикет: " 24 май ", други на карамфили с етикет: " 3 март ", трети ще бъдат с аромата на градинка пред селското читалище с етикет: " 1 ноември ". И всичко това става с прелиминарен контракт за иго. В контракта с огромни букви е записана най-важната уговорка: " ТИ ЩЕ МЪЛЧИШ ЕДНА ГОДИНА, А НИЕ ЩЕ ТИ ДАДЕМ ПРИ ВРЪЧВАНЕТО НА НАГРАДАТА ДА БЛАГОДАРИШ ОТ МИКРОФОНА НА РОДИТЕЛИТЕ СИ "...

Така договорът за иго е подписан. И всяка премия те стопява в ръцете на страната и от сапуна не остава даже спомен за миризмата, за която си бил квалифициран.

Христо Стоянов