Внимание! Цаца с олово се продава на българския пазар!
На българския пазар се продава цаца с наднормено наличие на олово и риба с изминал период на валидност. Това демонстрират резултатите от лабораторно проучване на "Активни консуматори ".
Проучването е обхванало 12 марки замразена риба. Всички те са вносни артикули и се оферират на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов.
Само при една от пробите е открито нараснало наличие на олово (0,331 mg/kg). Става дума за замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и по-късно пакетирана и импортирана в България от румънска компания.
Проверката е разкрила и проблеми с етикирането на продуктите. Нарушение има при две търговски марки с изминал период на валидност, освен това с повече от три месеца. Става дума за пангасиус, продаван в Кауфланд и талапия от Метро. От "Активни консуматори " са уведомили търговците за казуса.
Ето и цялото проучване за рибата:
Рибата е на трапезата във всички цивилизации от хилядолетия. Но нейното изразходване има и тъмна страна.
Рибата от хилядолетия заема място в трапезата на всички цивилизации. Тя е необятно употребен и пълностоен източник на белтъци, неповторими мазнини и витамини. В рибата питателните субстанции се намират в по-лесно налична за индивида форма, спрямо месото от сухоземните животни. Поради тези качества рибните артикули са незаменима храна, а в последните години са желани при доста диети, от спортисти и въобще хора придържащи се към здравословен метод на живот.
За страдание потреблението на риба има и тъмна страна. В международният океан се съдържат в разтворено положение доста токсични за хората химикали. Допълнително, замърсяванията на водните басейни с индустриални, битови и земеделски боклуци утежняват качеството на водите. От тях токсичните химикали се натрупват във водните жители, а по хранителната верига стигат и до хората. В света има доста места с влошени води. Консумацията на риба уловена или отглеждана в такива условия може да съставлява сдържан до сериозен риск за здравето на хората.
Анализ на заплахите в рибата
Качеството и сигурността на морските храни в Европейския съюз се контролират от редица законодателни условия и надзирават от държавните органи за надзор. Страните членки са длъжни да оповестяват за всички нередности и рискове на пазара посредством централизираната Система за бързо обявяване за рискови храни и фуражи (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF). RASFF пази записите и предизвестията от началото на 21 век. Справка в системата демонстрира общо към 5400 сигнала за нередности или рискове в рибните артикули. За съпоставяне, предизвестията за месните храни са 2600, за пилешкото към 2300, а за млечните са минимум – 900. Понеже изброените артикули от скотски генезис се употребяват доста повече изводът е явен – рибата е най-рисковата храна. При нея шанса да попаднете на рисков артикул е най-малко 5 пъти по-голям в сравнение с при другите месни артикули.
Анализът на данните от RASFF сочи, че тежките метали са съществени замърсители в рибата с 1410 случая. На идващите места в тази печална ранглиста са патогенните микроорганизми (780), паразитите (560) и някои химични биозамърсители като хистамина и други Всъщност рибата е най-замърсената с тежки метали храна въобще. На нея се падат към 40% от всички докладвани случаи на тежки метали (1410 от 3600), а в случай че включим и другите морски храни (миди, раци, скариди, октоподи), цифрата скача над 50%. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-вече са за живак (1250), на второ място е кадмия, а на трето е оловото. Интересни са данните за произхода на нечистата с тежки метали риба. Изненадващо преди всичко е Испания. С генезис от тази страна са докладвани 534 случая на тежки метали. Вероятно се дължи на обстоятелството, че рибата от Испания се лови в нечисти с индустриални и битови боклуци региони на Атлантическия океан и Средиземно море. Следващи в класацията са нормалните обвинени страни от Азия – Виетнам, Индонезия, Сингапур и други Изброеното дотук демонстрира, че замърсяването на риба с тежки метали е една от най-сериозните рискове в храните. Това постанова реализиране на непоколебим надзор на пазара на всички морски храни, както и поправяне на навиците и диетите на някои консуматори с цел да се понижи риска от струпване на тежки метали.
Контролът в България
Осъществява се от Българската Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ). Националният надзор е докладвал за 39 случая на рискова риба, от общо 5400 в Европейски Съюз. За финален път това се е случило през 2014 година. От упоменатите 39 предизвестия нито едно не е за наличие на наднормени количества тежки метали, до момента в който в Европейски Съюз те са 26% от всички докладвани случаи.
Колко огромна заплаха са тежките метали?
Токсичността на тежките метали е позната още от древността, когато са разказани стотици случаи на остри и хронични отравяния, изключително с живак и олово. Опасностите за хората нарастват с нахлуване в индустриалната епоха. Големи количества тежки метали се отделят във въздуха, водите и почвите от минното дело, промишленото произвеждане, изгарянето на твърди горива (дърва, въглища) и превоза. Сравнителните разбори демонстрират, че наличието на олово и живак в наше време в природата е към 3 пъти по-високо в сравнение с преди 2 века, и всичко е вследствие на човешката активност. Особено рисково е количеството на тежките метали във водните басейни. Известни са типичен случаи на натравяния. Например, сред 1932 и 1968 в град Минамата (Япония) промишлената активност на компанията „ Чиссо “ в локалните води са изпускани големи количества живачни съединения. Посредством хранителната верига, посредством улова на локални морски жители, живакът е попадал в хората. Последствията са толкоз опустошителни, че в здравната процедура навлиза термина „ Minamata disease “. Токсичните резултати за здравето на хората не престават към този момент десетилетия, а по неокончателни данни от началото на 21 век замърсяването предизвиква гибелта на повече от 1700 индивида, а най-малко други 10 000 са наранени и получават обезщетения за това. Не по-малка е заплахата от другите тежки метали. Според отчет на Световната здравна организация от 2016, оловото е довело до гибелта на 850 000 индивида през 2013г, и това слага този химичен детайл преди всичко измежду всички други химикали! На процедура тежките метали са най-мащабния палач, оказвайки стотици пъти по-негативно влияние от всички други химически съединения свързвани с човешката активност. Основните пътища за навлизане на тежките метали в хората е посредством храната и питейната вода, а морските артикули, и най-много рибата, са най-замърсените храни.
Резултатите от нашето проучване
В изследването са включени 12 марки замразена риба. Всички те са вносни артикули и се оферират на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов. Анализът на риска демонстрира, че в замразените храни се чака главната евентуална заплаха да е наличие на наднормени количества тежки метали. Нивата на трите най-често срещани в рибите тежки метали (олово, кадмий и живак) е несъмнено в лаборатория с потребление на референтен способ (ICP – MS). Допълнително е оценена информацията показана на етикетите.
Тежки метали
Резултатите от изследването са показани в таблицата. С червен цвят е маркирана тестът с количество надвишаващи оптимално допустимите равнища (MDL), а с жълто са оцветени тези при които се надвишава 50% от цената за съответната MDL, както и други открити нередности при етикирането. От изследваните 12 търговски марки риба единствено при една са открива нараснало наличие на олово (0,331 mg/kg). Това е проба 6, замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и по-късно пакетирана и импортирана в България от румънска компания. Тази комерсиална марка има също и високи, само че ненадхвърлящи MDL количества кадмий и живак. Още две проби скумрия уловени в Атлантика (проба 3) и Тихият океан (проба 8 от Китай) имат стойности за олово попадащи в жълтия бранш. Измерването на кадмий сподели единствено една проба в жълто, към този момент упоменатата замразена цаца от Балтийско море (проба 6) При тестване на живак не се откриват количества над MDL, само че три, проби 1, (хек от Северозападен Атлантик), 3 (скумрия от Атлантика) и 6 (цаца от Балтика), попадат в предупредителния жълт бранш. Като цяло рискова за хората е единствено комерсиалната марка с номер 6, а при други три проби (1, 3 и 8) следва да се подхожда с нараснало внимание и предлагаме да се ограничи тяхната консумация.
Нередности с етикетите
Разбира се както при всяко изследване на „ Активни консуматори “ не се размина без проблеми с етикирането на продуктите. Нарушение се открива при две търговски марки, които са с изминал период на валидност, освен това с повече от три месеца, за което сме уведомили търговците. Това са надлежно проба 7 (Пангасиус продаван в Кауфланд) и проба 10 (Талапия от Метро). Нарушение е и неточната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Такава се следи при проби 1, 4 и 5. Например, проба 1 е етикирана като „ измит Хек “, а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което в действителност е тип трескова риба. При други четири търговски марки се открива прибавяне на спомагателна вода и софтуерни добавки (фосфатни соли). Това са надлежно проби 5, 7, 9, и 10.
Проблемът добавена вода и соли
Визуално при всички замразени търговски марки риба прави усещане мощното оводняване на опаковките. При някои марки, изключително филетираните риби, това е написано на етикетите (5, 7, 9, и 10), като стойностите за в допълнение вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли с изключение на метод за неточна облага, е риск за здравето на потребителите, тъй като приемането на солеви разтвори е неподходящо на сърдечно-съдовата система. Освен това оводняването на рибата намалява измерените стойности за тежките метали. Колкото повече вода се вкарва, толкоз по-малко наподобяват металите. Ако се регистрира правилно количеството добавена вода е допустимо още няколко проби да влязат в жълтия бранш, а най-малко при една да се надвиши и оптимално допустимото равнище.
Извод
Нашата страна не е пощадена от международните трендове за замърсяване на рибата. Трябва да се има поради, че огромна част от потреблението у нас е на вносна океанска/морска риба, надлежно и заплахите не са по-различни. При нашето проучване единствено една от 12 търговски марки е негодна за консумация поради наднормено наличие на тежки метали, само че проблематични са още три марки. Нашата оценка от изследването – постоянната седмична консумация на океанска/морска е слаб до сдържан риск за здравето. Допълнително проучването демонстрира, че с цел да се подсигурява сигурността на потребителите е належащо осъществяване на непрекъснат мониторинг за равнищата на тежки метали в морските храни, нещо което в този момент не се прави от БАБХ. Само постоянния надзор може да поддържа риска от съществуване на замърсители в рибата на ниско равнище!
Проучването е обхванало 12 марки замразена риба. Всички те са вносни артикули и се оферират на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов.
Само при една от пробите е открито нараснало наличие на олово (0,331 mg/kg). Става дума за замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и по-късно пакетирана и импортирана в България от румънска компания.
Проверката е разкрила и проблеми с етикирането на продуктите. Нарушение има при две търговски марки с изминал период на валидност, освен това с повече от три месеца. Става дума за пангасиус, продаван в Кауфланд и талапия от Метро. От "Активни консуматори " са уведомили търговците за казуса.
Ето и цялото проучване за рибата:
Рибата е на трапезата във всички цивилизации от хилядолетия. Но нейното изразходване има и тъмна страна.
Рибата от хилядолетия заема място в трапезата на всички цивилизации. Тя е необятно употребен и пълностоен източник на белтъци, неповторими мазнини и витамини. В рибата питателните субстанции се намират в по-лесно налична за индивида форма, спрямо месото от сухоземните животни. Поради тези качества рибните артикули са незаменима храна, а в последните години са желани при доста диети, от спортисти и въобще хора придържащи се към здравословен метод на живот.
За страдание потреблението на риба има и тъмна страна. В международният океан се съдържат в разтворено положение доста токсични за хората химикали. Допълнително, замърсяванията на водните басейни с индустриални, битови и земеделски боклуци утежняват качеството на водите. От тях токсичните химикали се натрупват във водните жители, а по хранителната верига стигат и до хората. В света има доста места с влошени води. Консумацията на риба уловена или отглеждана в такива условия може да съставлява сдържан до сериозен риск за здравето на хората.
Анализ на заплахите в рибата
Качеството и сигурността на морските храни в Европейския съюз се контролират от редица законодателни условия и надзирават от държавните органи за надзор. Страните членки са длъжни да оповестяват за всички нередности и рискове на пазара посредством централизираната Система за бързо обявяване за рискови храни и фуражи (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF). RASFF пази записите и предизвестията от началото на 21 век. Справка в системата демонстрира общо към 5400 сигнала за нередности или рискове в рибните артикули. За съпоставяне, предизвестията за месните храни са 2600, за пилешкото към 2300, а за млечните са минимум – 900. Понеже изброените артикули от скотски генезис се употребяват доста повече изводът е явен – рибата е най-рисковата храна. При нея шанса да попаднете на рисков артикул е най-малко 5 пъти по-голям в сравнение с при другите месни артикули.
Анализът на данните от RASFF сочи, че тежките метали са съществени замърсители в рибата с 1410 случая. На идващите места в тази печална ранглиста са патогенните микроорганизми (780), паразитите (560) и някои химични биозамърсители като хистамина и други Всъщност рибата е най-замърсената с тежки метали храна въобще. На нея се падат към 40% от всички докладвани случаи на тежки метали (1410 от 3600), а в случай че включим и другите морски храни (миди, раци, скариди, октоподи), цифрата скача над 50%. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-вече са за живак (1250), на второ място е кадмия, а на трето е оловото. Интересни са данните за произхода на нечистата с тежки метали риба. Изненадващо преди всичко е Испания. С генезис от тази страна са докладвани 534 случая на тежки метали. Вероятно се дължи на обстоятелството, че рибата от Испания се лови в нечисти с индустриални и битови боклуци региони на Атлантическия океан и Средиземно море. Следващи в класацията са нормалните обвинени страни от Азия – Виетнам, Индонезия, Сингапур и други Изброеното дотук демонстрира, че замърсяването на риба с тежки метали е една от най-сериозните рискове в храните. Това постанова реализиране на непоколебим надзор на пазара на всички морски храни, както и поправяне на навиците и диетите на някои консуматори с цел да се понижи риска от струпване на тежки метали.
Контролът в България
Осъществява се от Българската Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ). Националният надзор е докладвал за 39 случая на рискова риба, от общо 5400 в Европейски Съюз. За финален път това се е случило през 2014 година. От упоменатите 39 предизвестия нито едно не е за наличие на наднормени количества тежки метали, до момента в който в Европейски Съюз те са 26% от всички докладвани случаи.
Колко огромна заплаха са тежките метали?
Токсичността на тежките метали е позната още от древността, когато са разказани стотици случаи на остри и хронични отравяния, изключително с живак и олово. Опасностите за хората нарастват с нахлуване в индустриалната епоха. Големи количества тежки метали се отделят във въздуха, водите и почвите от минното дело, промишленото произвеждане, изгарянето на твърди горива (дърва, въглища) и превоза. Сравнителните разбори демонстрират, че наличието на олово и живак в наше време в природата е към 3 пъти по-високо в сравнение с преди 2 века, и всичко е вследствие на човешката активност. Особено рисково е количеството на тежките метали във водните басейни. Известни са типичен случаи на натравяния. Например, сред 1932 и 1968 в град Минамата (Япония) промишлената активност на компанията „ Чиссо “ в локалните води са изпускани големи количества живачни съединения. Посредством хранителната верига, посредством улова на локални морски жители, живакът е попадал в хората. Последствията са толкоз опустошителни, че в здравната процедура навлиза термина „ Minamata disease “. Токсичните резултати за здравето на хората не престават към този момент десетилетия, а по неокончателни данни от началото на 21 век замърсяването предизвиква гибелта на повече от 1700 индивида, а най-малко други 10 000 са наранени и получават обезщетения за това. Не по-малка е заплахата от другите тежки метали. Според отчет на Световната здравна организация от 2016, оловото е довело до гибелта на 850 000 индивида през 2013г, и това слага този химичен детайл преди всичко измежду всички други химикали! На процедура тежките метали са най-мащабния палач, оказвайки стотици пъти по-негативно влияние от всички други химически съединения свързвани с човешката активност. Основните пътища за навлизане на тежките метали в хората е посредством храната и питейната вода, а морските артикули, и най-много рибата, са най-замърсените храни.
Резултатите от нашето проучване
В изследването са включени 12 марки замразена риба. Всички те са вносни артикули и се оферират на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов. Анализът на риска демонстрира, че в замразените храни се чака главната евентуална заплаха да е наличие на наднормени количества тежки метали. Нивата на трите най-често срещани в рибите тежки метали (олово, кадмий и живак) е несъмнено в лаборатория с потребление на референтен способ (ICP – MS). Допълнително е оценена информацията показана на етикетите.
Тежки метали
Резултатите от изследването са показани в таблицата. С червен цвят е маркирана тестът с количество надвишаващи оптимално допустимите равнища (MDL), а с жълто са оцветени тези при които се надвишава 50% от цената за съответната MDL, както и други открити нередности при етикирането. От изследваните 12 търговски марки риба единствено при една са открива нараснало наличие на олово (0,331 mg/kg). Това е проба 6, замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и по-късно пакетирана и импортирана в България от румънска компания. Тази комерсиална марка има също и високи, само че ненадхвърлящи MDL количества кадмий и живак. Още две проби скумрия уловени в Атлантика (проба 3) и Тихият океан (проба 8 от Китай) имат стойности за олово попадащи в жълтия бранш. Измерването на кадмий сподели единствено една проба в жълто, към този момент упоменатата замразена цаца от Балтийско море (проба 6) При тестване на живак не се откриват количества над MDL, само че три, проби 1, (хек от Северозападен Атлантик), 3 (скумрия от Атлантика) и 6 (цаца от Балтика), попадат в предупредителния жълт бранш. Като цяло рискова за хората е единствено комерсиалната марка с номер 6, а при други три проби (1, 3 и 8) следва да се подхожда с нараснало внимание и предлагаме да се ограничи тяхната консумация.
Нередности с етикетите
Разбира се както при всяко изследване на „ Активни консуматори “ не се размина без проблеми с етикирането на продуктите. Нарушение се открива при две търговски марки, които са с изминал период на валидност, освен това с повече от три месеца, за което сме уведомили търговците. Това са надлежно проба 7 (Пангасиус продаван в Кауфланд) и проба 10 (Талапия от Метро). Нарушение е и неточната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Такава се следи при проби 1, 4 и 5. Например, проба 1 е етикирана като „ измит Хек “, а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което в действителност е тип трескова риба. При други четири търговски марки се открива прибавяне на спомагателна вода и софтуерни добавки (фосфатни соли). Това са надлежно проби 5, 7, 9, и 10.
Проблемът добавена вода и соли
Визуално при всички замразени търговски марки риба прави усещане мощното оводняване на опаковките. При някои марки, изключително филетираните риби, това е написано на етикетите (5, 7, 9, и 10), като стойностите за в допълнение вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли с изключение на метод за неточна облага, е риск за здравето на потребителите, тъй като приемането на солеви разтвори е неподходящо на сърдечно-съдовата система. Освен това оводняването на рибата намалява измерените стойности за тежките метали. Колкото повече вода се вкарва, толкоз по-малко наподобяват металите. Ако се регистрира правилно количеството добавена вода е допустимо още няколко проби да влязат в жълтия бранш, а най-малко при една да се надвиши и оптимално допустимото равнище.
Извод
Нашата страна не е пощадена от международните трендове за замърсяване на рибата. Трябва да се има поради, че огромна част от потреблението у нас е на вносна океанска/морска риба, надлежно и заплахите не са по-различни. При нашето проучване единствено една от 12 търговски марки е негодна за консумация поради наднормено наличие на тежки метали, само че проблематични са още три марки. Нашата оценка от изследването – постоянната седмична консумация на океанска/морска е слаб до сдържан риск за здравето. Допълнително проучването демонстрира, че с цел да се подсигурява сигурността на потребителите е належащо осъществяване на непрекъснат мониторинг за равнищата на тежки метали в морските храни, нещо което в този момент не се прави от БАБХ. Само постоянния надзор може да поддържа риска от съществуване на замърсители в рибата на ниско равнище!
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ