На бъдни вечер през 1888 г. във френски град Арлес,

На бъдни вечер през 1888 година във френски град Арлес, дребният Луис Рей се надява, че ще прекара невероятна вечер с брат си. Освен един от най-светлите християнски празници, Луис има и рожден ден. Неговият брат Феликс работи като доктор в градската болница, а Луис се надява, че ще последва неговите стъпки в това начинание и тъй като има рожден ден, може да прекара целия си ден в болничното заведение, наблюдавайки прегледите на пациенти, опознавайки медицината и за жалост, запознавайки се с част от историята на изкуството.

В края на годината нормално всички са се насочили към прекарването на празниците и рядко някой посещава болничното заведение, в случай че обстановката не е незабавна. За огромна наслада на Феликс, денят се обрисува спокоен. По обяд идва болничната карета и от нея слиза човек, който явно изживява необикновен стрес. Феликс Рей го насочва към незабавния кабинет на първия етаж и споделя на дребния Луис да го последва. Момчето потегля след единствения пациент и брат си. Заради огромната превръзка на главата, дребният Луис си мисли, че става въпрос за зъбобол – честа процедура е пациентите да обгръщат главата си в превръзки с вярата, че ще претъпят болката.

Снимка: By Vincent van Gogh; Dr Felix Rey – artsy.net, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76749699

Докато Феликс постепенно развързва превръзката, вижда, че след всеки идващ слой се появява прясна блестящо алена кръв. С малко кислородна вода съумява да смъкна полепналата забрадка от главата на пациента. Цялата буза на непознатия е в кръв. Минава малко време, до момента в който интервенцията завърши, само че момчето си спомня доста ясно, че е виждал преди месеци пациента. Странно изглеждащ човек с блестящо алена коса и проницателно сини очи. След като непознатият е превързан, основната сестра го изпраща в болничното поделение. Тогава още не знаят, че ще останат в историята като хората, които са помогнали на Винсент ван Гог.

Това име най-вероятно приказва доста на всеки четец, само че преди доста години, до момента в който създателят е още жив, никой не желал да обърне внимание на гения му. Кариерата му като художник остава под радара с едвам няколко продадени произведения. През последните 5 години съумява да рисува по-често и доста цветно. Вдъхновението може да идва от цветната природа на Южна Франция, само че е допустимо да е и част от последните години на създателя като обикновено човешко създание.

Снимка: By Vincent van Gogh – Van Gogh Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=38583612

За страдание мнозина познават художника не с четката му, а с обстоятелството, че се е разделил с ухото си. Винсент умира две години по-късно. През това време съумява да излее всичко върху платното и остава един от хората, които нямат никакви другари и никакви пари. През последните си години живее извънредно непретенциозно, гладува и намира подслон единствено в творбите си. Малко след случая рисува два свои портрета – единият с превързано ухо, а другият с превързано ухо и лула, както и ще ги кръсти. Художникът идва в Арлес единствено 10 месеца преди декемврийското си нервно разстройство.

Вестниците оповестяват историята и разрешават на френското общество да научи името на Винсент, само че не и неговото творчество. Статията гласи следното:

„ Арлес – предходната събота, малко след единадесет и половина, художникът Винсент Ваугог (точен превод) от Холандия се е появил на улица „ Дом на толерантността “ 1 и потърсил една съответна Ракел. Подал ѝ своето ухо и декларира:
„ Пази този предмет деликатно. “ и по-късно изчезва. “

През 1889 година на визитация ще дойде Пол Синяк и ще откри, че неговият сътрудник се е разделил единствено с част от ухото си, а не с цялото, както преувеличават вестниците. Опитите да схванат за какво Гог прави това, остават без отговор, той дава отговор, че всичко е по персонални аргументи и отхвърля да разяснява. Феликс Рей написа писмо на брата на своя пациент и се надява, че ще има отговор. Мнозина постоянно са се чудили кое ухо тъкмо е потърпевшо.

Снимка: By Vincent van Gogh – The Courtauld Institute of Art, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29334036

На картината ясно се вижда, че би трябвало да е лявото. Особена детайлност обаче е, че Винсент рисувал тези портрети, до момента в който се гледал в огледалото, затова всичко е обърнато и става въпрос за дясното ухо. Друг забавен миг е, че създателят рисува двата портрета в малко разстояние, освен това с една и съща превръзка. Следователно е прекарал доста време пред огледалото. Едната картина е нарисувана непосредствено след завръщането от болничното заведение, а другата след избран интервал от време, само че със същата превръзка.

Една от огромните фантазии на художника е била основаването на приятелство на изкуството. Събирайки всички създатели на едно място, той се надявал, че ще реализира невероятни триумфи, само че за жал това не се случило. Когато идва в дребното френско градче и остава впечатлен от хубостта, неговото тяло е поело съществени удари. През целият път Винсент страда от дезинтерия. малария и хепатит. Пол Гоген взема решение да прекара известно време с червенокосия холандец, а брат му Тео се отплаща. Сделката е, че гостът ще прекара време с Винсент и в подмяна на всички разноски и наема на квартирата, Гоген ще би трябвало да дава по една картина. На 23 октомври 1888 година Пол идва и вижда какъв брой превъзбуден е неговият съквартирант.

Пише още веднъж писмо на Тео и го моли да влее малко здрав разсъдък в брат си. Така или другояче нямало връщане обратно и доста скоро Пол почнал да подрежда къщата, почнал да готви, да отделя пари за храна и тютюн, освен това на свои разходи и също по този начин да дава съответната сума за визитата на локалния бардак. Дори и това не съумяло да съживи посърналия Винсент. Неговото страдалчество се изразявало в безспорната диаметралност, която трябвало да гледа всяка заран. Пол имал 5 деца, обиколил е света като моряк, работил е известно време на стоковата борса и също така може да продава изкуството си, освен това елементарно. Винсънт не можел да се похвали със същото, в никакъв случай не е работил някаква по-специфична работа, фантазиите за жена и семейство се изпарявали и към момента не можел да продаде и една картина.

Снимка: By Vincent van Gogh – 1. vggallery.com2. The Bridgeman Art Library, Object 593575, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2432746

С идването на зимата и заличаването на всички цветове, двамата постоянно били чувани да водят кавги. Много скоро Пол осъзнал истината – неговият съквартирант несъмнено имал проблеми с душeвността. На 23 декември гостът събира багажа си и си потегля. Със завръщането от болничното заведение, художникът имал съществени главоболия. До този миг бил единствено странният човек с огнената коса, само че откакто мнозина забелязали по какъв начин връчва ухото си, печатът „ вманиачен “ бил подложен вечно в неговото обобщение. Докато се връща от болничното заведение, неговият единствен другар Джозеф Роулин съумява да разчисти дома му. Междувременно Гог се чудил по какъв начин ще заплати разноските за лекуването си.

Мечтата за основаването на южно студио на изкуството се трансформирала в мит – нито един рационален човек нямало да изиска да бъде член. Съседите почнали да го отбягват, а децата се качвали по прозорците на дома му и желали да зърнат лудия едноух, който живеел самичък. През февруари последвал нов нервозен срив и този път червенокосият холандец влиза в болничното заведение с служители на реда. Около 30 индивида събират петиция и упорстват „ лудият “ да бъде затворен в лудница, тъй като съставлява заплаха за всички поданици. През май 1889 година Винсент напуща града и самичък влиза в лудницата в Сен Реми.

15 месеца по-късно се прострелва и умира единствено на 37-годишна възраст. За страдание през XIX век медицината не знаела съвсем нищо за душевно болните. Жителите на дребното градче по този начин и не разбрали, че член на тяхното общество страда и има потребност от помощ, както и най-малко една другарска дума. Днес картините на холандеца се продават за милиони долари, а жителите на Арлес най-вероятно се гордеят, че Винсент ван Гог е творил в техния град, въпреки и първо да са разказвали за лудият холандец, който се разделил с ухото си.

Заглавна фотография: By Vincent van Gogh – 9gFw_1Vou2CkwQ at Гугъл Cultural Institute maximum zoom level, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21856050