На Анджелин Нани числата й се отдават лесно. Като момиче

На Анджелин Нани числата й се отдават елементарно. Като момиче на 12 години в градче до Пенсилвания по време на Голямата меланхолия, тя върти счетоводството в бакалията на татко си. В гимназията тя учи счетоводство, а по-късно записва в учебно заведение за хубост. Козметологията е едно от дребното области, отворени за дамите през 40-те години на предишния век и Анджи се концентрира върху бизнес страната на нещата, до момента в който сестрите й Мими и Вирджиния се научават да вършат прически. Преди войната трите сестри отварят козметичен салон в Блеърсвил, Пенсилвания и Анджи го ръководи.

Жената – доброжелателна, грациозна, спокойна- е настанена в дребна класна стая в огромна, зле издигната краткотрайна постройка. Годината е 1945 година и Втората международна война към този момент е завършила. Сестрите Нани се бяха преместили във Вашингтон, с цел да дадат своята милостиня във военните старания, само че в този момент магазинът за хубост в Блеърсвил към този момент ги вика. Анджи обаче желае да остане.

Той се организира в загадка държавна постройка в Арлингтън, Вирджиния. Около Анджи са още осем или девет дами, всички мислещи върху еднакъв набор от цифри с разнообразни изражения на паника на лицата. Повечето, помисля си Анджи, несъмнено за били в лицей, до момента в който тя не е. На листа пред нея бяха 10 групи цифри, всяка от които съдържаше по пет числа. Числата съставляват кодирано известие и всяка група имаше скрито значение. Под тези 50 цифри имаше различен ред с други 50 цифри, подредени в сходни групи. Квесторът им споделя да извадят целия низък ред от горния ред поредно и споделя нещо за „ преместване “.

Анджи в никакъв случай не е чувала за „ преместване “ преди, само че до момента в който гледаше потоците от числа, в мозъка й се случва нещо. Интуицията обаче й споделя, че цифрата 4 минус цифрата 9, е равна на 5, тъй като просто сте взели назаем 1. Така Анджи Нани бързо стига до ядрото на кодираното известие.

„ Не знам по какъв начин го направих “, споделя тя в изявление години по-късно. „ Просто си споделих: „ О, това ще стане елементарно. “ Квесторът се доближава и вижда, че тя е завършила пред всички останали. „ Точно по този начин, Анджи! Това е изцяло правилно! “ – извиква той, след което изтича от стаята, с цел да каже на началниците си, че имат нов претендент за съветския план за разтрошаване на кодове.

Този миг и инстинктивното схващане на Енджи Нани на необикновената математическа форма, трансформира траекторията на нейния живот. Тя също по този начин ще реши ориста и на другите американци, като да вземем за пример Юлий и Етел Розенберг, екзекутирани през 1953 година за предаване на нуклеарни секрети на Съветския съюз. Залавянето им се дължи в основата си на работата на Анджелин Нани и група други невероятни американски дами.

Тяхната непримиримост и гений довеждат до един от най-големите триумфи в контраатаката в Студената война: Венона, строго секретното деяние на Съединени американски щати за разтрошаване на шифровани руски шпионски известия. В продължение на съвсем 40 години Анджи и няколко десетки нейни сътрудници оказват помощ да се разпознават и заловят тези, които предават американски и съюзнически секрети на Съветския съюз по време и след Втората международна война. Работата им разкрива скандални шпиони като английския шпионин Ким Филби, английският посланик Доналд Маклеан, родения в Германия академик Клаус Фукс и доста други. Те предоставиха жизненоважна информация за руските търговски апарати. Работата им беше толкоз високо класифицирана, че евентуално даже президентът Хари Труман не знаеше за това.

Клаус Фукс

През 1995 година, когато Венона е разкрита, общественото лице на плана е на мъж. Най-известното име беше името на Мередит Гарднър – езиковед, който дешифрира имена и думи и работи в тясно съдействие с сътрудника на ФБР Робърт Дж. Лампър. Но в криптоаналитичния отдел – където се прави тежката аналитична математика, където посланията се подготвяха и съпоставяха, къде се случваха пробивите – лицето на Венона беше друго: „ Повечето от хората, работещи там, бяха дами “, споделя Робърт Л. Бенсън, пенсиониран историк от Агенцията за национална сигурност.

Историята на дамите разбивачи на кодове на Венона в никакъв случай не е била обществено разказвана напълно. Бенсън интервюира някои от тях за класифицирана вътрешна история на Венона, единствено елементи от която са разкрити и пуснати онлайн. По-важното е, че подвизите на Гарднър и други мъже са били в центъра на вниманието на цели книги, самите дами не са говорили за работата си – не на приятелите си, не на фамилиите си, и даже една на друга. Повечето отнасят тайната в гробовете си.