Гърция потъна в скръб, почина Микис Теодоракис
На 96 години умря световноизвестният гръцки композитор, политик и държавник Микис Теодоракис.
Той ще бъде запомнен от своите сънародници с богатото си креативно и музикално изкуство, със своето разтърсваща тирада от Народното събрание, която стартира по този начин: „ Никой не трябва да съди гърците, поради техния национализъм! "
Микис Теодоракис получава интернационално самопризнание с музиката към филмите „ Зорба гъркът " (1964 г.) и „ Серпико " (1973 г.). През 1964 година за първи път става член на гръцкия парламент с Единната демократическа лява партия (ЕДА). По време на Втората международна война взе участие в съпротивителното придвижване. В интервала на гражданската война (1946 година - 1949 г.) е заточен на остров Икария, а по-късно и в концлагер. През 1950 година приключва Атинската консерватория, а от 1954 година до 1959 година учи в Парижката консерватория. Докато живее в Париж, твори интензивно. От този интервал са голям брой прелюдии, сонати, симфонии и 3 балета. През 1959 година се завръща в Гърция, само че заради политическата си активност музиката му е неразрешена, изпратен е в затвор, където лежи 6 месеца, а през 1969 още веднъж попада в концлагер.
След застъпването за него на световноизвестни персони той напуща Гърция и още веднъж живее в Париж до рухването на военната хунта през 1974 година, когато се завръща дефинитивно в Гърция. През 1980-те и 1990-те е определен за народен представител два пъти с Гръцката комунистическа партия (ККЕ) и два пъти с „ Нова народна власт ", даже става министър без портфейл в държавното управление на Константинос Мицотакис.
" Зорба гъркът " се свръзва най-много с фамозния филм с присъединяване на Антъни Куин, а в основата е книгата " Живот и завършения на Алексис Зорбас " (1943 г.), с която започва кариерата на писателя Никос Казандзакис.
Световната премиера на балета „ Зорба гъркът " е през 1988 година на " Арена ди Верона ". Оттогава балетът е представян пред повече от 3 млн. фенове в 30 страни по света. Събирал е даже 120-хилядна аудитория едновременно - на открития стадион в Рио де Жанейро.
Той ще бъде запомнен от своите сънародници с богатото си креативно и музикално изкуство, със своето разтърсваща тирада от Народното събрание, която стартира по този начин: „ Никой не трябва да съди гърците, поради техния национализъм! "
Микис Теодоракис получава интернационално самопризнание с музиката към филмите „ Зорба гъркът " (1964 г.) и „ Серпико " (1973 г.). През 1964 година за първи път става член на гръцкия парламент с Единната демократическа лява партия (ЕДА). По време на Втората международна война взе участие в съпротивителното придвижване. В интервала на гражданската война (1946 година - 1949 г.) е заточен на остров Икария, а по-късно и в концлагер. През 1950 година приключва Атинската консерватория, а от 1954 година до 1959 година учи в Парижката консерватория. Докато живее в Париж, твори интензивно. От този интервал са голям брой прелюдии, сонати, симфонии и 3 балета. През 1959 година се завръща в Гърция, само че заради политическата си активност музиката му е неразрешена, изпратен е в затвор, където лежи 6 месеца, а през 1969 още веднъж попада в концлагер.
След застъпването за него на световноизвестни персони той напуща Гърция и още веднъж живее в Париж до рухването на военната хунта през 1974 година, когато се завръща дефинитивно в Гърция. През 1980-те и 1990-те е определен за народен представител два пъти с Гръцката комунистическа партия (ККЕ) и два пъти с „ Нова народна власт ", даже става министър без портфейл в държавното управление на Константинос Мицотакис.
" Зорба гъркът " се свръзва най-много с фамозния филм с присъединяване на Антъни Куин, а в основата е книгата " Живот и завършения на Алексис Зорбас " (1943 г.), с която започва кариерата на писателя Никос Казандзакис.
Световната премиера на балета „ Зорба гъркът " е през 1988 година на " Арена ди Верона ". Оттогава балетът е представян пред повече от 3 млн. фенове в 30 страни по света. Събирал е даже 120-хилядна аудитория едновременно - на открития стадион в Рио де Жанейро.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ