На 91-годишна възраст, Анук Еме живее в Монмартр, откъдето обича

На 91-годишна възраст, Анук Еме живее в Монмартр, откъдето обича да съзерцава своя Париж, прострял се пред към този момент мъчно виждащите ù очи. Знае, че даже в случай че ослепее изцяло, това няма да ù попречи да съзерцава града, в който е вградила душата си. Та тя просто усеща Париж с всичките си сетива, по този начин както човек усеща морето, когато е покрай него. Няма потребност да го виждаш. Знаеш, че е там. Париж си остава обичаното ù море. Завинаги.„ Забележителен микс от потиснатост и пристрастеност “ – по този начин критиците дефинират Анук Еме, когато на екран излиза филмът, трансформирал я в една от легендите на френското кино – „ Един мъж и една жена “ (1966) на Клод Льолуш. Преди да стане „ оракул в личната си страна “ обаче, тя към този момент е предиздвикала цяла Италия, пък и целия свят, да се влюбят в нея с функциите си в двата шедьовъра на Федерико Фелини „ Сладък живот “ (1960) и „ 8 ½ “ (1963). Анук е същинска икона освен поради филмите си, само че и поради безкомпромисната си грациозност, безупречния си усет и отхвърли да се движи по утъпкани към този момент пътеки. Последното го тренира през целия си живот – и професионален, и персонален. Никога не се изживява като бунтарка обаче. Просто следва сърцето си, без значение къде ще я води то.Детството на Анук Eме, чието същинско име е Никола Франсоаз Саурия Драйфус, е белязано от ужаса на Втората международна война, който фамилията ѝ изпитва на личния си тил. Тя е на осем години, когато през юни 1940 година армията на Хитлер влиза в Париж. През септември 1941 година във френската столица е открита антисемитската галерия със заглавието „ Евреи и Франция “, която като че ли отключва портите на пъкъла. Започват обиски на еврейските фамилии, а скоро и арести. Задържаните са карани на особено готови места, след което са изпращани в концентрационни лагери. Петдесет хиляди парижки евреи намират гибелта си там. Сред тях са и обичаните баба и дядо на Анук по бащина линия – и двамата умират в „ Аушвиц “. Бъдещата актриса и родителите ѝ са принудени да вървят с жълти еврейски звезди върху облеклата си.През 1944 година, в разгара на контранастъплението на съдружниците, Хитлер издава заповед да се взривят всички исторически монументи на Париж, само че градът е избавен, когато през август същата година съюзническите танкове влизат във френската столица. За Анук Еме свободата постоянно ще остане най-важната полезност. Може би по-важна даже от любовта. В това отношение тя е французойка до дъното на сърцето си. „ Aimee “ значи „ обичана “ Родителите на Анук са артисти. Майка ѝ, Женевиев Сория, се снима в значително известни филми през 30-те, като може би най-известният е „ Славната компания “ (1936) на Жюлиен Дювивие с Жан Габен. Анук е на 14 години, когато двете с майка ѝ отиват на кино, а по пътя – по този начин както става единствено в положителните приказки – ги стопира режисьорът Анри Калеф и откакто поздравява майка ѝ, с която били другари, пита дребната дали не желае да се снима във филм. „ Не съм сигурна “ – дала отговор Женевиев вместо щерка си. „ Да! “ – дала отговор самата Анук, без даже да си дава сметка какво тъкмо споделя. Просто желала да бъде общителна.До този миг тя имала напълно други, освен това много екстравагантни, фантазии за бъдещето си – фармацевт денем, танцьорка през нощта. Филмът на Анри Калеф „ Къща край морето “ обаче трансформирал радикално проектите ѝ. Така стартира блестящата кариера на Еме, която на процедура продължава и през днешния ден – последният ѝ филм „ Най-хубавите години от един живот “ на Клод Льолуш е от 2019 година За 77 години тя се е снимала в 90 кино лентата. Героинята ѝ в „ Къща край морето “ се споделя Анук и младата актриса взема решение, че оттук нататък това ще е нейният артистичен псевдоним. Кариерата ѝ потегля като по вода – незабавно е ангажирана в нов филм на великия дует във френското кино от тези години – режисьора Марсел Карне и поета и сценарист Жак Превер. Превер се влюбва – платонично, като в муза – в 17-годишната Анук и особено за нея написва сюжет по Шекспировата пиеса „ Ромео и Жулиета “, който се трансформира във кино лентата „ Влюбените от Верона “ (1949) с режисьор Андре Каят и като се изключи че носи същинска национална популярност на младата актриса, прибавя към името ѝ и псевдонимната фамилия Еме. Измисля я Превер. „ Сега си единствено на 16 и е хубаво да си просто Анук, само че какво ще правиш, когато станеш на 40? “ – пита я той и прибавя, без да търпи възражения: „ Ще бъдеш Анук Еме “. На френски „ aimee “ значи обичана, обичана.Точно тогава Анук в действителност била освен във вихъра на своята набираща скорост кариера, само че и на първата си обич – с Едуард Цимерман, който става и първият ѝ брачен партньор. Уви, бракът им продължава единствено една година и за него, както и за самия господин Цимерман не е известно съвсем нищо.

Нико, етиопско-гръцкият господ Не по този начин обаче стоят нещата с втория ѝ брачен партньор – режисьора Никос Папатакис, с който Анук се среща напълно скоро след развода си. Никос, който парижката бохема назовава просто Нико, е харизматична фигура. Роден в Адис Абеба, Етиопия, от родители гърци, той е с 14 години по-възрастен от нея. Когато е на 17, се записва в армията на етиопския монарх Хайле Селасие и се бие против войските на Бенито Мусолини, които през 1935 година окупират Етиопия. Император Селасие губи тази война и Папатакис е заставен да замине в заточение – първо в Либия, по-късно в Гърция. През 1939 година се озовава без пукнат грош в Париж и се среща с Жан Жьоне, друмник, малък нарушител, измамник на пари, някогашен пандизчия, някогашен боец в Чуждестранния легион, педераст, стихотворец и драматург, който към този момент имал собствен кръг фенове. Жьоне се влюбил в Нико и му посветил цяла еротична поема. „ На Нико, етиопско-гръцкия господ “, пишело под заглавието ѝ. Постепенно Папатакис съумял да си стъпи на краката и през 40-те отворил личен нощен клуб в Париж – La Rose Rouge („ Червената роза “). Освен като дебютна сцена на една от най-големите звезди на Франция от този интервал – Жюлиет Греко, клубът придобил паметен статус и с аудиторията, която събирал – Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, Андре Бретон, Борис Виан, Жак Превер. Именно Превер срещнал Нико с Анук Еме. Било обич от пръв взор, светкавична. „ Той беше толкоз хубав! “ – спомня си Анук. Стават любовници след втората си среща – във Валорис, където живеел и работел Пабло Пикасо (а през днешния ден се намира неговият музей). Въздухът в леговището на чудовището, както постоянно назовават ателието на художника, бил кондензиран с всевъзможни стремежи, никой не можел да устои на това. А Анук Еме и Никос Папатакис даже и не си създали труда да опитат.Двамата подписват брак  през 1951 година Не поради друго, а тъй като Анук схваща, че е бременна. През септември същата година тя ражда щерка им Мануела Папатакис, която си остава единственото ѝ дете. Първоначално бременността я въодушевява – дотам, че стартира да обмисля да се откаже от актьорството. Представя си идиличен фамилен живот, при който ще ражда и отглежда деца, ще се грижи за дома си и ще чака като същинска вярна Пенелопа Никос Папатакис да се върне вкъщи.