Актрисата Грациела Бъчварова отпразнува 90-годишен юбилей във Варна
На 90-ия си рожден ден огромната театрална и кино актриса Грациела Бъчварова посрещна посетители от цяла Варна, измежду които кметът Иван Портних, доста сътрудници, другари и артистите от Драматичния и Кукления спектакъл.
Честитиха ѝ празника дългогодишният драматург на Варненския трагичен театъра Сия Папазова, проф доктор Анна Недялкова от Варненския свободен университет, дългогодишният шеф на Музея на Възраждането Станка Димитрова.
Върволицата от фенове се проточи повече от 2 часа. Грациела получи доста цветя, дарове и най-много доста любов.
На 19 септември пред публиката на премиерата на „ Под игото “ от Иван Вазов, реж. Бина Харалампиева, юбилярката ще бъде почетена още веднъж с оценки от Министерството на културата и Община Варна .
От сцената, на която е изиграла толкоз доста функции, Грациела Бъчварова ще насочи своето обръщение към театъра. Варна ще засвидетелства с овации своята любов и възхита към обичаната актриса, трансформирала се в легенда, като самия спектакъл, в който следи оставят единствено най-хубавите.
Родена е на 7 септември 1933 година във Флоренция, Италия , тя е наречена с три имена Грациела-Мария-Стойка: Мария - на Богородица, чиято скулптура изнесли в деня на раждането ѝ от флорентинска черква и Стойка - на баба ѝ. Потомка на два славни театрални рода - Лоловия жанр от който идва и актрисата Татяна Лолова и рода Бъчварови.
Баща ѝ Васил, създател на първата театрална натрупа в Добрич, приключил архитектура в Италия, е племенник на огромния артист, режисьор и създател на Варненския театър Стоян Бъчваров.
Грациела Бъчварова завършва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов " със специалност актьорско майсторство през 1957 година Професионалният си дебют прави на 25 януари 1958 година в ролята на Мила от „ В полите на Витоша “ от П. К. Яворов в Сливенския трагичен спектакъл.
От 1959 година до 2001 година посвещава креативния си път на Варненския трагичен спектакъл , на чиято сцена изиграва плеяда от забележителни функции, измежду които: Княгиня Негрони в „ Лукреция Борджия “ от Виктор Юго (1959), Мария в „ Обущарят и другите “ от Иван Остриков (1964), Алиман в „ Майка Земя “ от Чингиз Айтматов (1966), Милкана в „ Майстори “ от Рачо Стоянов (1970), Големанова в „ Големанов “ от Ст. Л. Костов (1972), Ирина в „ Чайка “ от А. П. Чехов (1977), Кака Гинка в „ Под игото “ от Иван Вазов (1977), Г-жа Кити Уорън в „ Професията на госпожа Уорън “ от Бърнард Шоу (1981), Леля Аня в „ Салют динозаври “ от Генадий Мамлин (1981), Малама Ханджийка във „ Вампир “ от Антон Страшимиров (1987), Телма в „ Лека нощ, мамо “ от Марша Норман (1994) и други
Нейно дело е първият моноспектакъл във Варна „ За първи път омъжена “ на Павел Нилин (1982/83), достигнал рекордните 150 представления. Последната ѝ роля е в „ Скъпа, Памела “ от Джон Патрик през септември 2002 година, с която отпразнува своя 70-годишен празник и се сбогува със сцената след 43 години креативна активност.
Играе във филми и тв сериали, измежду които: „ Стубленските липи “ (1960), „ Между двамата “ (1966), „ Признание “ (1969), „ Опак човек “ (1973), „ От другата страна на огледалото “ (1977), „ Амиго Ернесто “ (1986), „ Сбогом, обич “ (1974), „ Племенникът чужденец “ (1990) и други
Отличена е с доста награди и почетни звания, измежду които: Орден „ Кирил и Методий “ I степен (1970); Награда „ Варна “ за функциите на вуйна Аня в „ Салют динозаври “ и Кити Уорън в „ Професията на госпожа Уорън “ (1982); Заслужил актьор (1983); Награда „ Варна “ за ролята на Телма в „ Лека нощ, мамо “ (1995); Награда „ Варна “ за ролята ѝ в „ Може би на следващия ден “ (1997); Награда „ Варна “ за изцяло творчество (2002); Почетен жител на Варна (2012) и други
Грациела Бъчварова в никакъв случай не е серпантина да се интересува от креативните достижения на Варненския спектакъл , участва на всички министър председатели и празници, нейната оценка остава най-верният аршин за професионализъм. За 100-годишния празник през 2021 година на нея по право се пада достойнството да открие бюст-паметника на патрона Стоян Бъчваров. 89-ият ѝ рожден ден съответствува с премиерата на " Инстинктът ", първата пиеса от летоброенето на Варненския спектакъл, сложена от Стоян Бъчваров през 1921 година и възкресена от режисьора Стоян Радев Ге.К. при започване на 102-ия сценичен сезон.
Честитиха ѝ празника дългогодишният драматург на Варненския трагичен театъра Сия Папазова, проф доктор Анна Недялкова от Варненския свободен университет, дългогодишният шеф на Музея на Възраждането Станка Димитрова.
Върволицата от фенове се проточи повече от 2 часа. Грациела получи доста цветя, дарове и най-много доста любов.
На 19 септември пред публиката на премиерата на „ Под игото “ от Иван Вазов, реж. Бина Харалампиева, юбилярката ще бъде почетена още веднъж с оценки от Министерството на културата и Община Варна .
От сцената, на която е изиграла толкоз доста функции, Грациела Бъчварова ще насочи своето обръщение към театъра. Варна ще засвидетелства с овации своята любов и възхита към обичаната актриса, трансформирала се в легенда, като самия спектакъл, в който следи оставят единствено най-хубавите.
Родена е на 7 септември 1933 година във Флоренция, Италия , тя е наречена с три имена Грациела-Мария-Стойка: Мария - на Богородица, чиято скулптура изнесли в деня на раждането ѝ от флорентинска черква и Стойка - на баба ѝ. Потомка на два славни театрални рода - Лоловия жанр от който идва и актрисата Татяна Лолова и рода Бъчварови.
Баща ѝ Васил, създател на първата театрална натрупа в Добрич, приключил архитектура в Италия, е племенник на огромния артист, режисьор и създател на Варненския театър Стоян Бъчваров.
Грациела Бъчварова завършва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов " със специалност актьорско майсторство през 1957 година Професионалният си дебют прави на 25 януари 1958 година в ролята на Мила от „ В полите на Витоша “ от П. К. Яворов в Сливенския трагичен спектакъл.
От 1959 година до 2001 година посвещава креативния си път на Варненския трагичен спектакъл , на чиято сцена изиграва плеяда от забележителни функции, измежду които: Княгиня Негрони в „ Лукреция Борджия “ от Виктор Юго (1959), Мария в „ Обущарят и другите “ от Иван Остриков (1964), Алиман в „ Майка Земя “ от Чингиз Айтматов (1966), Милкана в „ Майстори “ от Рачо Стоянов (1970), Големанова в „ Големанов “ от Ст. Л. Костов (1972), Ирина в „ Чайка “ от А. П. Чехов (1977), Кака Гинка в „ Под игото “ от Иван Вазов (1977), Г-жа Кити Уорън в „ Професията на госпожа Уорън “ от Бърнард Шоу (1981), Леля Аня в „ Салют динозаври “ от Генадий Мамлин (1981), Малама Ханджийка във „ Вампир “ от Антон Страшимиров (1987), Телма в „ Лека нощ, мамо “ от Марша Норман (1994) и други
Нейно дело е първият моноспектакъл във Варна „ За първи път омъжена “ на Павел Нилин (1982/83), достигнал рекордните 150 представления. Последната ѝ роля е в „ Скъпа, Памела “ от Джон Патрик през септември 2002 година, с която отпразнува своя 70-годишен празник и се сбогува със сцената след 43 години креативна активност.
Играе във филми и тв сериали, измежду които: „ Стубленските липи “ (1960), „ Между двамата “ (1966), „ Признание “ (1969), „ Опак човек “ (1973), „ От другата страна на огледалото “ (1977), „ Амиго Ернесто “ (1986), „ Сбогом, обич “ (1974), „ Племенникът чужденец “ (1990) и други
Отличена е с доста награди и почетни звания, измежду които: Орден „ Кирил и Методий “ I степен (1970); Награда „ Варна “ за функциите на вуйна Аня в „ Салют динозаври “ и Кити Уорън в „ Професията на госпожа Уорън “ (1982); Заслужил актьор (1983); Награда „ Варна “ за ролята на Телма в „ Лека нощ, мамо “ (1995); Награда „ Варна “ за ролята ѝ в „ Може би на следващия ден “ (1997); Награда „ Варна “ за изцяло творчество (2002); Почетен жител на Варна (2012) и други
Грациела Бъчварова в никакъв случай не е серпантина да се интересува от креативните достижения на Варненския спектакъл , участва на всички министър председатели и празници, нейната оценка остава най-верният аршин за професионализъм. За 100-годишния празник през 2021 година на нея по право се пада достойнството да открие бюст-паметника на патрона Стоян Бъчваров. 89-ият ѝ рожден ден съответствува с премиерата на " Инстинктът ", първата пиеса от летоброенето на Варненския спектакъл, сложена от Стоян Бъчваров през 1921 година и възкресена от режисьора Стоян Радев Ге.К. при започване на 102-ия сценичен сезон.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ