Едва 27% е делът на жените в 50-тия български парламент
На 9 юни 2024 година се организираха постоянните избори на европейски парламент и следващите предварителни парламентарни избори, шестите за интервал от три години. Процентът на дамите в състава на последните пет Народното събрание варираше сред малко под и малко над 24%, като в новото 50-o Народно заседание (50 НС) % доста се усилва на 27%. В същото време България ще изпрати единствено 4 дами в Европейския парламент от 17 мандата.
В актуалната си история страната нито един път не съумява да доближи даже 30% дами народни представители, най-малко, предложен от Икономическия и обществен съвет на Организация на обединените нации като цел за от дълго време отминалата 1995 година, разясняват от Фондация “Екатерина Каравелова ”, чиято съществена активност към този момент 8 години е да предизвиква дамите да застанат отпред на процеса по промяна в обществото.
В рамките на 30% се движеше присъединяване на дамите в листите на партиите за Европейския парламент. Нито една от партиите, които изпращат представители в Брюксел нямаше жена за лидер на листата си. От 17 мандата единствено 4 са дами, като това са Ева Майдел от ГЕРБ, Елена Йончева от Движение за права и свободи, Цветелина Пенкова от Българска социалистическа партия, която размества листата и е определена с помощта на преференциален избор и Рада Лайкова от Възраждане.
Участието на дамите се усилва от 24% на 27%, като най-вероятната причина за това е по-високия % на дами определени от партия Величие. От 13 места в Народното събрание в тяхната парламентарна група ще има 6 дами, което е 46%. Ето и по какъв начин се разпределя присъединяване на дамите в 50 Народно събрание в другите партии:
ГЕРБ – 23%
Движение за права и свободи – 29%
ППДБ – 30%
Възраждане – 23%
Българска социалистическа партия – 26%
Има Такъв Народ – 18%
Величие – 46%
Данни: ЦИК
Традиционно Габрово, София област и Ямбол не излъчват нито една жена в Народното събрание, като този път такава е обстановката и в Хасково. Най-много определени дами има от София 25 и Добрич.
Бариерите пред равнопоставеното политическо присъединяване на дамите и мъжете в България са доста. Със сигурност не би могло да се твърди, че дамите нямат интерес към политическите процеси, тъй като те съставляват половината, а на някои избори и по-голям % от гласоподавателите.
Липсата на повече дами на избираеми позиции в кандидатските листи закономерно води и до ниско посланичество на дамите в Народното събрание. Освен подредбата на листите, предизвикателство са обичайните функции на половете и невъзможността дамите да съчетават работа, грижа за дома, децата и подвластни възрастни и политическа кариера.
Също по този начин в самите политически партии липсва различаване на проблемите на дамите и поддръжка за тяхното развиване. Налице са и систематични фактори като стопански неравенства, феминизирана беднотия, дискриминация и принуждение, учредено на пола.
В актуалната си история страната нито един път не съумява да доближи даже 30% дами народни представители, най-малко, предложен от Икономическия и обществен съвет на Организация на обединените нации като цел за от дълго време отминалата 1995 година, разясняват от Фондация “Екатерина Каравелова ”, чиято съществена активност към този момент 8 години е да предизвиква дамите да застанат отпред на процеса по промяна в обществото.
В рамките на 30% се движеше присъединяване на дамите в листите на партиите за Европейския парламент. Нито една от партиите, които изпращат представители в Брюксел нямаше жена за лидер на листата си. От 17 мандата единствено 4 са дами, като това са Ева Майдел от ГЕРБ, Елена Йончева от Движение за права и свободи, Цветелина Пенкова от Българска социалистическа партия, която размества листата и е определена с помощта на преференциален избор и Рада Лайкова от Възраждане.
Участието на дамите се усилва от 24% на 27%, като най-вероятната причина за това е по-високия % на дами определени от партия Величие. От 13 места в Народното събрание в тяхната парламентарна група ще има 6 дами, което е 46%. Ето и по какъв начин се разпределя присъединяване на дамите в 50 Народно събрание в другите партии:
ГЕРБ – 23%
Движение за права и свободи – 29%
ППДБ – 30%
Възраждане – 23%
Българска социалистическа партия – 26%
Има Такъв Народ – 18%
Величие – 46%
Данни: ЦИК
Традиционно Габрово, София област и Ямбол не излъчват нито една жена в Народното събрание, като този път такава е обстановката и в Хасково. Най-много определени дами има от София 25 и Добрич.
Бариерите пред равнопоставеното политическо присъединяване на дамите и мъжете в България са доста. Със сигурност не би могло да се твърди, че дамите нямат интерес към политическите процеси, тъй като те съставляват половината, а на някои избори и по-голям % от гласоподавателите.
Липсата на повече дами на избираеми позиции в кандидатските листи закономерно води и до ниско посланичество на дамите в Народното събрание. Освен подредбата на листите, предизвикателство са обичайните функции на половете и невъзможността дамите да съчетават работа, грижа за дома, децата и подвластни възрастни и политическа кариера.
Също по този начин в самите политически партии липсва различаване на проблемите на дамите и поддръжка за тяхното развиване. Налице са и систематични фактори като стопански неравенства, феминизирана беднотия, дискриминация и принуждение, учредено на пола.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ