Честваме 173 години от рождението на Иван Вазов
На 9 юли България празнува 173 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
По този мотив Столична библиотека провежда галерия „ Из бележника на поета ", която включва неповторими първи издания на Вазов, биографични книги за него, редки екземпляри с негови подписи и посвещения, както и част от персоналните библиотеки на доктор Константин Стоилов, Кирил Христов, Петко Тихолов, Васил Пундев.
„ На теб, Българио свещенна, покланям песни си в този момент. На твойте рани, кръв скъпа, на твойта жал и горест, на твойте сълзи и въздишки, на твойте пристрастености и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело... Дано таз религия, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя вик да не остане като в пустинята без ек ", написа Иван Минчов Вазов в стихотворението си „ На България ".
Поетът е роден 9 юли 1850 година в Сопот и умира на 22 септември 1921 година в София, като през целия си живот постоянно е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Иван Вазов е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „ Борът " е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870 година в „ Периодическо списание ". Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на татко си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее измежду хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров.
Именно в Браила се среща и с Христо Ботев и основава повестта „ Немили-недраги ". През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - „ Пряпорец и гусла " и „ Тъгите на България ".
Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките " Избавление " (1878), " Гусла " (1881), " Италия " (1884), " Поля и гори " (1884), " Сливница " (1885).За малко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция.
В Пловдив става основен редактор на списание „ Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където основава шедьовъра на българската класика - „ Под игото ". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се открива в София, където живее до края на дните си.
По този мотив Столична библиотека провежда галерия „ Из бележника на поета ", която включва неповторими първи издания на Вазов, биографични книги за него, редки екземпляри с негови подписи и посвещения, както и част от персоналните библиотеки на доктор Константин Стоилов, Кирил Христов, Петко Тихолов, Васил Пундев.
„ На теб, Българио свещенна, покланям песни си в този момент. На твойте рани, кръв скъпа, на твойта жал и горест, на твойте сълзи и въздишки, на твойте пристрастености и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело... Дано таз религия, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя вик да не остане като в пустинята без ек ", написа Иван Минчов Вазов в стихотворението си „ На България ".
Поетът е роден 9 юли 1850 година в Сопот и умира на 22 септември 1921 година в София, като през целия си живот постоянно е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Иван Вазов е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „ Борът " е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870 година в „ Периодическо списание ". Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на татко си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее измежду хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров.
Именно в Браила се среща и с Христо Ботев и основава повестта „ Немили-недраги ". През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - „ Пряпорец и гусла " и „ Тъгите на България ".
Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките " Избавление " (1878), " Гусла " (1881), " Италия " (1884), " Поля и гори " (1884), " Сливница " (1885).За малко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция.
В Пловдив става основен редактор на списание „ Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където основава шедьовъра на българската класика - „ Под игото ". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се открива в София, където живее до края на дните си.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ