На 9 юли 1974 г. в София е открит трупа

На 9 юли 1974 година в София е открит натрупа на българската писателка Люба Тодорова Ганчева, позната на необятната аудитория с псевдоним Яна Язова.

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 година Баща ѝ Тодор Ганчев е лекар на философските науки, приключил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ – Радка Бешикташлиева е щерка на прочут търговец от Цариград. Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и сподвижник на Васил Левски.

Това написа уеб сайтът Българска история.

В Лом майка ѝ е учителка, а татко ѝ е учебен контрольор. Тя и с две години по-голямата ѝ сестра са дълго чакани деца. Мила се ражда през 1910 година след 10-годишен брак. Затова първото си дете грижовните родители назовават Мила, а второто – Люба.

В първи клас учителката на Яна е личната ѝ майка. Малко по-късно фамилията се мести във Видин, по-късно в Пловдив и през 1930 година се открива в София. В столицата Яна Язова приключва Първа девическа гимназия (1930), а по-късно „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет (1935г.). Яна имала хубост, за която старите софиянци казвали, че когато тя върви по жълтите павета, те въздишали под стъпките ѝ. Заради катранено черният цвят на косата ѝ, отблъснатият ѝ любовник Николай Фол я назовава „ черно отровно цвете “.

Съдбата на Люба Ганчева се трансформира, когато в живота ѝ влиза фигура от извънредно значение за нея – професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв взор през 1930 година и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за нея – и филантроп, и обичан, и подстрекател (прототип е на множеството от героите ѝ). Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова тъкмо от този по този начин важен за нея човек. Отношенията сред двамата провокират публичен интерес, освен заради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта ѝ, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв другар на цар Борис III, провокират бурна ненавист и злоба против нея измежду доста други писатели по това време. Една от злите стрели против Яна Язова да вземем за пример е била, че тя била „ единствената правописна неточност “ на проф. Балабанов.

Въпреки че след 1944 година обществото жигосва Язова като държанка на известния професор, любовта им не е употребявана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 година обаче Балабанов съумява да скапе годежа им и проектираната женитба.

Личи си, че професор Балабанов е изпитвал същинска обич към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 година в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се усеща прелестно – тя написа, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, руините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една след друга са напуснали този античен град. Вестта за мощното другарство бързо стига до София и Александър Балабанов взема решение да се намеси. Той е разгневен от връзката сред Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред очевидци. Жеков не устоя и нахвърля се на Балабанов. Любовната искра сред писателката и художника обаче е изгасена прибързано от професора. Те обаче остават другари. Жеков рисува за Язова къщи и риболовци от Созопол, които ѝ служат при написване на романа „ Капитан “.

По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова написа: „ Ти откри единствения и най-краткия път да направиш живота ми ад,а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича “.

Язова обаче се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио „ София “, живял 16 години във Франция. Той ѝ обезпечава матариално опцията да твори и ѝ икономисва униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

Така след преврата на 9 септември 1944 година Язова има опцията да се откаже да се причисли към писателите, приели за собствен живописен способ социалистическия натурализъм. През 1959 година умира брачният партньор ѝ, а година по-късно тя се пробва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „ Левски “ на издателство „ Народна просвета “. Ръкописът е утвърден за щемпел, само че Язова би трябвало да премине през нормалната процедура за така наречен буржоазни писатели – да се покае. Тя няма защо обаче. Предлагат ѝ да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отхвърли ѝ, ръкописът на романа ѝ е върнат.

В стиховете на Яна Язова, излезли в интервала 1931-1934 година, читателят се среща с облици от общественото дъно – гамени, просяци, проститутки и други В прозата си – романите „ Ана Дюлгерова “ (1936г.) и „ Капитан “ (1940г.), тя търси измеренията на невероятната персона, бунтарството на духа против предразсъдъците и ориста. Драмата ѝ „ Последният богохулник “ е отдадена на покръстването и битката на Владимир Расате против византизацията на България. Пиесата е преведена на немски език от проф. Александър Балабанов.

До 1944 година Язова написа и първия исторически разказ с небългарска тема – „ Александър Македонски “, като употребява съществени исторически извори, превъплъщава се и в някои от основните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.

След трилогията „ Балкани “, в която влизат „ Левски “, „ Бенковски “ и „ Шипка “, след 1944 година тя написва и небезизвестния си разказ „ Соления залив “.

Яна Язова умира при неизясними и до през днешния ден условия. Последен знак, че е била жива, е нейна бележка в бележник от 19 май 1974 година Тялото ѝ е намерено в дома ѝ в края на юли. По натрупа има следи от принуждение, само че той в горещините към този момент е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.