На 9 януари 1878 г. Руските войски и българското опълчение

На 9 януари 1878 година Руските войски и българското опълчение удържат победа в борбата при Шипка-Шейново.

Това стълкновение е основно за откриването на пътя към Цариград и сключването на кротичък контракт.

До него се стига, след рухването на Плевен и София.

В края на месец декември 1877 година Южният отряд на съветската войска, с пълководец генерал-лейтенант Радецки, минава Стара планина при извънредно сложни зимни условия. Той пристъпва към осъществяване на главната задача сложена от проекта за деяние след прекосяването на планината - погром на Централната османска войска.

Южният отряд е разграничен на три колони - лява, централна и дясна. В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение. Предвижда се деяние от придвижване против противниковите сили на южния скат на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, построен близо до с. Шейново.

Битката се развива в два багра на 8 и 9 януари 1878 година Шейновският лагер е построен от Централната османска войска. Опорен пункт на главните сили заели проходите на Централна Стара планина. Той е ситуиран против южния излаз на Шипченския проход. Формата му е на кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с. Шипка - с. Секеречево.

Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с ситуирани две батареи и стрелкови ложименти. Втората е формирана от пет редута, ситуирани за пресечен огън против равна и открита околност. Могилата Косматка зад втората линия е командна. Тук са открити запасите на Вейсел паша. Другите сектори на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на борбата землените профили са укрепени в допълнение и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са ситуирани 11,5 табура и 29 оръдия.

Силите на лявата съветска колона са съсредоточени в региона на днешното село Мъглиж. Взето е решение да се нападна Шейновският укрепен лагер. Главните сили са ориентирани към източната страна на лагера. Около обяд атакуващите завладяват първата отбранителна линия на съперника. Опитът да се превземе втората отбранителна линия е несполучлив. Командващият преценя, че частите са изтощени и взема решение да се нощува на заетата позиция.

Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с гледище за енергични дейности на централната и дясната колона.

През нощта на 8 против 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табура свалени от Шипченския проход.

Рано сутринта стартира офанзива против лявата съветска колона като поредно се придвижва ударът от десния към левия съветски фланг. Особено яростен е боят при гората край с. Секерчево.Турците са отбити и са заети нови редути от втората отбранителна линия. Обхванати са двата фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е офанзива и на днешното село Шипка. След видяно всеобщо оттегляне на турски елементи, лявата колона в 10 часа минава в нахлуване против западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака.

63-и Углицки Пехотен полк, IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска тайфа нападат и завладяват централния Шейновски редут №2. Успешна е и офанзивата на Шейновски редут №1 от III-и Стрелкови батальон на 63-и Углицки Пехотен полк. Батальонът е вдигнат в офанзива.

Към 14:00 часа елементи на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са раздрани, а Вейсел паша е заставен да концентрира останалите му сили към командния си пункт при местността Косматка и да изиска капитулация.

Около обяд в офанзива против турските сили на Шипченския проход минава и централната колона.

Главният удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно придвижване реализират Брянския пехотен полк и Житомирския пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската формация и не позволява тя да окаже помощ на Шейновския лагер.

Изправен пред неизбежно проваляне, Вейсел паша изпраща пратеник при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е признато с изискване да се предадат и частите при Шипченския проход.

Шейновската борба приключва с пленяването на цялата Централна османска войска (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души.

Турция се лишава от най-боеспособната си войска към началото на 1878 година Окончателно е раздрана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за нахлуване в Тракия и към Цариград. Общите съветски загуби са 5 107 убити и ранени.