На 9 октомври 1992 г. Марк Нопфлър пожелава лека нощ

На 9 октомври 1992 година Марк Нопфлър пожелава лека нощ на 40 000 души и слиза от сцената в Сарагоса, Испания.

На тази дата идва краят на необикновено 15-годишно пътешестване, в което групата се издига от опушените лондонски клубове до най-големите подиуми по целия свят. Нопфлър образува Dire Straits в британската столица през 1977 година с по-малкия си брат Дейвид на темп китарата, Джон Илсли на баса и Пик Уитърс на барабаните.

Тези забележителни музиканти се постановат в локалните пъбове и стават сензация с първия си сингъл Sultans of Swing, а Нопфлър си печели име на един от най-уникалните китаристи от своята епоха. Със своя характерен жанр на свирене с пръсти, вместо с перце, той кара своя Fender Stratocaster да звучи меко и нежно като бълбукащо поточе. 

Именно петият албум циментира техния статут на суперзвезди, само че в същото време ги изтощава дефинитивно. От днешна позиция, групата принадлежи на все по-далечно минало, само че наподобява все по-отличаваща се и скъпа освен за своето време. Нопфлър демонстрира изумителен гений не просто да изпълва песните със своите блусарски отсвири, само че и да композира безконечни класики като Sultans of Swing, Romeo and Juliet, Tunnel of Love и Private Investigations. Разбира се, и като Money for Nothing, общоизвестния шлагер от ерата на MTV.

В подобен случай, въпросът е за какво този невероятен музикант слага края на своята група, до момента в който тя е на върха на славата.

Трудно е да си представим по-необичаен фронтмен в рок музиката от него – не има нито осанката, нито желанието да бъде звезда. „ Много ми харесва триумфът. Все отново мога да си закупувам китари Gibson Les Paul от 1959 година и мотоциклети Triumph. Но мразя славата. Тя пречи на това, което правиш и няма никакви компенсиращи преимущества “, подмята един път Нопфлър.

Три години по-малкият Дейвид върви по стъпките на брат си, само че в началото Марк напуща дома си самичък и засвирва в няколко групи.

Бъдещата суперзвезда приключва университет и се дами за учебната си обич, само че не след дълго се оказва разведен, незает и с разпаднала се група. Става учител по британски, а в това време брат му Дейвид също се мести в Лондон и заживява с нов съквартирант – надарения басист Джон Илсли.

Когато се причислява и познатия им барабанист Пик Уитърс, основите на Dire Straits са сложени. През лятото на 1977 година е дебютният концерт на квартета, а не след дълго те си купуват и студийно време в дребна звукозаписна къща в Северен Лондон.

Сред първите пет записани песни е и бъдещият шлагер Sultans of Swing, който стартира да се върти по радиото и бързо набира публика. Звученето на Dire Straits се отличава с китарното майсторство, блусарските въздействия и спокойните разказвателни вокали на Марк – в цялостен контрастност с модерните по същото време пънк и ню уейв сформира. 

Дилън кани Марк Нопфлър да взе участие в записите на новия му албум, а в това време лейбълът на групата ги пришпорва да запишат идващия си албум  Communique. Успехите не престават да следват Нопфлър и Dire Straits, само че програмата им става извънредно натоварена и прекараното време дружно в записи и по турнета поражда напрежение. То е най-осезаемо сред двамата братя. 

“Просто бяхме изтощени, пиехме прекалено много всяка вечер, купонясвахме и си разбивахме физическото и психическото здраве по този начин, както правеха рок групите тогава ”, спомня си Дейвид Нопфлър. Един от главните проблеми е, че Дейвид смята, че би трябвало да има народна власт в групата, само че това не е допустимо, когато Марк е толкоз съществена и авторитетна фигура. А за мнозина самият Дейвид е в групата не тъй като е най-великият темп китарист, а напълно поради роднинската си връзка с водача.

Третият албум Making Movies поражда в интервал, когато множеството от музикантите в бандата минават през тежки раздели с половинките си. Хитът Romeo and Juliet явно е изстрадана балада, която за Марк е не просто признание, само че и метод музикално да развие групата с прибавяне на синтезатори и отдалечаването от чисто китарния тон. Това води до неизбежното овакантяване на Дейвид, а по-късно по същата причина напуща и барабанистът Уитърс. 

Когато са взети заместници и е добавен пианистът на Брус Спрингстийн – Рой Битан, работата по албума се форсира и се раждат редица прелестни песни. Dire Straits влизат в 80-те години в изключителна форма, а Марк Нопфлър уголемява въздействието си върху шоубизнеса и стартира да написа музика за филми, като в същото време е музикален продуцент на албума на Боб Дилън Infidels. 

Създава и четвъртия албум на групата си Love Over Gold, който се състои от пет дълги и многопластови песни. Telegraph Road е 15-минутна епична комбинация, развита като истински разказ, разказващ за индустриалната гражданска война в Америка. А Private Investigations е издадена като сингъл в цялостната си дължина от близо 7 минути и доближава №2 в английските ранглисти.

През 1984 година музикантът събира освежен състав на Dire Straits в Лондон и сътворява Brothers in Arms.

Албумът съдържа поредност от паметни композиции като Walk of Life, So Far Away, Your Latest Trick и несъмнено, суперхита Money for Nothing, подкрепят от вокалите на Стинг в интродукцията. Money for Nothing се появява тъкмо в точния момент за стартирането на MTV във Англия и музикалният канал избира да сложи началото на излъчването си точно с тази ария и с нейното видео. 

Успехът на албума е изумителен и той прекарва девет седмици на върха на американските ранглисти. Dire Straits към този момент са паралелно до мегазвездите от средата на 80-те като Принс, Майкъл Джексън, Спрингстийн и Мадона. Групата реализира и грандиозно международно турне с 247 разпродадени дати на игрища и арени в 100 разнообразни града. Но в края на всичко това, достиженията към този момент са изгубили стойност за Марк Нопфлър и останалите.

Изданието продава 10 млн. бройки, само че звучи изтъркано и някак изтощено – а последвалото гигантско турне напълно изхабява бандата. Dire Straits вършат близо 300 концерта за две години, Нопфлър отсъства от къщи и вторият му брак се разпада, а връзките в групата също не са положителни. 

Басистът Джон Илсли продължава да е до водача, само че двамата се съгласяват, че е пристигнал моментът за финален край. Споменатият концерт в Сарагоса през 92-ра е финален и Нопфлър стартира независима кариера. Великият музикант избира да се разположи по-нишово в музикалния бизнес, да прави албуми с типичен блус, както и музика за филми, само че да бъде надалеч от светлината на прожекторите.

Доколкото е известно, той към момента не поддържа връзка с брат си Дейвид. Но и на 75 години продължава да твори и предходната година зарадва своите фенове с One Deep River –