На 9 октомври 1849 г. в Цариград е осветен временен

На 9 октомври 1849 година в Цариград е осветлен краткотраен параклис за духовните потребности на българите християни. Седмица по-късно е публикуван формален султански ферман, допускащ на българите да имат личен молитвен дом.

През същата година авторитетният османски общественик - българинът княз Стефан Богориди, подарява за български черковни потребности огромен двор с 3 постройки - една дървена и две каменни, в цариградския квартал „ Фенер “, сред площадите „ Балат “ и „ Фенер “, на самия бряг на Златния рог. Мястото е покрай седалището на Вселенската патриаршия.

Именно долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е трансфорат във краткотраен параклис. По-късно параклисът прераства в независим храм, прочут като Дървената черква и отдаден на първомъченик и архидякон свети Стефан в чест на донора Стефан Богориди.

През 1850 година двете каменни къщи в двора са разрушени и с материала е построена триетажна сграда с 25 стаи, известна като Метоха. Тя по-късно става седалище на Българската екзархия, основана със султански ферман на 27 февруари 1870 година Екзархията действа в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година

На 25 юни 1890 година със султански ферман се позволява на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената черква. Основният камък е подложен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година Тъй като теренът е неустойчив, архитектът Ховсеп Азнавур предлага структурата на църквата да бъде от сглобяеми стоманени панели, а не с бетонни основи. Тържественото освещаване на новата Желязна черква „ Свети Стефан “ е осъществено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година на празника Рождество Богородично.

От остарялата дървена черква е съхранен единствено напрестолният камък от олтара, като монумент, който да припомня за историческата роля в продължение на половин век. /Марица.бг
тагове първи български параклис цариград