За безкористната доброта!
На 9 ноември се навършват 145 одини от раждането на един от най-обичаните български писатели, майстора на късия роман Йордан Йовков (1880-1937).
Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в старопланинското село Жеравна, което по-късно ще го въодушеви да сътвори сборника с разкази „ Старопланински митове “. Там получава главно обучение, а през 1900 година приключва гимназия в София. Поетът Иван Грозев е негов преподавател по литература и откакто прочита една домашна работа на своя възпитаник, му предсказва бъдеще на публицист: „ Драги възпитаници, вие имате в класа си предстоящ публицист, който е талантлив с тънка и дълбока бдителност и език с жива експресивност “.
След като се дипломира, Йовков е назначен за преподавател в добруджанското село Долен извор, където се реалокира да живее и фамилията му. По-късно Добруджа ще откри съществено място в разказите му и ще се трансформира в извор на непрекъснато креативно ентусиазъм. „ Във всяка моя работа мисълта ми е там – там е моят пейзаж, там са героите ми – битът, работата и ориста им. “
Между 1902 и 1904 година писателят отбива военната си работа в Школата за запасни офицери в Княжево. По това време разгласява и първото си стихотворение. През 1904 година Йовков се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че татко му умира и той е заставен да прекъсне следването си. Завръща се в с. Долен извор и до 1912 година е преподавател в разнообразни добруджански села.
През 1912 година е мобилизиран на фронта и взе участие в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота. През 1913 година е ранен в боевете при Дойран и неговите бойци на два пъти го носят на тил, с цел да го спасят от плен. След излекуването си е нараснал в чин поручик.
След края на войните Йовков живее в София и работи като редактор на сп. „ Народна войска “. Там разгласява своя етюд за Балканската война „ Утрото на паметния ден “ и от този миг се отдава единствено на писане на прозаичност. Списанието стопира да излиза и писателят работи като библиотекар и редактор на сп. „ Преглед “, издавано от Министерството на вътрешните работи и националното здраве.
Започва Първата международна война и през есента на 1915 година Йовков е мобилизиран като ротен пълководец в Ксанти. Една година по-късно е командирован в редакцията на сп. „ Военни вести “. Това му дава опция да мине по бойните полета на Добруджанския фронт и да се увери в героизма на българския боец. В резултат през 1917 и 1918 година се появяват два тома с военни разкази, които подреждат Йовков измежду най-големите писатели хуманисти.
След края на войната стартира най-трудният интервал в живота на Йовков. През 1918 година той е нараснал в капитански чин и като ротен пълководец взе участие в потушаването на войнишкия протест при Владая. През декември същата година подписва брак с Деспина. Подписването на Ньойския контракт (1919 г.) го заварва в Добрич. Добруджа е окупирана още веднъж от румънците и Йовков минава незаконно през границата. Назначен е като преподавател във Варна и работи там до 1920 година Съпругата му Деспина остава да учителства в Добруджа, където се ражда и щерка им Елка.
Скоро Йовков е назначен на дипломатическа работа в българската легация в Букурещ, само че няколко пъти е понижаван в служба и по тази причина през 1927 година подава оставка и със фамилията си се открива в София.
Последните 10 години от живота на писателя са най-плодотворни, само че огромното напрежение и материалните усложнения на фамилията се отразяват на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря, само че заради утежняване на положението му е откаран по неотложност в Пловдив. Опериран е в Католическата болница в града, само че след 24 часа умира.
Йовков се интересува и от тематиките за нравственото прераждане на индивида и за безкористната добрина. В разказите му хубостта се откроява като най-голямата човешка мощ, която може да промени света.
Йовкови произведения са преведени на над 37 езика, измежду които арабски, виетнамски, китайски, персийски, финландски, хинди, шведски, японски и други
Днес ви предлагаме да чуете неговия роман „ Серафим “ в превод на съветски език от Татяна Колева. Чете Виктор Бойчев, шеф на БКИ-Москва:
Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в старопланинското село Жеравна, което по-късно ще го въодушеви да сътвори сборника с разкази „ Старопланински митове “. Там получава главно обучение, а през 1900 година приключва гимназия в София. Поетът Иван Грозев е негов преподавател по литература и откакто прочита една домашна работа на своя възпитаник, му предсказва бъдеще на публицист: „ Драги възпитаници, вие имате в класа си предстоящ публицист, който е талантлив с тънка и дълбока бдителност и език с жива експресивност “.
След като се дипломира, Йовков е назначен за преподавател в добруджанското село Долен извор, където се реалокира да живее и фамилията му. По-късно Добруджа ще откри съществено място в разказите му и ще се трансформира в извор на непрекъснато креативно ентусиазъм. „ Във всяка моя работа мисълта ми е там – там е моят пейзаж, там са героите ми – битът, работата и ориста им. “
Между 1902 и 1904 година писателят отбива военната си работа в Школата за запасни офицери в Княжево. По това време разгласява и първото си стихотворение. През 1904 година Йовков се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че татко му умира и той е заставен да прекъсне следването си. Завръща се в с. Долен извор и до 1912 година е преподавател в разнообразни добруджански села.
През 1912 година е мобилизиран на фронта и взе участие в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота. През 1913 година е ранен в боевете при Дойран и неговите бойци на два пъти го носят на тил, с цел да го спасят от плен. След излекуването си е нараснал в чин поручик.
След края на войните Йовков живее в София и работи като редактор на сп. „ Народна войска “. Там разгласява своя етюд за Балканската война „ Утрото на паметния ден “ и от този миг се отдава единствено на писане на прозаичност. Списанието стопира да излиза и писателят работи като библиотекар и редактор на сп. „ Преглед “, издавано от Министерството на вътрешните работи и националното здраве.
Започва Първата международна война и през есента на 1915 година Йовков е мобилизиран като ротен пълководец в Ксанти. Една година по-късно е командирован в редакцията на сп. „ Военни вести “. Това му дава опция да мине по бойните полета на Добруджанския фронт и да се увери в героизма на българския боец. В резултат през 1917 и 1918 година се появяват два тома с военни разкази, които подреждат Йовков измежду най-големите писатели хуманисти.
След края на войната стартира най-трудният интервал в живота на Йовков. През 1918 година той е нараснал в капитански чин и като ротен пълководец взе участие в потушаването на войнишкия протест при Владая. През декември същата година подписва брак с Деспина. Подписването на Ньойския контракт (1919 г.) го заварва в Добрич. Добруджа е окупирана още веднъж от румънците и Йовков минава незаконно през границата. Назначен е като преподавател във Варна и работи там до 1920 година Съпругата му Деспина остава да учителства в Добруджа, където се ражда и щерка им Елка.
Скоро Йовков е назначен на дипломатическа работа в българската легация в Букурещ, само че няколко пъти е понижаван в служба и по тази причина през 1927 година подава оставка и със фамилията си се открива в София.
Последните 10 години от живота на писателя са най-плодотворни, само че огромното напрежение и материалните усложнения на фамилията се отразяват на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря, само че заради утежняване на положението му е откаран по неотложност в Пловдив. Опериран е в Католическата болница в града, само че след 24 часа умира.
Йовков се интересува и от тематиките за нравственото прераждане на индивида и за безкористната добрина. В разказите му хубостта се откроява като най-голямата човешка мощ, която може да промени света.
Йовкови произведения са преведени на над 37 езика, измежду които арабски, виетнамски, китайски, персийски, финландски, хинди, шведски, японски и други
Днес ви предлагаме да чуете неговия роман „ Серафим “ в превод на съветски език от Татяна Колева. Чете Виктор Бойчев, шеф на БКИ-Москва:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ