35 години от падането на Берлинската стена: Краят на една епоха в разделението на Европа
На 9 ноември 1989 година, е разрушенаБерлинскатастена, разделяща западната от източната част на Берлин. Берлинскатастенае издигнатамежду Източен и Западен Берлин на 13 август 1961 година с решение на държавното управление на Германска демократична република, напомня.
Берлинскатастена е дълга 155 км, има 302 вишки и се е състояла от 45 000 бетонни блокове със объл връх, чиято цел била да затруднява опитите за бягство. На 9 ноември на конференция след съвещанието на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) са прочетени новите правила за пътешестване, регламентирани в нов закон и обсъждани на съвещанието. Според тях източногерманците можели да пътуват отвъдстената, без да показват за какво отиват там и без да потвърждават, че имат родственици в Западна Германия.
В 22:24 часа на 9 ноември Българска телеграфна агенция оповестява новината в формалния си интернационален бюлетин:
Берлин, 9 ноември 1989 година /БТА/ В Германска демократична република влязоха в действие нови правила за частни пътувания зад граница и за тръгване от Германска демократична република на друго непрекъснато местопребиваване, съобщи осведомителната организация АДН. По решение на Министерския съвет на Германска демократична република, отпътуването от Германска демократична република може да става през всички гранични пунктове на границата на Германска демократична република с Федерална Република Германия и Западен Берлин. Това решение влиза неотложно в действие и ще работи, до момента в който Народната камара одобри съответните закони. Разрешенията за частни пътувания зад граница ще се издават в къси периоди и отвод ще има единствено в изключителни случаи, показва АДН. На съответните паспортни отдели са дадени инструкции да издават неотложно визи за тръгване от Германска демократична република на друго непрекъснато местопребиваване.
Новините към обстановката в Германска демократична република в идващите дни са оповестени в служебния бюлетин С-1 на Българска телеграфна агенция, където мненията и реакциите в динамичната конюнктура на промени са проследени доста в детайли. Още в следобедния длъжностен бюлетин от 9 ноември 1989 година Българска телеграфна агенция написа:
Съобщения за Германска демократична република
Лондон, 9 ноември 1989 година /Ройтер/ Англия прикани през вчерашния ден Източна Германия да разрушиБерлинскатастенаи да насрочи свободни избори след оставките на кабинета и на Политбюро.
" Оставката на Политбюро е историческа стъпка. Народът на Източна Германия протяга ръка към промените. Режимът не може повече да му откаже това право, съобщи представител на английското външно министерство.Берлинскатастенае знак на една система, която се отхвърляше от болшинството. Тази система би трябвало да бъде отстранена, както би трябвало да бъде отстранена истената. "
Берлин, 9 ноември 1989 година /АП/ Източногерманският началник Егон Кренц прикани за закон, гарантираш свободни, демократични избори, а група изтъкнати комунисти през днешния ден обявиха, чеБерлинскатастенаможе скоро да се трансформира в " светиня от предишното ".Изказванията на Кренц и на други партийни представители по въпроса за свободни избори оставиха неизясненост по отношение на това дали партията е подготвена да се откаже от 40-годишния си монопол върху властта.
Същевременно група от 15 източноберлински комунисти и учени изпратиха писмо до Централния комитет, в което предлагатБерлинскатастенада бъде срутена в близко бъдеше.
" Можем да си представим даже в предвидимото бъдеше, честената ще стане светиня от предишното ", в случай че се подпише съглашение със Западна Германия, което би предотвратило " възможни вреди за стопанската система на Източна Германия ", се споделя в писмото, адресирано до Централен комитет на ГЕСП и отпечатано от " Берлинер Цайтувг ". Писмото е озаглавено " Какво чакаме от пленума на Централния комитет ".
Източен Берлин, 9 ноември 1989 година /ДПА/ Снощи повече от 25 000 поданици на Нойбранденбург се събрали на проява на централния градски площад след свещенодействие в черквата " Св. Йоан ”. На носените от тях плакати имало надписи с претенции за свободни избори и за нови формулировки в проектозакона за пътуванията в чужбина. Според организация АДН основният кмет Хайнц Хан се изказал апропо за незабавното привикване на Народната камара и за избор на ново държавно управление, както и за нов изборен закон. Атмосферата била напрегната. Прозвучали възгласи на неодобрение и свиркания, когато станало дума за персоналните решения на Десетия пленум на Централен комитет на ГЕСП. След свещенодействие проява с 10 000 участници се състояла и в Халберщадт. Те също упорствали за свободни избори.
Отварянето на границата предстоящо провокира мнения:
Вашингтон, 10 ноември 1989 година (АП) Белият дом съобщи през вчерашния ден, че решението на източногерманското държавно управление да позволи на своите жители да пътуват свободно е значима крачка към демократични промени в страната. " Винаги сме призовавали и подкрепяли свободата на придвижване, уточни представителят на президента Марлин Фицуотър. Решението на Източна Германия е значима крачка към мирни и прогресивни демократични промени. Изглежда, че това решение е позитивен отговор на желанията на източногерманския народ, които той съобщи по този начин изрично през последните месеци. След обяд с президентката на Филипините Корасон Акино държавният секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър съобщи, че предоставената на източногерманците опция да пътуват свободно е " доста позитивна стъпка ", която Съединени американски щати ще приветстват.
На Капитолийския рид ръководителят на демократическото болшинство в Сената Джордж Мичъл сподели, че решението на Източна Германия може да сеокачестви съвсем като " алегорично разрушение наБерлинскатастена ". Той прикани Източна Германия и Горбачов " да създадат последната крачка и да съборят саматастена ".Лидерът на републиканците Робърт Доул съобщи, че " Берлинскатастенаи всичко, което тя символизира, се разрушава, както се разрушава и комунистическата страна, построила тазистена ". " На този стадий обаче ние не би трябвало да вършим нищо, което би наляло излишно повече масло в огъня ", предизвести той.
Пред публицисти вицепрезидентът Дан Куейл уточни, че " днешните събития са в действителност забележителни.Стената към момента не е разрушена, само че в този момент доста източногерманци минават през нея ". Запитан дали това значи, че терминът " желязна завеса ” към този момент не съществува, той съобщи: " Не зная дали този термин към този момент не съществува, само че несъмнено е, че тя сякаш се повдига. " Според него това определение " сигурно през днешния ден към този момент не е използвано ". " Нещата се случват с такава експедитивност, че нищо към този момент не може да ни изненада ", акцентира Куейл.
Западен Берлин, 10 ноември 1989 година (Ройтер) Изненадващото отваряне на източногерманските граници бе първата сериозна стъпка към същински промени, само че след нея би трябвало да последват и свободни избори, съобщи през днешния ден в изявление за Западноберлинскатателевизия съоснователката на опозиционната група " Нов конгрес " Бербел Болай. Тя уточни, че е належащо време, с цел да свикнат нетърпеливите източногерманци с мисълта, че могат да преминат презБерлинскатастена, и с цел да решат дали да останат в родината си, ръководена от комунистите.
" Според мен това бе единствената стъпка, която сподели задоволително безапелационно, че тук предстоят промени, сподели тя. Но това бе първата стъпка. " Болай изрази разбиране, че обещаните от комунистическата партия свободни избори също ще станат действителност.
Атмосферата от тези дни е пресъздадена в материала на кореспондента на Българска телеграфна агенция Хубен Хубенов:
Берлин, 10 ноември 1989 година (Кор. на Българска телеграфна агенция Х. Хубенов) Посрещнати с шампанско, обятия и сълзи от наслада, над 10 хиляди берлинчани минаха нощес пешком, с мотори, колела, със личните си трабанти и с метрото през граничните пунктове в Западен Берлин, показвайки на граничарите само паспорта си. Много повече отпътуваха за околните до границата западногермански градове, възползвайки се от вчерашното решение на Министерския съвет на Германска демократична република за анулиране на досегашните комплицирани процедури за издаване на паспорт и виза при посещаване във Федерална Република Германия и в Западен Берлин.
Както заяви нощес държавният представител на Германска демократична република Волфганг Майор, Министерският съвет е решил до правенето и приемането от Народната камара на Закона за пътуванията в чужбина и за непрекъснато изселване от Германска демократична република да бъде въведена неотложно в действие краткотрайна опростенапроцедура за прекосяване на границата с Федерална Република Германия и със Западен Берлин. Кратковременното посещаване в Западен Берлин или във Федерална Република Германия се урежда към този момент единствено с слагане на щемпел на съответния граничен пункт, а молбите за непрекъснато изселване се преглеждат в съкратени периоди от службите на националната полиция.
Това решение провокира обяснима еуфория измежду жителите на Германска демократична република. Цяла нощ не спря километричният поток от искащи да посетят родственици и близки в Западен Берлин или просто да прегледат града. Централната улица " Курфюр стендам " и другите булеварди в центъра на Западен Берлин бяха запълнени от многохилядно човешко голям брой. На някои места поБерлинскатастенасе бяха изкачили хора от двете страни на границата и се прегръщаха. Други танцуваха край нея. Няколкостотин поданици на Германска демократична република минаха през Бранденбургската врата, където няма граничен надзорен пункт, и се срещнаха там със стотици западноберлинчани. Граничарите резервираха хладнокръвие и благоразумно приканиха събралите се на граничната територия да се разпилян.
В ранните утринни часове потокът потегли в противоположна посока - от Западен към Източен Берлин. По данни на западноберлинскатарадиостанция РИАС съвсем всички минали нощес границата са се върнали тази заран по домовете си, а броят на поискалите да останат в Западен Берлин жители на Германска демократична република е нищожен.
Събитията провокират интернационален отзив:
София, 10 ноември 1989 година (БТА) Решението па държавното управление на Германска демократична република да отвори западната си граница е тематика на многочислени мнения от страна на политици и в печата по целия свят, както се вижда от известията на западните информационни организации.
Италианският вестник " Кориере каузи сера " сякаш обобщи реакциите на Запад със следния коментар: " Тухлите са към момента там... Но от вчераБерлинскатастенае единствено оптическа машинация, напомняща за един призрачен сън, който тегнеше над Европа близо З0 години. Предназначението на тазистенада разделя една страна и един континент е към своя край. "
Западногерманският политик Вили Брандт, който беше кмет на Западен Берлин, когатостената бе издигната, декларирал през днешния ден в изявление пред АП:
" Направена бе една голяма и доста значима крачка към обединяването на Германия.Берлинскатастенаще падне, Берлин ще живее. Ветровете на измененията, които духат из Европа, не могат просто по този начин да отминат Германия. "
На въпроса дали " събитията в Източна Германия са необратими " Брандт дал отговор: " Само потреблението на мощ може да върне обратно извършващите се мълниеносно промени. Но аз нямам доверие, че в Германска демократична република има някой, който би направил това. Девети ноември бе началото на мирна гражданска война, която ще остави разделянето на Германия в историята. "
Западногерманският вестник " Билд " разяснява още по-емоционално събитията в Германска демократична република: " Най-после го постигнахме!Стената е отворена. Това е първата стъпка към обединяването!
Френският " Фигаро ", обзет от същата еуфория, акцентира в публицистична публикация: " Западът нанесе стопански, честен и идеологически нокаут на Изтока. Очевидно източногерманският началник Егон Кренц, който наподобява да е повече горбачовист, в сравнение с Горбачов, е съдбоносен да остане на власт. Той измисли една перестройка на висока скорост. "
Британският " Дейли експрес " с едри букви на първа страница споделя: " Адио настената! "
От своя страна в. " Индипендънт " счита, че " Европа още веднъж става цяла ".
Британската министър-председателка Маргарет Тачър декларирала през днешния ден пред публицисти: " Отварянето наБерлинскатастенае огромен ден за свободата. Мисля, че то е въведения към събарянето ѝ. " Тя добавила, че е следила по малкия екран " ликуването на източногерманците ". " Радвах се дружно с тях. Невъзможно е да бъде потискано желанието на хората за независимост. "
Запитана дали събитията вървят към " обединяването на двете Германии ", Тачър дала отговор: " Е, вие доста бързате. Нека към този момент да създадем единствено първата крачка. Сега задачата е в Източна Германия да бъде построена една същинска народна власт. " Тя отправила също хвалба към руския началник Михаил Горбачов, " без чийто кураж нищо от това, което става в този момент, не би било допустимо ".
Що се отнася до реакциите на Изток, западните организации цитират изказване на представителя на руското външно министерство Генадий Герасимов на конференция през днешния ден. Той приветствал решението на Германска демократична република да разреши на своите жители да пътуват свободно, само че подчертал: " Бон би трябвало да има поради обстоятелството, че една политика, целяща смяна на границите, не би била от изгода за никое държавно управление в Европа... В Германска демократична република бе въведен нов режим за пътешестване, само че границите си остават. " Герасимов декларирал също, че Съветският съюз е сюрпризиран от бързината, с която протичат събитията в Германска демократична република. " Ние се безпокоим единствено от възможна неустойчивост. Това е исторически миг. Надяваме се, че всичко е за положително. " Ройтер оповестява за следното изказване на руския министър на външните работи Едуард Шеварднадзе пред шведски публицисти: " Това е доста умно и значимо решение. "
На 3 октомври 1990 година влиза в силаДоговорът за обединяване на Германия, подписан на 31 август 1990 година в Берлин от Федерална република Германия и Германската демократична република, според който двете страни се сплотяват в една страна под името Федерална република Германия. Договорът е утвърден от парламентите на двете страни на 20 септември 1990 година Денят на влизането в действие на контракта се отбелязва като народен празник на страната – Ден на немското единение.
Берлинскатастена е дълга 155 км, има 302 вишки и се е състояла от 45 000 бетонни блокове със объл връх, чиято цел била да затруднява опитите за бягство. На 9 ноември на конференция след съвещанието на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) са прочетени новите правила за пътешестване, регламентирани в нов закон и обсъждани на съвещанието. Според тях източногерманците можели да пътуват отвъдстената, без да показват за какво отиват там и без да потвърждават, че имат родственици в Западна Германия.
В 22:24 часа на 9 ноември Българска телеграфна агенция оповестява новината в формалния си интернационален бюлетин:
Берлин, 9 ноември 1989 година /БТА/ В Германска демократична република влязоха в действие нови правила за частни пътувания зад граница и за тръгване от Германска демократична република на друго непрекъснато местопребиваване, съобщи осведомителната организация АДН. По решение на Министерския съвет на Германска демократична република, отпътуването от Германска демократична република може да става през всички гранични пунктове на границата на Германска демократична република с Федерална Република Германия и Западен Берлин. Това решение влиза неотложно в действие и ще работи, до момента в който Народната камара одобри съответните закони. Разрешенията за частни пътувания зад граница ще се издават в къси периоди и отвод ще има единствено в изключителни случаи, показва АДН. На съответните паспортни отдели са дадени инструкции да издават неотложно визи за тръгване от Германска демократична република на друго непрекъснато местопребиваване.
Новините към обстановката в Германска демократична република в идващите дни са оповестени в служебния бюлетин С-1 на Българска телеграфна агенция, където мненията и реакциите в динамичната конюнктура на промени са проследени доста в детайли. Още в следобедния длъжностен бюлетин от 9 ноември 1989 година Българска телеграфна агенция написа:
Съобщения за Германска демократична република
Лондон, 9 ноември 1989 година /Ройтер/ Англия прикани през вчерашния ден Източна Германия да разрушиБерлинскатастенаи да насрочи свободни избори след оставките на кабинета и на Политбюро.
" Оставката на Политбюро е историческа стъпка. Народът на Източна Германия протяга ръка към промените. Режимът не може повече да му откаже това право, съобщи представител на английското външно министерство.Берлинскатастенае знак на една система, която се отхвърляше от болшинството. Тази система би трябвало да бъде отстранена, както би трябвало да бъде отстранена истената. "
Берлин, 9 ноември 1989 година /АП/ Източногерманският началник Егон Кренц прикани за закон, гарантираш свободни, демократични избори, а група изтъкнати комунисти през днешния ден обявиха, чеБерлинскатастенаможе скоро да се трансформира в " светиня от предишното ".Изказванията на Кренц и на други партийни представители по въпроса за свободни избори оставиха неизясненост по отношение на това дали партията е подготвена да се откаже от 40-годишния си монопол върху властта.
Същевременно група от 15 източноберлински комунисти и учени изпратиха писмо до Централния комитет, в което предлагатБерлинскатастенада бъде срутена в близко бъдеше.
" Можем да си представим даже в предвидимото бъдеше, честената ще стане светиня от предишното ", в случай че се подпише съглашение със Западна Германия, което би предотвратило " възможни вреди за стопанската система на Източна Германия ", се споделя в писмото, адресирано до Централен комитет на ГЕСП и отпечатано от " Берлинер Цайтувг ". Писмото е озаглавено " Какво чакаме от пленума на Централния комитет ".
Източен Берлин, 9 ноември 1989 година /ДПА/ Снощи повече от 25 000 поданици на Нойбранденбург се събрали на проява на централния градски площад след свещенодействие в черквата " Св. Йоан ”. На носените от тях плакати имало надписи с претенции за свободни избори и за нови формулировки в проектозакона за пътуванията в чужбина. Според организация АДН основният кмет Хайнц Хан се изказал апропо за незабавното привикване на Народната камара и за избор на ново държавно управление, както и за нов изборен закон. Атмосферата била напрегната. Прозвучали възгласи на неодобрение и свиркания, когато станало дума за персоналните решения на Десетия пленум на Централен комитет на ГЕСП. След свещенодействие проява с 10 000 участници се състояла и в Халберщадт. Те също упорствали за свободни избори.
Отварянето на границата предстоящо провокира мнения:
Вашингтон, 10 ноември 1989 година (АП) Белият дом съобщи през вчерашния ден, че решението на източногерманското държавно управление да позволи на своите жители да пътуват свободно е значима крачка към демократични промени в страната. " Винаги сме призовавали и подкрепяли свободата на придвижване, уточни представителят на президента Марлин Фицуотър. Решението на Източна Германия е значима крачка към мирни и прогресивни демократични промени. Изглежда, че това решение е позитивен отговор на желанията на източногерманския народ, които той съобщи по този начин изрично през последните месеци. След обяд с президентката на Филипините Корасон Акино държавният секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър съобщи, че предоставената на източногерманците опция да пътуват свободно е " доста позитивна стъпка ", която Съединени американски щати ще приветстват.
На Капитолийския рид ръководителят на демократическото болшинство в Сената Джордж Мичъл сподели, че решението на Източна Германия може да сеокачестви съвсем като " алегорично разрушение наБерлинскатастена ". Той прикани Източна Германия и Горбачов " да създадат последната крачка и да съборят саматастена ".Лидерът на републиканците Робърт Доул съобщи, че " Берлинскатастенаи всичко, което тя символизира, се разрушава, както се разрушава и комунистическата страна, построила тазистена ". " На този стадий обаче ние не би трябвало да вършим нищо, което би наляло излишно повече масло в огъня ", предизвести той.
Пред публицисти вицепрезидентът Дан Куейл уточни, че " днешните събития са в действителност забележителни.Стената към момента не е разрушена, само че в този момент доста източногерманци минават през нея ". Запитан дали това значи, че терминът " желязна завеса ” към този момент не съществува, той съобщи: " Не зная дали този термин към този момент не съществува, само че несъмнено е, че тя сякаш се повдига. " Според него това определение " сигурно през днешния ден към този момент не е използвано ". " Нещата се случват с такава експедитивност, че нищо към този момент не може да ни изненада ", акцентира Куейл.
Западен Берлин, 10 ноември 1989 година (Ройтер) Изненадващото отваряне на източногерманските граници бе първата сериозна стъпка към същински промени, само че след нея би трябвало да последват и свободни избори, съобщи през днешния ден в изявление за Западноберлинскатателевизия съоснователката на опозиционната група " Нов конгрес " Бербел Болай. Тя уточни, че е належащо време, с цел да свикнат нетърпеливите източногерманци с мисълта, че могат да преминат презБерлинскатастена, и с цел да решат дали да останат в родината си, ръководена от комунистите.
" Според мен това бе единствената стъпка, която сподели задоволително безапелационно, че тук предстоят промени, сподели тя. Но това бе първата стъпка. " Болай изрази разбиране, че обещаните от комунистическата партия свободни избори също ще станат действителност.
Атмосферата от тези дни е пресъздадена в материала на кореспондента на Българска телеграфна агенция Хубен Хубенов:
Берлин, 10 ноември 1989 година (Кор. на Българска телеграфна агенция Х. Хубенов) Посрещнати с шампанско, обятия и сълзи от наслада, над 10 хиляди берлинчани минаха нощес пешком, с мотори, колела, със личните си трабанти и с метрото през граничните пунктове в Западен Берлин, показвайки на граничарите само паспорта си. Много повече отпътуваха за околните до границата западногермански градове, възползвайки се от вчерашното решение на Министерския съвет на Германска демократична република за анулиране на досегашните комплицирани процедури за издаване на паспорт и виза при посещаване във Федерална Република Германия и в Западен Берлин.
Както заяви нощес държавният представител на Германска демократична република Волфганг Майор, Министерският съвет е решил до правенето и приемането от Народната камара на Закона за пътуванията в чужбина и за непрекъснато изселване от Германска демократична република да бъде въведена неотложно в действие краткотрайна опростенапроцедура за прекосяване на границата с Федерална Република Германия и със Западен Берлин. Кратковременното посещаване в Западен Берлин или във Федерална Република Германия се урежда към този момент единствено с слагане на щемпел на съответния граничен пункт, а молбите за непрекъснато изселване се преглеждат в съкратени периоди от службите на националната полиция.
Това решение провокира обяснима еуфория измежду жителите на Германска демократична република. Цяла нощ не спря километричният поток от искащи да посетят родственици и близки в Западен Берлин или просто да прегледат града. Централната улица " Курфюр стендам " и другите булеварди в центъра на Западен Берлин бяха запълнени от многохилядно човешко голям брой. На някои места поБерлинскатастенасе бяха изкачили хора от двете страни на границата и се прегръщаха. Други танцуваха край нея. Няколкостотин поданици на Германска демократична република минаха през Бранденбургската врата, където няма граничен надзорен пункт, и се срещнаха там със стотици западноберлинчани. Граничарите резервираха хладнокръвие и благоразумно приканиха събралите се на граничната територия да се разпилян.
В ранните утринни часове потокът потегли в противоположна посока - от Западен към Източен Берлин. По данни на западноберлинскатарадиостанция РИАС съвсем всички минали нощес границата са се върнали тази заран по домовете си, а броят на поискалите да останат в Западен Берлин жители на Германска демократична република е нищожен.
Събитията провокират интернационален отзив:
София, 10 ноември 1989 година (БТА) Решението па държавното управление на Германска демократична република да отвори западната си граница е тематика на многочислени мнения от страна на политици и в печата по целия свят, както се вижда от известията на западните информационни организации.
Италианският вестник " Кориере каузи сера " сякаш обобщи реакциите на Запад със следния коментар: " Тухлите са към момента там... Но от вчераБерлинскатастенае единствено оптическа машинация, напомняща за един призрачен сън, който тегнеше над Европа близо З0 години. Предназначението на тазистенада разделя една страна и един континент е към своя край. "
Западногерманският политик Вили Брандт, който беше кмет на Западен Берлин, когатостената бе издигната, декларирал през днешния ден в изявление пред АП:
" Направена бе една голяма и доста значима крачка към обединяването на Германия.Берлинскатастенаще падне, Берлин ще живее. Ветровете на измененията, които духат из Европа, не могат просто по този начин да отминат Германия. "
На въпроса дали " събитията в Източна Германия са необратими " Брандт дал отговор: " Само потреблението на мощ може да върне обратно извършващите се мълниеносно промени. Но аз нямам доверие, че в Германска демократична република има някой, който би направил това. Девети ноември бе началото на мирна гражданска война, която ще остави разделянето на Германия в историята. "
Западногерманският вестник " Билд " разяснява още по-емоционално събитията в Германска демократична република: " Най-после го постигнахме!Стената е отворена. Това е първата стъпка към обединяването!
Френският " Фигаро ", обзет от същата еуфория, акцентира в публицистична публикация: " Западът нанесе стопански, честен и идеологически нокаут на Изтока. Очевидно източногерманският началник Егон Кренц, който наподобява да е повече горбачовист, в сравнение с Горбачов, е съдбоносен да остане на власт. Той измисли една перестройка на висока скорост. "
Британският " Дейли експрес " с едри букви на първа страница споделя: " Адио настената! "
От своя страна в. " Индипендънт " счита, че " Европа още веднъж става цяла ".
Британската министър-председателка Маргарет Тачър декларирала през днешния ден пред публицисти: " Отварянето наБерлинскатастенае огромен ден за свободата. Мисля, че то е въведения към събарянето ѝ. " Тя добавила, че е следила по малкия екран " ликуването на източногерманците ". " Радвах се дружно с тях. Невъзможно е да бъде потискано желанието на хората за независимост. "
Запитана дали събитията вървят към " обединяването на двете Германии ", Тачър дала отговор: " Е, вие доста бързате. Нека към този момент да създадем единствено първата крачка. Сега задачата е в Източна Германия да бъде построена една същинска народна власт. " Тя отправила също хвалба към руския началник Михаил Горбачов, " без чийто кураж нищо от това, което става в този момент, не би било допустимо ".
Що се отнася до реакциите на Изток, западните организации цитират изказване на представителя на руското външно министерство Генадий Герасимов на конференция през днешния ден. Той приветствал решението на Германска демократична република да разреши на своите жители да пътуват свободно, само че подчертал: " Бон би трябвало да има поради обстоятелството, че една политика, целяща смяна на границите, не би била от изгода за никое държавно управление в Европа... В Германска демократична република бе въведен нов режим за пътешестване, само че границите си остават. " Герасимов декларирал също, че Съветският съюз е сюрпризиран от бързината, с която протичат събитията в Германска демократична република. " Ние се безпокоим единствено от възможна неустойчивост. Това е исторически миг. Надяваме се, че всичко е за положително. " Ройтер оповестява за следното изказване на руския министър на външните работи Едуард Шеварднадзе пред шведски публицисти: " Това е доста умно и значимо решение. "
На 3 октомври 1990 година влиза в силаДоговорът за обединяване на Германия, подписан на 31 август 1990 година в Берлин от Федерална република Германия и Германската демократична република, според който двете страни се сплотяват в една страна под името Федерална република Германия. Договорът е утвърден от парламентите на двете страни на 20 септември 1990 година Денят на влизането в действие на контракта се отбелязва като народен празник на страната – Ден на немското единение.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ