На 9 май 2025 г. президентът на България Румен Радев

На 9 май 2025 година президентът на България Румен Радев предложи инициирането на референдум за присъединението на България към еврозоната. Инициативата му провокира политическа стихия и социална нервност, само че най-много хвърли светлина върху степента на завземане на българските институции, в това число и на Народното събрание.

Проучванията на публичното мнение, извършени по-рано тази година от „ Мяра “, демонстрираха, че 51,7% от българите са кардинално срещу влизането на България в Еврозоната, а 39% го поддържат по принцип.

Същевременно, когато се припомня, че присъединението към еврозоната е едно от отговорностите на страната според Договорите за Европейски Съюз и предвид на актуалните старания за приемане на еврото на 1 януари 2026 година, 41,4% от интервюираните настояват, че България „ в никакъв случай “ не би трябвало да се причислява към еврозоната, до момента в който 30,8% декларират, че би трябвало да се причисли на по-късен стадий.

Тъй като България е страна, в която популистката изразителност е постоянно срещана даже измежду ненационалистическите партии, с цел да се разбере какво се крие зад дебата за Еврозоната и неговите последствия, би трябвало да се направи крачка обратно.

Еврозоната като димна завеса за пробутване на автокрация

Поредица от корупционни кавги, както и нахлуването в президентството на Радев на 9 юли 2020 година, което беше възприето като опит за прелом, разпалиха всеобщи антикорупционни митинги против третото държавно управление на Борисов, траяли повече от 100 дни. По стичане на събитията на идващия ден, 10 юли 2020 година, Европейската комисия направи изненадващото известие, че България (и Хърватия) са включени в Механизма на обменните курсове II (ERM II), прочут още като „ чакалнята “ на еврозоната.

Снимка: Х

Дали приемането на България в ERM II е резултат от справедлива оценка или от подмолни политически покупко-продажби в последния миг, улеснени от Европейската национална партия (ЕНП), е предмет на полемика. Като се имат поради плачевните резултати на самата Комисия за двойни стандарти при наблюдението на спазването на правото на Европейски Съюз от страна на България, човек има право на съществени подозрения.

През февруари тази година държавното управление на Желязков изиска ексклузивен конвергентен отчет за България в опит да си обезпечи влизане в Еврозоната на 1 януари 2026 година

Обикновено такива отчети се разгласяват на всеки две години – последният отчет на България беше оповестен през лятото на 2024 година Това неизбежно поражда въпроса – за какво е това ненадейно бързане?

Внезапното бързане и основателните опасения против него

България е страна, в която обществените институции се надпреварват да популяризират неистини, което единствено по себе си води до опасения по отношение на готовността на България да се причисли към еврозоната. Тъй като участието в еврозоната е обвързвано с осъществяването на Маастрихтските критерии, които са макроикономически по своя темперамент, терзанията единствено се ускоряват от обстоятелството, че България има опит в подправянето на данни.

Първо, в предишното България е била измъчвана от кавги, свързани с манипулиране на Брутният вътрешен продукт. В предишното от тактиките за поправяне на бюджетния недостиг включваше отчитане на разноските не на начислена основа, което се смята за по-надежден счетоводен способ, а на касова основа – в случай че страната не заплати в годината, в която се дължи обещано заплащане, това не се смята за разход в очите на страната.

Напоследък нескрито излязоха още по-проблемни счетоводни трикове. В бързината през март 2025 година Народното събрание одобри нов бюджет.

Бдителни наблюдаващи обаче побързаха да отбележат, че нов дълг от над 7 милиарда лв. е затулен като нарастване на капитала на българските държавни сдружения. Успоредно с това министърът на финансите Теменужка Петкова разгласи, че цялата облага на държавните сдружения ще бъде „ събрана “ в интерес на страната. Това води до обосновани догатки, че същинският бюджетен недостиг на България е над 6%, до момента в който според критериите от Маастрихт бюджетният недостиг би трябвало да е под 3%.

До наскоро, даже въз основа на поправени статистически данни, се смяташе, че главната спънка пред присъединението на България към еврозоната е инфлацията.

Данните на Световната банка демонстрират, че през 2022 година инфлацията възлиза на 15,3%, през 2023 година – на 9,4%, а през 2024 година – на 2,4%. Макар да не е ясно на каква допустима тактика би могла да разчита България, с цел да понижи инфлацията, елементарните жители в действителност се чудят по какъв начин сметките им не престават да порастват, до момента в който институциите настояват, че инфлацията е укротена.

На този декор и предвид на обстоятелството, че цената на българския лев е изкуствено нараснала заради спецификата на валутния ръб в страната, не е изненадващо, че както доста елементарни жители, по този начин и макроикономисти се тормозят, че присъединението към еврозоната през 2016 година е прибързано и може да докара до финансова рецесия. Споменът за неотдавнашната рецесия в прилежаща Гърция, която, наред с други фактори, беше провокирана от откритието, че Гърция се е включила към еврозоната с нагласени статистически данни и прикрит дълг, е напълно свеж и подхранва още по-голям песимизъм.

Океанът от агитация и неналичието на логичен спор

Видни членове на ППДБ не се включиха в спор всъщност по отношение на оферти от Радев референдум, а вместо това заложиха на опростена агитация, лепене на етикети и откровени спекулации. Ивайло Мирчев, съпредседател на „ Да, България “, твърди, че Радев се пробва да угоди на Кремъл. Въпреки това той не съумя да изясни какво печели Путин от отсроченото влизане на България в еврозоната.

В обществена позиция партията Политическа партия съобщи, че Радев се пробва да върне България в „ тъмното минало “ и да подкопае „ сигурността “ на Европейски Съюз, без да си направи труда да изясни по какъв начин един референдум в сходство с публичните опасения може да докара до подобен апокалипсис.

Лидерът ѝ Кирил Петков стигна до такава степен, че съобщи, че предлагането на Радев нарушава постулатите на националния воин Васил Левски, който е желал да види България равна на другите европейски страни. Левски се е борил за независимостта на България от Османската империя през XIX век – в реториката на Левски равенството сигурно значи суверенитет, който другите европейски нации са постигнали.

Опростените средства за отклонение на вниманието от главните опасения, залегнали в основата на референдума на Радев, повдигат още повече вежди,

като се има поради, че според Конституцията и съответните закони предлагането на Радев няма наложителен темперамент – то първо би трябвало да бъде прегледано от Народното събрание всъщност.

Ръководителят на Народното събрание се слага над Конституцията и Народното събрание?

Макар че популизмът даже измежду партии, които настояват, че са антипопулистки, не е изключение на българската политическа сцена, на пръв взор противозаконните дейности на Наталия Киселова, сегашен началник на Народното събрание, въплъщават по-зловещ сюжетен поврат. В прессъобщение от 13 май 2025 година Народното събрание разгласи, че Киселова е отказала Народното събрание да прегледа предлагането на Радев с аргумента, че самодейността му е противоконституционна. Оказва се, че в писмото си Киселова се е позовала на решение на Конституционния съд, с което е прегледан референдум по различен въпрос, отнасящ се до еврото.

Въпреки това, според Конституцията, Конституционният съд има последната, авторитетна дума по отношение на спазването на Конституцията.

Решението, на което се базира Киселова, е съпроводено от изключително мнение, което демонстрира, че има място за спор даже по въпроса, който съдът сякаш е решил. Освен това не Киселова, а съдът е този, който би трябвало да прави всевъзможни паралели и да разсъждава по прилика. Още по-важно е, че нито Конституцията, нито съответното законодателство, нито правилникът на Народното събрание дават такива пълномощия за отменяне на оферти за референдуми на ръководителя на Народното събрание, което единствено демонстрира, че пренебрегването на закона от страна на Киселова е било политически стимулирано. Парламентът е този, който би трябвало да утвърди или отхвърли организирането на подобен референдум – подобен прерогатив не може да принадлежи на един народен представител, който има статут на пръв измежду равни.

Като се има поради, че ръководещото болшинство се ангажира с бързото влизане в еврозоната, малко евентуално е и референдумът да получи зелена светлина.

Изглежда, че дейностите на Киселова са димна завеса, зад която болшинството може да скрие страха си от полемика. И въпреки всичко дебатът всъщност по основни въпроси е механизъм за подсилване на доверието в една народна власт. Такъв е и разговорът сред жителите и техните представители.

Игрите в еврозоната: прекомерно рано за последствия

Като се има поради статуквото в Народното събрание, излиза наяве, че Радев е знаел, че самодейността му е обречена през цялото време. Изглежда той е преследвал други цели – да разкрие другите нездрави зависимости в Народното събрание и да покаже доколко депутатите не се интересуват от проблемите на жителите.
Второ, на този стадий присъединението на България към еврозоната наподобява напълно политическо решение – в продължение на години институциите на Европейски Съюз си затваряха очите пред нередностите, фалшификациите и цялостния крах на върховенството на закона. Дали ЕЦБ ще огледа в друга посока като останалите институции на Европейски Съюз, следва да разберем от нейния конвертгентен отчет, само че той ще е индикативен за това до каква степен тя се грижи за личната си легитимност. В края на краищата, в случай че в бъдеще зародят проблеми, тя ще бъде тази, която ще се сблъска с горещия картоф с риск да се опари на него.

Днес в  SafeNews може да гледате онлайн видеоизлъчването онлайн:

Източник – New Eastern Europe/Превод:SafeNews

Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News