На 9 март вътрешният министър – без каквото и да

„ На 9 март вътрешният министър – без каквото и да било присъединяване на комисаря по еврейските въпроси – заповяда освобождението на евреите. ”

(Димитър Пешев, политикът с основен принос за спасението на българските евреи, при визитата си в Кюстендил, 1943 година, © Yad Vashem)

Ивайло ШАЛАФОВ, ст. помощник в Богословския факултет на СУ

В една студена заран на 1943 година тревожна мълва обикаля столицата. Слухът, че Комисарството по еврейските въпроси е изпратило на общинските управляващи в Кюстендил лист с евреи, които следва да бъдат депортирани отвън рамките на България, хвърля в суматоха и безпокойствие обществото. Но сходни клюки се ширят още от януари 1941 година, когато е признат Законът за отбрана на нацията, а нищо до този миг не е заплашило техния живот. Наистина евреите са подложени на някои репресивни ограничения и ограничавания, само че не престават да живеят свободно, задължени са да носят давидова жълта звезда, в средата на която някои от тях слагат значки с облика на Царя или Престолонаследника. Така българските жители от еврейски генезис манифестират своята обвързаност към българската царска династия.

Няколко дни преди този момент Мария Каракашева, брачна половинка на шефа на железниците, разтревожено звъни в дома на дипломата Иван Станчов. Разговаря със брачната половинка му Марион, на която оповестява, че мъжът й е получил известие от гара Кюстендил, че е спряна „ немска влакова комбинация, пътуваща от Солун за Варшава и че жителите, намиращи се на гарата, са дочули стонове и писъци от запечатаните вагони. Разбрали, че пред тях се намира един от „ конвоите на гибелта ”, те се пробвали да разбият вагоните и да освободят затворените там хора. Към тях се включили и селяни с брадви и с каквото им попаднало подръка. ”(1) Възмутена от новината за депортирането Марион Станчова неотложно търси връзка с Царица Иоанна, която да стори нужното пред царя за спасяването на тези нещастни хора. Царицата ужасена незабавно отива в кабинета на брачна половинка си, който подрежда незабавна инспекция, само че влакът към този момент е напуснал българската територия. 

(Александър Белев (в центъра) – комисар по Еврейските въпроси, следи депортацията на евреи от Вардарска Македония, 1943, © Yad Vashem)

Това са част от 11 343 нещастни евреи от новите земи, които немската администрация е изпратила в лагерите на гибелта. Този факт прави царя, който е бил с вързани ръце по този случай, изключително сензитивен за ориста на останалите в Стара България еврейски жители. Приятелските връзки на царя с доста фамилии от еврейски генезис е добре прочут. Негови зъболекари са братята Джераси, придворни снабдители са семейство Розенбаум и Мешулам, а представителят на „ Пакард ” за България е търговецът Лазар Герон. Най-приближените на царя дворцови чиновници поддържат близки контакти с еврейски семейства и персони. Верен на пристрастеността си към прякори, цар Борис назовава Павел Груев „ еврейският консул ” заради всичките му другари: Розенбаум, Елиас, Голдщайн, Бакиш и Бехара.(2) След среща в двореца известният ционист Нахум Соколов декларира: „ Вие би трябвало да бъдете горди с вашия цар Борис ІІІ, той е наш добър другар! ”

След приемането на закона за отбрана на нацията цар Борис се нагърбва персонално с нелеката задача да изясни на основния равин на София доктор Ашер Хананел новите разпоредби. Без терзание от намиращите се на българска територия сътрудници на Гестапо го приема в двореца. Уверява го, че този фиктивен акт няма да докара до съществени последствия. Българските евреи добре познават възприятията и благосклонностите на своя цар и се осланят само на неговата протекция, за която получават непрестанни алегорични жестове. По време на най-ожесточените диспути в Народното събрание във връзка с използването на антиеврейските закони царят изпраща топла депеша до еврейската консистория, с която благодари за отправените благопожелания във връзка петата годишнина от раждането на престолонаследника Симеон Княз Търновски. В същото време царицата изпраща десетки топове плат на Еврейското сиропиталище „ Царица Елеонора ”, чиято годишна прехрана се поема от цивилната листа на царя. Този знак на благосклонност идва „ да помогне в тези мъчни времена ”, както се споделя в придружителното й писмо до учебната администрация. Въпреки тази смела постъпка на царицата се постанова да се помири с отстраняването на двете си придворни дами госпожици Елена и Мария Петрови-Чомакови, упрекнати, че обществено са изразявали своето англофилство и са говорили срещу държавната политика. През пролетта на 1942 година царят внимателно предизвестява Иван Станчов, че „ Марион би трябвало да внимава, с цел да не пострада като сестрите Петрови! ” Самият цар Борис би трябвало да бъде изключително внимателен, с цел да резервира най-малко част от своята самостоятелност и независимост на деяние. 

Благодарение на намесата на Двореца десетки български фамилии от еврейски генезис получават изходни визи и паспорти, с които да изоставен страната. Така да вземем за пример споменатато към този момент семейство Розенбаум отпътува за Съединените щати, откакто е съпроводено и изпратено персонално от Павел Груев до граничния пост. Началникът на Царската канцелария желае да е сигурен, че приятелите му ще могат свободно да отпътуват от България.

През цялата 1942 година българските жители от еврейски генезис живеят обезпокоени от редица ограничения и ограничавания, само че нямат боязън за живота си. Една от най-тежките последствия е въвеждането на еднократен налог върху еврейското имущество. Той довежда в доста случаи до конфискации и експроприации. Въпреки че са изселени в провинцията и подложени на дейностите на този антисимитски закон, нито един от тях не е откаран отвън рамките на Царство България. На всички настоявания от страна на Райха да бъдат изпълнени нарежданията им за „ тотално решение на еврейския въпрос ”, цар Борис дава отговор, че еврейската работна ръка е нужна на България за градежи на пътища, железопътни линии и огромни обекти. Даже немският пълномощен министър Адолф Хайнц Бекерле повярвал на този мотив, потвърждавайки пред Йоахим декор Рибентроп, че „ потребността от еврейска работна ръка била изцяло същинска ”.(3)

По време на една конференция отдадена на битката с маларията, извършена в София, кралица Иоанна се доближава до италианския пълномощен-министър граф Маджистрати и дискретно му декларира: „ Имам незабавна потребност от италиански паспорти за няколко евреи! ” Маджистрати неотложно дава отговор, че това е невероятно - в Италия евреи не се позволяват. Но царицата твърдо упорства: „ Лично Ви давам гаранция, че няма да останат и ден в Италия. Нужно ми е позволение за директно прекосяване за Аржентина. ” На другия ден пълномощният министър собственоръчно й донася нужните документи в двореца „ Врана ”.(4)

Германските представители в София все по-често стартират да загатват в своите отчети за цялостната липса на възторг у българите да ползват по-строги ограничения против евреите. Така да вземем за пример Валтер Шеленберг, началник на немския шпионаж в България рапортува, че главната причина за бездействието е тоталната интервенция на Двореца. Той разказва случай, при който дворцовият секретар Станислав Балан се застъпил пред Комисарството по еврейските въпроси за един провинил се евреин, с думите: „ Царят заповяда! ”. Докладът му установи, че сходно държание евентуално се дължи на редица обстоятелства, и припомня, че кръстникът на княгиня Мария Луиза, Ал. Малинов е женен за еврейка, същото се отнася и за внука на кръстника на княз Симеон Търновски, военачалник Данаил Николаев. Следват и други случаи, при които царицата или нейни доближени са работили в интерес на евреи за облекчение на ситуацията им. Дори на германофила Петър Габровски, министър на вътрешните работи и националното здраве, не е спестено обвиняването, че е неоткровен в битката с евреите. Пред триста пристигнали в двора на министерството евреи той декларирал, че не трябва да се безпокоят, тъй като най-страшното към този момент е минало! ” 

Вследствие на този отчет в София идва един от най-приближените помощници на Айхман, Теодор Данекер. След тримесечен престой, който посвещава на взаимна работа с Александър Белев, комисаря по Еврейските въпроси, изготвя един документ за подготовката на изпращането в Полша в началото на двадесет хиляди български евреи от рамките на Стара България.   

На 2 март 1943 година на свое закрито съвещание кабинетът дава единодушие да бъдат депортирани желаните от германците евреи от Новите земи. Понеже на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев е добре известно, че в Македония и Тракия живеят единствено четиринадесет хиляди жители от еврейски генезис, той собственоръчно зачертава текста „ от новите земи ” и отбелязва, че нужната численост до двадесет хиляди следва да бъде попълнена от старите лимити на страната. След по-малко от седмица десетки евреи са натоварени на влакови композиции, които чакат разпореждане за тръгване към лагера Треблинка, в Полша.

По секрети пътища до Софийския митрополит Стефан, подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, полковник Аврам Таджер, най-старшият офицер от еврейски генезис и други управителни фактори от държавното болшинство доближава новината за готвеното депортиране в среднощ на 9 март 1943 година Те вземат решение да работят неотложно.

(Пловдивският митрополит Кирил, по-късно Патриарх на България)

Научавайки за затворените в двора на едно учебно заведение в Пловдив евреи, митрополит Кирил отива пред входа и заповядва на постовия да го пусне. Притеснен и комплициран последният смотава: „ Ама, Ваше Високопреосвещенство, но заповед... но не може! ” „ Само се пробвайте да ме спрете! ” – декларира самоуверено владиката. След момент той прескача оградата и влиза при затворените, на които твърдо декларира: „ Където отивате вие, там съм и аз! ” Същият ден е пуснал бърза депеша до София с текст:

            „ Негово Величество цар Борис ІІІ, Двореца София
            Ваше Величество,
            В име Божие, старателно апелирам за благосклонност към евреите!
           Пловдивски КИРИЛ ” (5)

Още денем на 9 март Димитър Пешев и съидейниците му заплашват Петър Габровски, министър на вътрешните работи, който намират в постройката на Народното събрание, че в случай че не бъде прекъснато депортирането ще провокират парламентарна интерпелация и кабинетна рецесия. Отначало министърът отхвърля съществуването на сходен проект, само че декларира, че ще приказва с министър-председателя Богдан Филов и ще им се обади. Това става към 17 часа. След към по-малко от два часа, преди стрелките на часовника да са посочили 19 часа той им оповестява, че ще стори нужното за анулация на депортирането и че евреите от старите земи могат да бъдат спокойни.

Нареждането за анулация на акцията идва от най-високо място. За това свидетелства, както дневникът на Бекерле, по този начин и думите на премиера Филов. „ Повече от несъмнено е, че на вътрешния министър бяха дадени директиви от най-високо място – Двореца да прекрати осъществяването на плануваното депортиране на евреи от Стара България. Във всеки случай на 9 март вътрешният министър – без каквото и да било присъединяване на комисаря по еврейските въпроси – заповяда освобождението на евреите. ”(6)

Най-високото място в тогавашна България е цар Борис ІІІ. Без неговата интервенция сходно решение не би могло да последва. Отмяната на заповедта успокоява ненапълно българските евреи, които към този момент се уповават само на царя, само че възмущението в обществото от подготвяната държавна акция се ускорява с всеки минал ден. На 16 март е свикано изключително съвещание на понижения състав на Св. Синод на Българската православна черква. На него митрополитите разискват въпроса за ситуацията на евреите в градовете Пловдив, Кюстендил, Дупница, както и квалифицираното ново ревю на Софийския митрополит Стефан против преследването на евреите. Решават да изготвят публично писмо до Филов. В него те изрично показват възмущението си от желанието на държавното управление да депортира евреите. По нататък акцентират и осъждат расисткия принцип на Закона за отбрана на нацията и декларират, че Българската православна черква не може да промени на повелите на Свещеното Писание и да откаже помощ на гонените и онеправданите. Настоява се за намаляване на ограничаващите ограничения както за християните от еврейски генезис, по този начин и за евреите въобще. Св. Синод гледа с възмущение на решението на държавното управление да не признава кръщелните свидетелства на покръстените евреи и счита да уведоми министъра на външните работи и изповеданията, че Църквата няма да се подчинява на сходна държавна разпоредба. Накрая на съвещанието вземат решение наместник-председателя Видинският митрополит Неофит да търси опция да бъде признат от царя, на който разпореждат най-големи очаквания.

На другия ден - 17 март четиридесет и двама народни представители приподписват апела на Димитър Пешев към министър-председателя, с който остро осъждат политиката на държавното управление по по този начин наречения „ еврейски въпрос ”. В разследване на това писмо Пешев е неодобрен като подпредседател на Народното събрание, както и депутатите, които отхвърлят да отдръпват подписите си. По време на бурното парламентарно съвещание от депутатските банки се чуват крясъци „ Срам! Срам! ” 

След като вижда, че цар Борис няма да поддържа изпращането на нито един евреин от българските земи в Полша, немският специфичен делегат Данекер предлага правенето на различен проект за деяние. Така на 20 май 1943 година Габровски се явява в двореца, носейки два, направени от А. Белев, проекта. План „ А ” планува депортирането на всички евреи от България в лагера Треблинка, в Полша, а проект „ Б ” – изселването на софийските евреи в провинцията. Германците от дълго време слагат въпроса за възбраната на евреите умерено да се разхождат по софийските улици и публичните места. Царят без съмнение отхвърля проект „ А ” и приема с принуда проект „ Б ”. 

Така 50 000 български жители от еврейски генезис са избавени от лагерите на гибелта. България е единствената страна в Европа, още повече съдружник на Третия райх, в която еврейското малцинство освен не е погинало, само че и се е нараснало спрямо началото на войната. Аналогичен случай е само ситуацията в Кралство Дания.

Днес международното еврейство продължава да отдава нужната респект към светлата памет на цар Борис ІІІ и кралица Иоанна за напъните им да изтръгнат еврейските си съграждани „ отвън хватката на Хитлер ”. За царя изпращането на 11 343 евреи от новите земи е същински удар, който му донася страдалчество и тъга. По този мотив той споделя в наличието на царицата, на приятелите си Иван и Марион Станчови: „ Ще ви кажа какви бяха тези нещастни хора, за които не бях в положение да сторя нищо. Това бяха някогашни гръцки жители от Солунско, върху които нямам никаква юридическа власт и по тази причина ръцете ми бяха вързани. Но знайте, никой от нашите няма да бъде откаран. Боях се, че това можеше да се случи, по тази причина взех ограничения: нашите евреи са разпръснати на всички места в България, и то в най-отдалечените региони, в които ще бъдат на несъмнено, евентуално ще им се наложи да поживеят известно време с ограничавания и ограничения. Но различен излаз нямаше! ”(7)

(1) Станчов, И. Дипломат и градинар. с.153.
(2) Груев, П. Корона от тръни. с. 385.
(3) Груев, С. Цит. съч. с. 388.
(4) Сикарди, К. Иоанна Савойска - От блясъка на двореца до горчивината на изгнанието. с. 186.
(5) Бар-Зоар,М. Извън хватката на Хитлер. С. 2003. с.
(6) Нойков, С. Цар Борис ІІІ в тайните документи на Третия Райх 1939-1943. С., 1995. с. 187. 
(7) Станчов, И. Цит. съч. с.155

Източник:
Изображения: Wikipedia, bnr.bg