9 март: Една от най-великите победи в историята на България
На 9 март 1230 година е реализирана една от най-великите победи в българската история – тогава се е състояла борбата при Клокотница, близо до река Клокотница и едноименното село. Една против друга се изправят българската армия, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския държател Теодор Комнин. Българите изцяло разгромяват ефимерната Епирска империя, като пленяват епирския диктатор дружно с цялото му семейство, а войската му освобождават.
В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница – на 10 км западно от Хасково. Българският държател съгласно преданията се открива на лагер в крепостта на хълма Хасар, ситуиран до днешното село Сталево. За да въодушеви по-малобройната си армия,
Иван Асен II подрежда пергамента с нарушавания от Теодор кротичък контракт да бъде набучен на копие и вдигнат като военен щандарт .
В последвалата борба българският цар демонстрира военна ловкост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, дружно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а хванатите елементарни бойци да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си достойнство и човещина, цар Иван Асен II е уважаван и обичан „...и освен от българите, само че и от ромеите, и от другите нации “ – написа византийският летописец Георги Акрополит.
Атентатът на гара Буново
Атентатът на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 година чрез бомба, сложена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в региона на гара Буново. Там суматохата и неналичието на задоволително въздух биха довели до допустимо максимален брой жертви.
Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и гърмежът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела .
На мястото на случая идват министрите на вътрешните работи и на превоза Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в близките градове, а останалите пасажери са подложени на строга инспекция от страна на органите на реда – кой и по кое време си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
В атентата умират 12-годишният Георги Цветков, 13-годишният Стефан Атанасов, 38-годишната Яворка Петрова, 40-годишният Емил Георгиев, 60-годишният Стилиян Иванов, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се у дома. Ранени са тежко 9 души и измежду тях също има 2 деца.
Същия ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „ Сливен “ в Сливен .
Атентатът, както и последвалият го в град Сливен, е осъществен от деятели на незаконна протурска организация. Атентатът идва като реакция на Възродителния развой. През април 1988 година трима души, директно взели участие в атентата, са наказани на гибел.
Сватбата на Наполеон и Жозефин
На 9 март 1796 година Наполеон Бонапарт се дами за Жозефин дьо Боарне. Още когато вижда Жозефин за първи път Наполеон е надълбоко впечатлен от нейното омагьосване. Лудо влюбен стартира да я ухажва, само че тя е много неподатлива, чуди се какво да прави с този слаб и малък на растеж корсиканец. Междувременно военната кариера на Наполеон е в непрестанен напредък и през 1797 Жозефин отстъпва пред ухажването на военачалник Бонапарт и се омъжва за него, бракът е единствено цивилен, църковен брак няма. Две години по-късно, на 9 ноември 1799, Наполеон прави прелом и става първи консул на Франция, при което останалите двама консули нямат никаква действителна власт. Така Жозефин е първата дама на Франция.
Няколко години по-късно Наполеон, след многото военни триумфи които реализира, е налегнат от концепцията че няма по-велик от него. През 1804 в наличието на папа Пий VII,
Наполеон I се прогласява за император на Франция, а Жозефин е коронясана за императрица. По гледище на папата в самото навечерие на коронацията те небрежно подписват църковен брак без публични очевидци .
Бракът им не е спокоен. Подтикнат от майка си, Бонапарт имал любовници, с цел да е сигурен, че повода за бездетния му брак с Жозефин не е той. Така през 1806 година полската графиня и държанка на Наполеон – Мария Валевска му ражда противозаконен наследник, който няма право да бъде негов легален правоприемник. Тъй като Жозефин не може да роди дете на императора, той взема решение да изиска бракоразвод. Жозефин няма различен избор и се съгласява на бракоразвод, който бързо става факт, като главният формален мотив е, че на техния църковен брак не е имало очевидци, заради което е недействителен.
Още събития на 9 март:
1831 година – учреден е Френският задграничен легион – военно формирование в Сухопътните войски на Франция, формирано главно от чужденци1916 година – мексиканският въстаник Панчо Виля атакува щата Ню Мексико. 1933 година – Българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са задържани и упрекнати за подпалването на Райхстага.1934 година – роден е Юрий Гагарин, първият човек, летял в космоса.1959 година – Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в Съединени американски щати.1964 г – родена е френската актриса Жулиет Бинош („ Брулени хълмове “, „ Английският пациент “, „ Шоколад “)1994 година – умира американският публицист Чарлз Буковски („ Жени “)
По темата
В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница – на 10 км западно от Хасково. Българският държател съгласно преданията се открива на лагер в крепостта на хълма Хасар, ситуиран до днешното село Сталево. За да въодушеви по-малобройната си армия,
Иван Асен II подрежда пергамента с нарушавания от Теодор кротичък контракт да бъде набучен на копие и вдигнат като военен щандарт .
В последвалата борба българският цар демонстрира военна ловкост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, дружно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а хванатите елементарни бойци да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си достойнство и човещина, цар Иван Асен II е уважаван и обичан „...и освен от българите, само че и от ромеите, и от другите нации “ – написа византийският летописец Георги Акрополит.
Атентатът на гара Буново
Атентатът на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 година чрез бомба, сложена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в региона на гара Буново. Там суматохата и неналичието на задоволително въздух биха довели до допустимо максимален брой жертви.
Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и гърмежът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела .
На мястото на случая идват министрите на вътрешните работи и на превоза Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в близките градове, а останалите пасажери са подложени на строга инспекция от страна на органите на реда – кой и по кое време си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
В атентата умират 12-годишният Георги Цветков, 13-годишният Стефан Атанасов, 38-годишната Яворка Петрова, 40-годишният Емил Георгиев, 60-годишният Стилиян Иванов, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се у дома. Ранени са тежко 9 души и измежду тях също има 2 деца.
Същия ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „ Сливен “ в Сливен .
Атентатът, както и последвалият го в град Сливен, е осъществен от деятели на незаконна протурска организация. Атентатът идва като реакция на Възродителния развой. През април 1988 година трима души, директно взели участие в атентата, са наказани на гибел.
Сватбата на Наполеон и Жозефин
На 9 март 1796 година Наполеон Бонапарт се дами за Жозефин дьо Боарне. Още когато вижда Жозефин за първи път Наполеон е надълбоко впечатлен от нейното омагьосване. Лудо влюбен стартира да я ухажва, само че тя е много неподатлива, чуди се какво да прави с този слаб и малък на растеж корсиканец. Междувременно военната кариера на Наполеон е в непрестанен напредък и през 1797 Жозефин отстъпва пред ухажването на военачалник Бонапарт и се омъжва за него, бракът е единствено цивилен, църковен брак няма. Две години по-късно, на 9 ноември 1799, Наполеон прави прелом и става първи консул на Франция, при което останалите двама консули нямат никаква действителна власт. Така Жозефин е първата дама на Франция.
Няколко години по-късно Наполеон, след многото военни триумфи които реализира, е налегнат от концепцията че няма по-велик от него. През 1804 в наличието на папа Пий VII,
Наполеон I се прогласява за император на Франция, а Жозефин е коронясана за императрица. По гледище на папата в самото навечерие на коронацията те небрежно подписват църковен брак без публични очевидци .
Бракът им не е спокоен. Подтикнат от майка си, Бонапарт имал любовници, с цел да е сигурен, че повода за бездетния му брак с Жозефин не е той. Така през 1806 година полската графиня и държанка на Наполеон – Мария Валевска му ражда противозаконен наследник, който няма право да бъде негов легален правоприемник. Тъй като Жозефин не може да роди дете на императора, той взема решение да изиска бракоразвод. Жозефин няма различен избор и се съгласява на бракоразвод, който бързо става факт, като главният формален мотив е, че на техния църковен брак не е имало очевидци, заради което е недействителен.
Още събития на 9 март:
1831 година – учреден е Френският задграничен легион – военно формирование в Сухопътните войски на Франция, формирано главно от чужденци1916 година – мексиканският въстаник Панчо Виля атакува щата Ню Мексико. 1933 година – Българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са задържани и упрекнати за подпалването на Райхстага.1934 година – роден е Юрий Гагарин, първият човек, летял в космоса.1959 година – Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в Съединени американски щати.1964 г – родена е френската актриса Жулиет Бинош („ Брулени хълмове “, „ Английският пациент “, „ Шоколад “)1994 година – умира американският публицист Чарлз Буковски („ Жени “)
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ