На 9 декември Света ни църква почита Света Ана -

На 9 декември Света ни черква уважава Света Ана - майката на Дева Мария. Св. Анна се счита за настойничка на брака, фамилията, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните дами. 

Праведните Йоаким и Ана, които светата Църква назовава “богоотци ", живели в Назарет. Йоаким произхождал от Давидовия жанр, а света Ана – от рода на Аарон. Били доста великодушни, милосърдни. За себе си изразходвали единствено една трета от приходите си.

Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна тъга помрачавала живота на тези положителни хора: нямали деца. У израилтяните това се смятало за огромно злощастие, тъй като бездетните родители се лишавали от вярата да имат за собствен потомък упования Месия.

На един от огромните празници Йоаким пристигнал със свои родственици в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил претъпкан с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му разкрил желанието си. Първосвещеникът почнал да го укоряла, че поради греховете му Бог не го благословил с деца. При това състояние той не бил заслужен да принася жертва.

По някое време скръбта му обаче станала толкоз огромна, че не поискал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята и прекарал в молитва и непоколебим пост 40 дни. Молел се старателно Бог да се смили над него, да извърши знамение – да стане и той татко, както в миналото Авраам станал татко в дълбоки старини.

Вестта за паниката на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала даже повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала по този начин горещо да се моли на Бога да я подари с рожба.

Веднъж, като работела в градината си, видяла измежду клоните на едно лаврово дърво гнездо с дребни птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма тъга.

- Само аз, Господи – споделила тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те популяризира със своите плодове. Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й наследник. Аз ще Ти принеса роденото от мене в подарък, с цел да бъде благословено в него Твоето състрадание!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – Ангел Господен застанал пред нея и й споделил:

-Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли минаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена щерка, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде обещано избавление на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана незабавно дала заричане, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога.

Преди да показа своята наслада с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, с цел да благодари на Бога и там да повтори своето заричане.

Народът уважава деня и като празник на врачките. 

Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и вълшебства.

През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно откриват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват към огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо към стопанските постройки.

Момите посаждат пшеница в гърне и топят клончета от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през идната година и то за добър момък.

Поверията настояват, че в тази нощ черните вълшебства " хващат ". Затова строго се съблюдават другите забрани: дамите не работят нищо, не трябва да пипат вълна, с цел да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не трябва да излизат от селото, тъй като по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Имен ден през днешния ден честват:  Ана, Анна, Ана-Мария, Анабел, Анчето, Ане, Анелия, Анелия, Анелка, Анеля, Анета, Аким, Еким, Яким, Анита, Аница, Аничка, Анка, Анко, Анна, Анушка, Аня, Ачо, Вилиана, Йоаким, Яко, Яна, Яна, Янаки, Янаки, Яначко, Янита, Яница, Янка, Янко,  Янчо, Янкул, Януш, Янчул и Яньо.