Почина акад. Благовест Сендов
На 87-годишна възраст умря акад. Благовест Сендов, оповестиха от Българската академия на науките. Академикът е умрял на 19 януари. Сендов е знаменит български математик, бележит общественик и държавник – ректор на Софийския университет, основен теоретичен секретар на Българската академия на науките, ръководител на Българската академия на науките, ръководител на Народното събрание на Република България и дипломат на България в Япония.
През 1956 година приключва висшето си обучение в Софийския университет. Специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва. През 1964 година пази кандидатска дисертация.
Професор е по числени способи в СУ „ Св. Климент Охридски “. Автор е на над 200 научни изявления в региона на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други, а по този начин също и на 7 монографии и над 30 учебника.
Кандидат на науките от 1964 година, професор от 1968 година Член-кореспондент от (1974), учен (1981), ръководител на Българска академия на науките (1988 – 1991). От 1986 година е заместник-председател на Съвета за духовно развиване при Министерския съвет, както и ръководител на Съвета за просвета. Парламентарната му кариера продължава и след 1989 година в границите на доминирани от Българска социалистическа партия обединения. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 година, надлежно от 1997 до 2004 година
Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 година с подгласник Огнян Сапарев, като получава 2,24% от гласовете.
Посланик в Япония от 2004 до 2009 година и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).
Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е прочут и с просветителния опит „ Проблемна група по образованието “, именуван разговорно „ Сендовската система “, който инициира, до момента в който е ректор на Софийския университет. ПГО е просветителна система, въведена пробно в 30 учебни заведения след решение на пленум по образованието през 1979 година Системата предлага нови способи на образование, както и с смяна в образователното наличие по класове. Учебниците са огромни и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от всеобщата просветителната система са обединени, да вземем за пример предметът „ Природа “ сплотява проучването на Биология, Химия, Физика и География, а „ Чета, пиша, считам “ – Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за задачата се употребява известният за просветителни потребности език Лого. Обучението се организира целодневно. До V клас учениците не са документално оценени. В някои класове учениците стартират своето образование на 6-годишна възраст. Новаторският учебен развой е умислен за демократизация на образованието, което да минава с лекост под формата на игра и развлечение. Въпреки това планът среща отрицание, най-много от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а поради включените творби на Джани Родари е наименуван „ прозападен “ и Съюзът на българските писатели провежда подписка срещу плана.
През 1956 година приключва висшето си обучение в Софийския университет. Специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва. През 1964 година пази кандидатска дисертация.
Професор е по числени способи в СУ „ Св. Климент Охридски “. Автор е на над 200 научни изявления в региона на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други, а по този начин също и на 7 монографии и над 30 учебника.
Кандидат на науките от 1964 година, професор от 1968 година Член-кореспондент от (1974), учен (1981), ръководител на Българска академия на науките (1988 – 1991). От 1986 година е заместник-председател на Съвета за духовно развиване при Министерския съвет, както и ръководител на Съвета за просвета. Парламентарната му кариера продължава и след 1989 година в границите на доминирани от Българска социалистическа партия обединения. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 година, надлежно от 1997 до 2004 година
Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 година с подгласник Огнян Сапарев, като получава 2,24% от гласовете.
Посланик в Япония от 2004 до 2009 година и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).
Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е прочут и с просветителния опит „ Проблемна група по образованието “, именуван разговорно „ Сендовската система “, който инициира, до момента в който е ректор на Софийския университет. ПГО е просветителна система, въведена пробно в 30 учебни заведения след решение на пленум по образованието през 1979 година Системата предлага нови способи на образование, както и с смяна в образователното наличие по класове. Учебниците са огромни и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от всеобщата просветителната система са обединени, да вземем за пример предметът „ Природа “ сплотява проучването на Биология, Химия, Физика и География, а „ Чета, пиша, считам “ – Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за задачата се употребява известният за просветителни потребности език Лого. Обучението се организира целодневно. До V клас учениците не са документално оценени. В някои класове учениците стартират своето образование на 6-годишна възраст. Новаторският учебен развой е умислен за демократизация на образованието, което да минава с лекост под формата на игра и развлечение. Въпреки това планът среща отрицание, най-много от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а поради включените творби на Джани Родари е наименуван „ прозападен “ и Съюзът на българските писатели провежда подписка срещу плана.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ