Недялко Йорданов: Не ми се тръгва още
На 85 години огромният български стихотворец Недялко Йорданов не се е отказал да бъде дете. Вярва, че любовта, чистотата и детското у индивида крепят човечеството макар войните, страха и гибелта. Поетът и драматург Недялко Йорданов посрещна Георги Любенов в бургаския си дом.
" Аз не виждам на света с 85-годишни очи. Имам дори едно стихотворение – в този момент не мога да го изтъквам тъкмо – само че споделям: виждам теб и света в близост с 16-годишни очи. И в случай че всеки някак си се взре в себе си, ще разбере, че макар че е стар или остарява, той продължава да бъде дете. У всеки човек има, остава това детското, детското. Благодарение на това се крепи и човечеството. Ако хората остаряват и не помнят детското в себе си – чистотата, любовта – ами, ще се избием. Как човечеството въпреки всичко е оживяло след толкоз войни, толкоз епохи, дори хилядолетия? Почти знаем какъв брой доста войни има. И все пак сме оживели “, разяснява пред Българска национална телевизия поетът Недялко Йорданов.
Той разяснява, че се надява да не се стигне до международна война, само че при всички положения има вяра, че човечеството ще оцелее:
" Не може да загине. И това се крепи на любовта и на детското, което остава в индивида и което е вродено още когато той се роди “, сподели поетът.
Той посочи, че е оптимист:
" Аз не считам, че гибелта е край. За мен животът е една стая – влизаш от едната врата и по-късно излизаш от другата и влизаш в нова стая, в различен живот. Никой не може да каже какво съставлява този различен живот. Има всевъзможни мечти – да не приказваме за Данте Алигиери: за Ада, Рая, Чистилището. Изобщо човечеството постоянно си е мислило, че гибелта не е краят на земния живот, че има различен живот. Но какъв е той? Един ден ще разберем, само че няма по какъв начин да ви кажа. И по тази причина си споделям – има време още, не бързай. Не ми се потегля, още имам тук да пребивавам. Ще се поживея. “
