Уди Алън: Дължа всичко на жените в живота си
На 82 години Уди Алън продължава да снима по един филм всяка година. Легендарният нюйоркчанин е един от най-успешните, награждавани и велики режисьори в историята на американското кино. Много малко артисти биха си разрешили да откажат роля при Алън. Участието в негов филм е въпрос на авторитет за съвсем всички реализатори под слънцето. Дори свадите от персоналния живот на Алън през годините не съумяха да помрачат репутацията му на занаятчия на хумора, иронията, качествените разговори и превъзходните психически портрети. Най-новият филм на Уди се споделя „ Въртележка “ и съставлява носталгично завръщане към детството на режисьора и спомените му за увеселителните атракции на плажа в Кони Айлънд, Бруклин през 40-те и 50-те години на предишния век.
-Мистър Алън, новият Ви филм „ Въртележка “ ни води в увеселителния парк на Кони Айлънд в Бруклин, Ню Йорк през 50-те години на предишния бек. Вие живеете в Манхатън, само че сте израснал в Бруклин и постоянно сте включвал подиуми с Кони Айлънд във Ваши филми. Имате ли някакви по-специални мемоари от това място?
-Да, доста постоянно прекарвах следобедите си в Кони Айлънд. Като дете – през 40-те години – непрекъснато ходех в увеселителния парк. Имам вълшебни мемоари от там. Беше доста забавно – живееш в Бруклин и всичко е толкоз общоприетоо и градско, с улиците, дърветата, колите, постройките. Вървиш си из Бруклин из един път попадаш на това магическо място – Кони Айлънд. С плажа и атракциите, имаше шоута, представления, можеше да стреляш с пушка, да се блъскаш с колички. Фантастични и сладки изкушения на всеки ъгъл, пуканки, разнообразни типове кухня… И въобще не беше скъпо. Много постоянно хората отиваха на плаж при започване на деня и след това непосредствено се отправяха към увеселителния парк. Плуване и печене под слънцето и след това няколко часа на Кони – съвършена формула за забавление. Най-славните дни на Кони Айлънд са били преди аз да се родя – при започване на XX век е било в действителност вълшебно място. После последователно качеството стартира да спада. През 40-те аз хванах последните по-добри години на Кони, само че не и най-хубавите. Все отново съумях да уловя малко от магията.
-Как гледате на смяната на Бруклин през последните години? Някои хора даже го назовават новия Манхатън. Днес Бруклин е епицентър на младите хипстъри и доста трендове потеглят от там. Какво е вашето отношение към родния Ви регион?
– Бруклин претърпя превъзходен подем. По мое време регионът беше отлично място да пораснеш. По-късно стана котило на банди и качеството на живот се утежни. Постепенно, в последните 20 години, в Манхатън стана толкоз скъпо за живеене, че доста хора започнаха да се местят в Бруклин и още веднъж подвигнаха равнището на региона. Това се вижда, когато отидеш там. Преди години участвах като артист във кино лентата на Джон Туртуро „ Жиголо на междинна възраст “, сниман в Бруклин и вървях всеки ден там. Оставах впечатлен от хубостта на огромните бели улици, старите здания, подредените дървета. Наистина красиво място. Но и в Бруклин към този момент стана доста скъпо за живеене.
-Бихте ли се преместил още веднъж да живеете там?
-Не, аз съм закотвен в Манхатън, обвързван съм с това място и не бих живял на никое място другаде към този момент. Бруклин изисква друга логика на психиката и обществена настройка– аз помня региона като дом за представители на ниската междинна класа, имаше и небогати фамилии, всички употребиха един телефон, амалките в жилищата имаше пластмасови маси. А Манхатън беше „ Градът оттатък моста “. Място, което пленява въображението. Там, където имаше луксозни пентхаус жилища, изящни бели телефони, шампанско, клубове, концерти, празненства. Тази фикция имаше корени в действителността. Манхатън в действителност беше това особено място. Аз израснах с мита за Манхатън и нямах самообладание да се махна от Бруклин. На 19 години се реалокирах там и мигновено се влюбих в Манхатън. Не бих се преместил назад в Бруклин. А и съм прекомерно остарял. Но постоянно мога да се връщам там и да се окъпвам в носталгия по Бруклин.
– Едно от клишетата в киното и литературата е, че мъжът не може да разбере дамите. Вие сте прочут и с това, че сте основал някои от най-великолепните и добре построени женски облици. На какво се дължи Вашия гений за схващане на дамите?
– В началото въобще не можех да разбирам дамите. Пишех и правех филми единствено и само за себе си. После започнах да излизам с Даян Кийтън и тя остави трайни усещания в моето схващане. Тя е умна и сензитивна, знае доста и е ужасно артистична. В един миг започнах да виждам на нещата през нейните очи и започнах да пиша за нея. Нейната вероятност промени напълно моето творчество. Харесвам комплицираните и забавни женски облици.
– Какво научихте за живота от дамите?
– Научих доста от всяка една жена в живота ми. С множеството към момента съм в другарски връзки. Жените в живота ми са ме насочвали към философията, олицетворявали са моите фантазии и копнежи, научили са ме по какъв начин тъкмо да пребивавам в Ню Йорк, окуражавали са ме, обогатявали са ме, направи ли са толкоз доста за мен и за кариерата ми. Сегашната ми брачна половинка Суб-И е изключителна. Тя е израснала като сираче, в ужасни условия, и е трябвало да се бори, с цел да оцелее, построила е необикновено здрава душeвност и мощен темперамент, с цел да се оправи с трагичните условия на живота си. Ние даже не можем да си представим през какво е предходна тя. Детството на Сун-И е немислимо. Живяла е на улицата, яла е сапун. Толкова доста научих от нея. Дължа всичко на дамите в живота си. Още като дете, моята братовчедка Рита ме водеше в Кони Айлънд и на кино и ме възпламени по Холивуд. Аз съм артикул на голям брой женски въздействия.
– Ходихте ли в Сеул със Сун-И?
– Не. Тя доста желае да отиде, само че аз се надявам да умра преди този момент.
– Защо не обичате да пътувате?
– Наистина не обичам да пътувам. Обичам Париж, за мен това е втори дом, припомня ми на Манхатън. Обожавам други европейски градове. Но в никакъв случай не съм бил в Южна Америка, Мексико, Израел или Китай, веднъж отидох до Канада. Доволен съм да си заставам вкъщи. В моя дребен манхатънски балон. Нямам нищо срещу да си пребивавам в границите на 14-15 пресечки. Не съм авантюристичен надъхан за разлика от моята брачна половинка. Тя още довечера би тръгнала за Сеул, след това за Пакистан и – оттова за Афганистан.
– Все още ли свирите джаз в Ню Йорк?
– Да. Клубът е на две пресечки от нас, отивам, изсвирвам на кларинет и се прибирам.
– Сега, когато Вашите деца са пораснали, схващат ли какво значат филмите на Уди Алън за хората? Осъзнават ли културното въздействие на татко си?
– Не. Моите деца не ме взимат на съществено. Ние със Сун-И не ги отгледахме по шоубизнес разпоредбите, по този начин да се каже. Те даже не са гледали множеството от моите филми. Аз съм просто един досадник у дома, който не е „ в час “ и „ не схваща нещата “. По никакъв метод не ме виждат като героична фигура или съумял човек. Аз съм мачкан и унизен от жена си и те виждат по какъв начин тя дефинира разпоредбите и господства в нашия дом. Тя е мощна и решителна, аз съм слаб и елементарен. Тя е алфа-присъствието у дома. Моите деца не ме виждат да правя нещо особено, за тях не съм някакъв огромен актьор. Те ме виждат у дома, с домашната тога, да виждам бейзбол пред тв приемника. Не са впечатлени от мен. Обичат ме, само че не са впечатлени.
-Мистър Алън, новият Ви филм „ Въртележка “ ни води в увеселителния парк на Кони Айлънд в Бруклин, Ню Йорк през 50-те години на предишния бек. Вие живеете в Манхатън, само че сте израснал в Бруклин и постоянно сте включвал подиуми с Кони Айлънд във Ваши филми. Имате ли някакви по-специални мемоари от това място?
-Да, доста постоянно прекарвах следобедите си в Кони Айлънд. Като дете – през 40-те години – непрекъснато ходех в увеселителния парк. Имам вълшебни мемоари от там. Беше доста забавно – живееш в Бруклин и всичко е толкоз общоприетоо и градско, с улиците, дърветата, колите, постройките. Вървиш си из Бруклин из един път попадаш на това магическо място – Кони Айлънд. С плажа и атракциите, имаше шоута, представления, можеше да стреляш с пушка, да се блъскаш с колички. Фантастични и сладки изкушения на всеки ъгъл, пуканки, разнообразни типове кухня… И въобще не беше скъпо. Много постоянно хората отиваха на плаж при започване на деня и след това непосредствено се отправяха към увеселителния парк. Плуване и печене под слънцето и след това няколко часа на Кони – съвършена формула за забавление. Най-славните дни на Кони Айлънд са били преди аз да се родя – при започване на XX век е било в действителност вълшебно място. После последователно качеството стартира да спада. През 40-те аз хванах последните по-добри години на Кони, само че не и най-хубавите. Все отново съумях да уловя малко от магията.
-Как гледате на смяната на Бруклин през последните години? Някои хора даже го назовават новия Манхатън. Днес Бруклин е епицентър на младите хипстъри и доста трендове потеглят от там. Какво е вашето отношение към родния Ви регион?
– Бруклин претърпя превъзходен подем. По мое време регионът беше отлично място да пораснеш. По-късно стана котило на банди и качеството на живот се утежни. Постепенно, в последните 20 години, в Манхатън стана толкоз скъпо за живеене, че доста хора започнаха да се местят в Бруклин и още веднъж подвигнаха равнището на региона. Това се вижда, когато отидеш там. Преди години участвах като артист във кино лентата на Джон Туртуро „ Жиголо на междинна възраст “, сниман в Бруклин и вървях всеки ден там. Оставах впечатлен от хубостта на огромните бели улици, старите здания, подредените дървета. Наистина красиво място. Но и в Бруклин към този момент стана доста скъпо за живеене.
-Бихте ли се преместил още веднъж да живеете там?
-Не, аз съм закотвен в Манхатън, обвързван съм с това място и не бих живял на никое място другаде към този момент. Бруклин изисква друга логика на психиката и обществена настройка– аз помня региона като дом за представители на ниската междинна класа, имаше и небогати фамилии, всички употребиха един телефон, амалките в жилищата имаше пластмасови маси. А Манхатън беше „ Градът оттатък моста “. Място, което пленява въображението. Там, където имаше луксозни пентхаус жилища, изящни бели телефони, шампанско, клубове, концерти, празненства. Тази фикция имаше корени в действителността. Манхатън в действителност беше това особено място. Аз израснах с мита за Манхатън и нямах самообладание да се махна от Бруклин. На 19 години се реалокирах там и мигновено се влюбих в Манхатън. Не бих се преместил назад в Бруклин. А и съм прекомерно остарял. Но постоянно мога да се връщам там и да се окъпвам в носталгия по Бруклин.
– Едно от клишетата в киното и литературата е, че мъжът не може да разбере дамите. Вие сте прочут и с това, че сте основал някои от най-великолепните и добре построени женски облици. На какво се дължи Вашия гений за схващане на дамите?
– В началото въобще не можех да разбирам дамите. Пишех и правех филми единствено и само за себе си. После започнах да излизам с Даян Кийтън и тя остави трайни усещания в моето схващане. Тя е умна и сензитивна, знае доста и е ужасно артистична. В един миг започнах да виждам на нещата през нейните очи и започнах да пиша за нея. Нейната вероятност промени напълно моето творчество. Харесвам комплицираните и забавни женски облици.
– Какво научихте за живота от дамите?
– Научих доста от всяка една жена в живота ми. С множеството към момента съм в другарски връзки. Жените в живота ми са ме насочвали към философията, олицетворявали са моите фантазии и копнежи, научили са ме по какъв начин тъкмо да пребивавам в Ню Йорк, окуражавали са ме, обогатявали са ме, направи ли са толкоз доста за мен и за кариерата ми. Сегашната ми брачна половинка Суб-И е изключителна. Тя е израснала като сираче, в ужасни условия, и е трябвало да се бори, с цел да оцелее, построила е необикновено здрава душeвност и мощен темперамент, с цел да се оправи с трагичните условия на живота си. Ние даже не можем да си представим през какво е предходна тя. Детството на Сун-И е немислимо. Живяла е на улицата, яла е сапун. Толкова доста научих от нея. Дължа всичко на дамите в живота си. Още като дете, моята братовчедка Рита ме водеше в Кони Айлънд и на кино и ме възпламени по Холивуд. Аз съм артикул на голям брой женски въздействия.
– Ходихте ли в Сеул със Сун-И?
– Не. Тя доста желае да отиде, само че аз се надявам да умра преди този момент.
– Защо не обичате да пътувате?
– Наистина не обичам да пътувам. Обичам Париж, за мен това е втори дом, припомня ми на Манхатън. Обожавам други европейски градове. Но в никакъв случай не съм бил в Южна Америка, Мексико, Израел или Китай, веднъж отидох до Канада. Доволен съм да си заставам вкъщи. В моя дребен манхатънски балон. Нямам нищо срещу да си пребивавам в границите на 14-15 пресечки. Не съм авантюристичен надъхан за разлика от моята брачна половинка. Тя още довечера би тръгнала за Сеул, след това за Пакистан и – оттова за Афганистан.
– Все още ли свирите джаз в Ню Йорк?
– Да. Клубът е на две пресечки от нас, отивам, изсвирвам на кларинет и се прибирам.
– Сега, когато Вашите деца са пораснали, схващат ли какво значат филмите на Уди Алън за хората? Осъзнават ли културното въздействие на татко си?
– Не. Моите деца не ме взимат на съществено. Ние със Сун-И не ги отгледахме по шоубизнес разпоредбите, по този начин да се каже. Те даже не са гледали множеството от моите филми. Аз съм просто един досадник у дома, който не е „ в час “ и „ не схваща нещата “. По никакъв метод не ме виждат като героична фигура или съумял човек. Аз съм мачкан и унизен от жена си и те виждат по какъв начин тя дефинира разпоредбите и господства в нашия дом. Тя е мощна и решителна, аз съм слаб и елементарен. Тя е алфа-присъствието у дома. Моите деца не ме виждат да правя нещо особено, за тях не съм някакъв огромен актьор. Те ме виждат у дома, с домашната тога, да виждам бейзбол пред тв приемника. Не са впечатлени от мен. Обичат ме, само че не са впечатлени.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ