Дончо Папазов: Вече прокарах най-трудния път. Вече направих възможен `невъзможния път`
На 80 години един от най-известните български мореплаватели мечтае за нови плавания и за това България да се ръководи от хора, които милеят за нея и слагат преди всичко ползите на страната.
За морето и мореплавателя Дончо Папазов ще стане дума в тези редове. Ще се опитам да ги подредя в стройни редици, като пригладя пенестите върхове на вълните и сложа в ред солените пръски от бриза, рисуващи един живот в прегръдката на невъзможното.
Невъзможният път
„ Този път не беше вървян дори от моторен транспортен съд. Непознат и явно никому непотребен, зареян в най-южните ширини на Световния океан, оплетен от айсберги, смразен от тъма и диви ветрища, изкривен от великански талази, обикновено като че ли бе моряци и ветроходци да го разгласят за „ неосъществим “ и да го виждат единствено като пунктир върху картите – там някъде, в най-долния завършек на глобуса, току пред безконечните ледове на Антарктика. “
„ През всички години, прекарани в морето, съм се подготвял за тази „ невъзможна “ експедиция, която реализирах през 1988 година Не съм от хората, дето вървят по отъпкани пътища, а върша нещата по собствен метод. Човек би трябвало да се провокира, да прави каквото му споделя сърцето, единствено тогава е същинско. Така се получи и с плаването ми с „ Тивия “ по невъзможния път. Много мои другари ме поучаваха да не потеглям, имах куп здравословни проблеми, не бях в най-хубава форма, само че потеглих. Направих го. 164 дни, 19 000 морски благи, първата българска самотна обиколка на света без прекъсване, през нос Хорн на юг от „ ревящите четиридесет “ градуса, през зимата, на борда на дървената яхта „ Тивия “. След връщането си описах всичко в книга, както съм го претърпял и усетил. “
3936 часа самотно корабоплаване, парченце от безкрайността, събрала страсти, мисли и прекарвания, с които може да се запълнят не един, а няколко човешки живота. Как се минава през сходно тестване на физиката и волята?
„ Едно от нещата, които оказват помощ да издържиш, е еднообразието, всичко е разпределено по минути и часове и ти единствено следваш графика, нямаш доста време да мислиш, да философстваш върху обстановката. Ако би трябвало да изгребваш вода от лодката, правиш го, в случай че би трябвало да следиш картата или да се ориентираш по звездите, действаш. Храниш се, почиваш, ремонтираш и по този начин ден след ден. Месеци. Другото е връзката с околните хора и приятелите, връзката с дома. А най-важното е да тръгнеш с положителни мисли и планове. Една седмица преди отплаването ми се пробвах да се изчистя от всички неприятни мисли, от проблемите, упованията, проектите. Да изчистя съзнанието, да потегли самичък и рафиниран, в мир със себе си. Доброто постоянно е доста по-силно от неприятното. “
В клопката на безсънието
Сам измежду вълните, измежду ветрове и стихии, в дълги часове на непроницаем мрак и къси мигове бледа дневна светлина, измежду непрекъсната влага и мраз, морякът и неговата лодка следват своята цел. Безмълвно танцуващи в бурния танц на безкрайното синьо. И в самотните часове на отмалялост и безсилие идва един момент, в който подозрението се настанява в мислите. На път е да преобърне проектите и да постави завършек на тази „ невъзможна “ експедиция.
Само един път по време на цялото корабоплаване си си помислил, че искаш да оставиш всичко, да се откажеш. Кога беше това?
„ Така е. Беше, когато осъзнах, че съм на ръба на изтощението от неналичието на сън. Кошмарът на безсънието е едно от най-трудните тествания, с които се сблъсква човек по време на самотно корабоплаване. След няколко дни без сън стартират да изключват функционалности на организма, мозъкът ти стартира да изпраща сигнали, че нещо не е наред, да помпа адреналин, изпадаш в положение, сходно на наркоза, мислиш си, че можеш да направиш всичко, само че не е по този начин, тялото не те слуша. В този миг си споделих: „ Дотук бях. Направих всичко, различен да направи повече “. Помислих си го, само че в идващия миг се стегнах. Трябваше да впрегна волята и инстинкта си за самозапазване и да превъзмогна умората. Кога тъкмо ще ме изоставен силите не знаех, само че усещах, че мога да впрегна и последната капчица воля, с цел да оцелея и да продължа. “
„ Ура! На 13 юни в 13 часа и 13 минути Гринуичко време прекосих на траверс фара „ Сан Антонио “ и навлязох в устието на река Ла Плата. С това сложих завършек на обиколката. Вече прокарах най-трудния път. Вече направих вероятен „ невъзможния път “. Оттук нататък зад фара на Сан Антонио ми е все едно. Колкото дни би трябвало, ще плувам, без да бързам. Ако ще и да потъна, отново ще съм обиколил света. Делото е сторено! “
Тридесет години след сполучливата експедиция не пребивавам в предишното или със спомените си. Мисля, че това е голяма неточност на някои пътешественици, на спортистите, хората, които се изявяват и имат достижения. Когато прескочат летвата, слагат връх или имат изобретение, стартират да живеят с тази победа и стопират да се развиват. И през днешния ден имам проекти и не спирам да бленувам, знам, че не мога да ги осъществявам, само че нищо не ми пречи да си мисля. Имах проекти да построим транспортен съд от времето на Св.св. Кирил и Методий (860 г.).
С него да корабоплаване из Черно море по маршрута на Хазарската задача. Мечтая за доста неща, имам копнежи България да се ръководи от хора, които милеят за нея и слагат преди всичко ползите на страната. “
Седя в морето, препускат конете на мисълта ми, нямат път и юзда и нито един от тях не ме води вън от България. Всичко, цялата ми болежка и душа, е запокитено там. От мене в никакъв случай няма да излезе жител на света. Ако ще 100 пъти да го обиколя.
В тази връзка ще употребявам думи на Димитър Езекиев, който те назовава „ вперен в отечеството си идеалист “, подобен ли си и в този момент?
„ Донякъде той е ужасно прав. Много обичам своята страна. Навремето бях по-голям мечтател и идеалист, в този момент съм повече реалист. Но няма да се изморя да се боря с неправдата и несправедливостите, които срещам по пътя си. Затова постоянно съм взел участие в събития, свързани с налагането на демократичните промени. Бил съм в Прага през 1968 година, участвах в демонстрациите по време на Пражката пролет, по-късно бях в Любляна като сътрудник на вестник „ Демокрация “, по време на обсадата от сърбите (юли 1991 г.).
Бил съм във Вилньос по време на обсадата на Народното събрание (януари 1991 г.), бях в палатковия лагер по време на Оранжевата гражданска война в Украйна (зимата на 2004-2005 г.). Участвал съм и във всички демонстрации у нас. Затова мога да изисквам от тези, които слагаме да ни ръководят. През целия си живот се стремях да развъртвам чувството си за персонална независимост и почитание към свободата на другия. Да подкрепям неотстъпчивост към неправдата. То се калява в средата, в която израстваш, с книгите, които четеш, само че главно би трябвало да го носиш. Морето също доста ми е помогнало да го реализира. “
Снимка:Николай Йотов
За самотното корабоплаване и самотата на брега
„ Чувствам се добре самичък, не съм уединен. И през днешния ден човек може да изпита тази самотност, да остане самичък с мислите, спомените и фантазиите си. Не виждам нищо неприятно в самотата. Никак не е пагубно да си самичък. Много се промени животът и хората не помнят да поддържат връзка вербално, по този начин, както са го правили хиляди и хиляди години. Сега всички поддържат връзка доста по-малко, доста по-трудно, забили взор в електронни устройства, сякаш са там, а ги няма. Навремето във всеки град и село е имало механа, правели са се седянки, общували са, разговаряли са, споделяли са. Пейките с бабите на тях и радостните им диалози. Животът е бил доста по-интересен, по-цветен. Липсват ми тези връзки, по тази причина се усещам добре, когато съм в Царево. Прекарвам огромна част от времето си с риболовците, на пристанището, с локалните хора. Винаги има какво да си кажем, на какво да се хилим. Освен че доста ми е дало като опит, страсти и прекарвания, морето ме е срещнало и с прелестни хора. “
Така приключва тази история там, откъдето стартира. Малка обиколка през един голям живот, отдаден на морето.
В текста са употребявани фрагменти от книгата на Дончо Папазов „ Невъзможният път “, издателство „ Вакон “, 2019 година
Повече за книгата вижте на: http://www.vakon.bg/nevazmojniat-pat
Снимки: Личен списък Дончо Папазов, Николай Йотов и издателство „ Вакон “
За морето и мореплавателя Дончо Папазов ще стане дума в тези редове. Ще се опитам да ги подредя в стройни редици, като пригладя пенестите върхове на вълните и сложа в ред солените пръски от бриза, рисуващи един живот в прегръдката на невъзможното.
Невъзможният път
„ Този път не беше вървян дори от моторен транспортен съд. Непознат и явно никому непотребен, зареян в най-южните ширини на Световния океан, оплетен от айсберги, смразен от тъма и диви ветрища, изкривен от великански талази, обикновено като че ли бе моряци и ветроходци да го разгласят за „ неосъществим “ и да го виждат единствено като пунктир върху картите – там някъде, в най-долния завършек на глобуса, току пред безконечните ледове на Антарктика. “
„ През всички години, прекарани в морето, съм се подготвял за тази „ невъзможна “ експедиция, която реализирах през 1988 година Не съм от хората, дето вървят по отъпкани пътища, а върша нещата по собствен метод. Човек би трябвало да се провокира, да прави каквото му споделя сърцето, единствено тогава е същинско. Така се получи и с плаването ми с „ Тивия “ по невъзможния път. Много мои другари ме поучаваха да не потеглям, имах куп здравословни проблеми, не бях в най-хубава форма, само че потеглих. Направих го. 164 дни, 19 000 морски благи, първата българска самотна обиколка на света без прекъсване, през нос Хорн на юг от „ ревящите четиридесет “ градуса, през зимата, на борда на дървената яхта „ Тивия “. След връщането си описах всичко в книга, както съм го претърпял и усетил. “
3936 часа самотно корабоплаване, парченце от безкрайността, събрала страсти, мисли и прекарвания, с които може да се запълнят не един, а няколко човешки живота. Как се минава през сходно тестване на физиката и волята?
„ Едно от нещата, които оказват помощ да издържиш, е еднообразието, всичко е разпределено по минути и часове и ти единствено следваш графика, нямаш доста време да мислиш, да философстваш върху обстановката. Ако би трябвало да изгребваш вода от лодката, правиш го, в случай че би трябвало да следиш картата или да се ориентираш по звездите, действаш. Храниш се, почиваш, ремонтираш и по този начин ден след ден. Месеци. Другото е връзката с околните хора и приятелите, връзката с дома. А най-важното е да тръгнеш с положителни мисли и планове. Една седмица преди отплаването ми се пробвах да се изчистя от всички неприятни мисли, от проблемите, упованията, проектите. Да изчистя съзнанието, да потегли самичък и рафиниран, в мир със себе си. Доброто постоянно е доста по-силно от неприятното. “
В клопката на безсънието
Сам измежду вълните, измежду ветрове и стихии, в дълги часове на непроницаем мрак и къси мигове бледа дневна светлина, измежду непрекъсната влага и мраз, морякът и неговата лодка следват своята цел. Безмълвно танцуващи в бурния танц на безкрайното синьо. И в самотните часове на отмалялост и безсилие идва един момент, в който подозрението се настанява в мислите. На път е да преобърне проектите и да постави завършек на тази „ невъзможна “ експедиция.
Само един път по време на цялото корабоплаване си си помислил, че искаш да оставиш всичко, да се откажеш. Кога беше това?
„ Така е. Беше, когато осъзнах, че съм на ръба на изтощението от неналичието на сън. Кошмарът на безсънието е едно от най-трудните тествания, с които се сблъсква човек по време на самотно корабоплаване. След няколко дни без сън стартират да изключват функционалности на организма, мозъкът ти стартира да изпраща сигнали, че нещо не е наред, да помпа адреналин, изпадаш в положение, сходно на наркоза, мислиш си, че можеш да направиш всичко, само че не е по този начин, тялото не те слуша. В този миг си споделих: „ Дотук бях. Направих всичко, различен да направи повече “. Помислих си го, само че в идващия миг се стегнах. Трябваше да впрегна волята и инстинкта си за самозапазване и да превъзмогна умората. Кога тъкмо ще ме изоставен силите не знаех, само че усещах, че мога да впрегна и последната капчица воля, с цел да оцелея и да продължа. “
„ Ура! На 13 юни в 13 часа и 13 минути Гринуичко време прекосих на траверс фара „ Сан Антонио “ и навлязох в устието на река Ла Плата. С това сложих завършек на обиколката. Вече прокарах най-трудния път. Вече направих вероятен „ невъзможния път “. Оттук нататък зад фара на Сан Антонио ми е все едно. Колкото дни би трябвало, ще плувам, без да бързам. Ако ще и да потъна, отново ще съм обиколил света. Делото е сторено! “
Тридесет години след сполучливата експедиция не пребивавам в предишното или със спомените си. Мисля, че това е голяма неточност на някои пътешественици, на спортистите, хората, които се изявяват и имат достижения. Когато прескочат летвата, слагат връх или имат изобретение, стартират да живеят с тази победа и стопират да се развиват. И през днешния ден имам проекти и не спирам да бленувам, знам, че не мога да ги осъществявам, само че нищо не ми пречи да си мисля. Имах проекти да построим транспортен съд от времето на Св.св. Кирил и Методий (860 г.).
С него да корабоплаване из Черно море по маршрута на Хазарската задача. Мечтая за доста неща, имам копнежи България да се ръководи от хора, които милеят за нея и слагат преди всичко ползите на страната. “
Седя в морето, препускат конете на мисълта ми, нямат път и юзда и нито един от тях не ме води вън от България. Всичко, цялата ми болежка и душа, е запокитено там. От мене в никакъв случай няма да излезе жител на света. Ако ще 100 пъти да го обиколя.
В тази връзка ще употребявам думи на Димитър Езекиев, който те назовава „ вперен в отечеството си идеалист “, подобен ли си и в този момент?
„ Донякъде той е ужасно прав. Много обичам своята страна. Навремето бях по-голям мечтател и идеалист, в този момент съм повече реалист. Но няма да се изморя да се боря с неправдата и несправедливостите, които срещам по пътя си. Затова постоянно съм взел участие в събития, свързани с налагането на демократичните промени. Бил съм в Прага през 1968 година, участвах в демонстрациите по време на Пражката пролет, по-късно бях в Любляна като сътрудник на вестник „ Демокрация “, по време на обсадата от сърбите (юли 1991 г.).
Бил съм във Вилньос по време на обсадата на Народното събрание (януари 1991 г.), бях в палатковия лагер по време на Оранжевата гражданска война в Украйна (зимата на 2004-2005 г.). Участвал съм и във всички демонстрации у нас. Затова мога да изисквам от тези, които слагаме да ни ръководят. През целия си живот се стремях да развъртвам чувството си за персонална независимост и почитание към свободата на другия. Да подкрепям неотстъпчивост към неправдата. То се калява в средата, в която израстваш, с книгите, които четеш, само че главно би трябвало да го носиш. Морето също доста ми е помогнало да го реализира. “
Снимка:Николай Йотов
За самотното корабоплаване и самотата на брега
„ Чувствам се добре самичък, не съм уединен. И през днешния ден човек може да изпита тази самотност, да остане самичък с мислите, спомените и фантазиите си. Не виждам нищо неприятно в самотата. Никак не е пагубно да си самичък. Много се промени животът и хората не помнят да поддържат връзка вербално, по този начин, както са го правили хиляди и хиляди години. Сега всички поддържат връзка доста по-малко, доста по-трудно, забили взор в електронни устройства, сякаш са там, а ги няма. Навремето във всеки град и село е имало механа, правели са се седянки, общували са, разговаряли са, споделяли са. Пейките с бабите на тях и радостните им диалози. Животът е бил доста по-интересен, по-цветен. Липсват ми тези връзки, по тази причина се усещам добре, когато съм в Царево. Прекарвам огромна част от времето си с риболовците, на пристанището, с локалните хора. Винаги има какво да си кажем, на какво да се хилим. Освен че доста ми е дало като опит, страсти и прекарвания, морето ме е срещнало и с прелестни хора. “
Така приключва тази история там, откъдето стартира. Малка обиколка през един голям живот, отдаден на морето.
В текста са употребявани фрагменти от книгата на Дончо Папазов „ Невъзможният път “, издателство „ Вакон “, 2019 година
Повече за книгата вижте на: http://www.vakon.bg/nevazmojniat-pat
Снимки: Личен списък Дончо Папазов, Николай Йотов и издателство „ Вакон “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ