Архангеловден: Трапеза и поверия за празника на Душевадникът, ако мъртвецът се усмихва това значи, че...
На 8 ноември, по остарял български бит, честваме Архангеловден (Рангелов ден).
В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) въплъщава гибелта. Народният фолклор го показва като хубав, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е нарамен с тежка задача, националните вярвания показват светията като съчувствен и обективен - счита се, че е ням - с цел да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че, в случай че мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а в случай че умира в спазми, светията му е подал да изпие горчива чаша.
Според вярванията, откакто извади душата, светията, именуван още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и след това я изпращали в Райската градина или във безконечните страдания на Ада.
Почитането на светеца-покровител е един тип надхитряване на ориста, тъй като покровител на празника (живота) става гибелта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на настойника на мъртвите ще обезпечи здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато пристигна неговия ред да го навести.
Празникът е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.
На Рангелов ден се вършат се общи трапези. В чест на светеца - настойник на мъртвите, се коли курбан - нормално мъжко животно - овен или шиле.
Жените подготвят ритуален самун " рангелово ястие " (рангелов хляб), " боговица " (богова пита), непосредствен по пластика на фигурите до този за помен или заравяне. Обредният самун в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а по-късно той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкоз купи и здраве”.
Традиционно на трапезата ни за Архангеловден участват ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, боб, овнешка пастърма, алено винце и, несъмнено, обредната пита.
След Архангеловден българския народ вярвал че стартират " Мратинци ", " Вълчите празници ". Подобно на предшестващия " Мишкин ден " се спазвали традиции, които да предпазят хората от несгоди.
В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) въплъщава гибелта. Народният фолклор го показва като хубав, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е нарамен с тежка задача, националните вярвания показват светията като съчувствен и обективен - счита се, че е ням - с цел да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че, в случай че мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а в случай че умира в спазми, светията му е подал да изпие горчива чаша.
Според вярванията, откакто извади душата, светията, именуван още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и след това я изпращали в Райската градина или във безконечните страдания на Ада.
Почитането на светеца-покровител е един тип надхитряване на ориста, тъй като покровител на празника (живота) става гибелта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на настойника на мъртвите ще обезпечи здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато пристигна неговия ред да го навести.
Празникът е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.
На Рангелов ден се вършат се общи трапези. В чест на светеца - настойник на мъртвите, се коли курбан - нормално мъжко животно - овен или шиле.
Жените подготвят ритуален самун " рангелово ястие " (рангелов хляб), " боговица " (богова пита), непосредствен по пластика на фигурите до този за помен или заравяне. Обредният самун в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а по-късно той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкоз купи и здраве”.
Традиционно на трапезата ни за Архангеловден участват ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, боб, овнешка пастърма, алено винце и, несъмнено, обредната пита.
След Архангеловден българския народ вярвал че стартират " Мратинци ", " Вълчите празници ". Подобно на предшестващия " Мишкин ден " се спазвали традиции, които да предпазят хората от несгоди.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ