На 8 април 1820 година гръцкият селянин Йоргос Кентротас от

На 8 април 1820 година гръцкият селяндур Йоргос Кентротас от остров Милос открива в единия завършек на двора си едно от най-прочутите творби на изкуството на античния свят - статуята на Венера Милоска. Счита се, че тя изобразява древногръцката богиня на любовта и хубостта Афродита, която на латински е Венера. Статуята се пази в Лувъра в Париж.

Йоргос и синът му копаели старинните остатъци на град Кастро - столицата на острова, когато се натъкнали на дребна ниша, в която била запечатана статуята. Тя била в две елементи. На мястото в античността е имало комплекс за спортни занимания. Статуята е от пароски мрамор, висока e 203 см. Ръцете й са отчупени и изгубени, както и истинският плинт - плочата, върху която е стъпила. Датирана е към 130-90 година пр.н.е. и се смята, че е създание на Александър от Антиохия, макар че в предишното неправилно е била приписвана на Праксител.

В нишата, в която е открита статуята, са открити и фрагменти от лява ръка, държаща ябълка, за които се счита че й принадлежат. Многобройните опити за реституция на скулптурата в истинската й поза обаче били безуспешни. В дясното рамо на скулптурата има дупка, която е служила за свързване с метал на дясната ръка към тялото. Според археолога Елизабет Уейлънд Барбър, Венера Милоска е държала в ръцете си вретено.