Отиде си писателят Христо Карастоянов
На 73 години си отиде огромният български публицист Христо Карастоянов, оповестяват негови близки.
Христо Карастоянов е роден в Тополовград (22.02.1950). Завършва гимназия в Ямбол (1967) и българска лингвистика в Пловдивския университет (1981). Бил е редактор на разнообразни периодически издания, драматург и шеф на Държавния куклен спектакъл в Ямбол. Редактирал е голям брой книги на млади български създатели.
През 1981 година дебютира с белетристичния алманах „ Пропукан асфалт “, отличен с премия на празниците за дебютна литература „ Южна пролет “ в Хасково (1982).
Карастоянов е създател на повече от 30 книги с разкази, романи, повести, новели, пиеси, очерци, стихотворения. Характерна за текстовете му е постмодерната конструкция на създаване, в която е изключително застъпена фрагментарността.
В текстовете си създателят автентично смесва минало и настояще. Той има емфатичен афинитет към създаване на исторически персони (Нефертити, принцеса Анастасия Романова, Гео Милев, Георги Шейтанов и др.). В творчеството му може да се открие въздействие от Йордан Радичков, Михаил Булгаков, Габриел Гарсия Маркес, Джеръм Селинджър, Кърт Вонегът.
Освен в литературата Карастоянов се изявява и в региона на публицистиката с голям брой публикации и есета в разнообразни периодически издания, създател е и на първото монографично проучване за писателя Матвей Вълев (1982).
Романът му „ Една и съща нощ “ (2014), отдаден на Гео Милев, е определян от българската литературна мисъл като най-хубавия разказ на десетилетието. Постановката на Иван Добчев „ Гео “, основана по романа, е играна с огромен триумф на сцената на Народния спектакъл, а по негови разкази е сниман филмът „ Следвай ме “ на режисьора Дочо Боджаков.
Христо Карастоянов е притежател на редица литературни награди: Награда на Съюза на българските писатели за документалистика (1999); Награда „ Чудомир “ за комичен роман (1997); Награда „ Златен ланец “ (2001); Награда „ Развитие “ за ръкопис на разказ (2003); Награда „ Хеликон “ за най-хубава белетристична книга на годината – за романа „ Името “ (2012); Награда „ Дъбът на Пенчо “ за романа „ Една и съща нощ “(2014); Награда „ Хеликон “ за най-хубава белетристична книга на годината – за романа „ Една и съща нощ “(2014); Награда „ Елиас Канети “ – за романа „ Една и съща нощ “ (2015); Първа премия за прозаичност в годишните награди на портал Култура – за романа „ Послепис “ (2017); Международна литературна премия „ Алеко “ (2022). Негови творби са преведени на англ., нем., рус., тур., пол. и перс. език.
„ Петият вагон и други истории “ (2023) е последната му книга.
Поклон пред паметта му!
Сбогуването с писателя е на 24 януари 2024 година на Ямболските гробища.
Христо Карастоянов е роден в Тополовград (22.02.1950). Завършва гимназия в Ямбол (1967) и българска лингвистика в Пловдивския университет (1981). Бил е редактор на разнообразни периодически издания, драматург и шеф на Държавния куклен спектакъл в Ямбол. Редактирал е голям брой книги на млади български създатели.
През 1981 година дебютира с белетристичния алманах „ Пропукан асфалт “, отличен с премия на празниците за дебютна литература „ Южна пролет “ в Хасково (1982).
Карастоянов е създател на повече от 30 книги с разкази, романи, повести, новели, пиеси, очерци, стихотворения. Характерна за текстовете му е постмодерната конструкция на създаване, в която е изключително застъпена фрагментарността.
В текстовете си създателят автентично смесва минало и настояще. Той има емфатичен афинитет към създаване на исторически персони (Нефертити, принцеса Анастасия Романова, Гео Милев, Георги Шейтанов и др.). В творчеството му може да се открие въздействие от Йордан Радичков, Михаил Булгаков, Габриел Гарсия Маркес, Джеръм Селинджър, Кърт Вонегът.
Освен в литературата Карастоянов се изявява и в региона на публицистиката с голям брой публикации и есета в разнообразни периодически издания, създател е и на първото монографично проучване за писателя Матвей Вълев (1982).
Романът му „ Една и съща нощ “ (2014), отдаден на Гео Милев, е определян от българската литературна мисъл като най-хубавия разказ на десетилетието. Постановката на Иван Добчев „ Гео “, основана по романа, е играна с огромен триумф на сцената на Народния спектакъл, а по негови разкази е сниман филмът „ Следвай ме “ на режисьора Дочо Боджаков.
Христо Карастоянов е притежател на редица литературни награди: Награда на Съюза на българските писатели за документалистика (1999); Награда „ Чудомир “ за комичен роман (1997); Награда „ Златен ланец “ (2001); Награда „ Развитие “ за ръкопис на разказ (2003); Награда „ Хеликон “ за най-хубава белетристична книга на годината – за романа „ Името “ (2012); Награда „ Дъбът на Пенчо “ за романа „ Една и съща нощ “(2014); Награда „ Хеликон “ за най-хубава белетристична книга на годината – за романа „ Една и съща нощ “(2014); Награда „ Елиас Канети “ – за романа „ Една и съща нощ “ (2015); Първа премия за прозаичност в годишните награди на портал Култура – за романа „ Послепис “ (2017); Международна литературна премия „ Алеко “ (2022). Негови творби са преведени на англ., нем., рус., тур., пол. и перс. език.
„ Петият вагон и други истории “ (2023) е последната му книга.
Поклон пред паметта му!
Сбогуването с писателя е на 24 януари 2024 година на Ямболските гробища.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ