На 72 години съм, но продължавам да се боксирам. Възрастта

" На 72 години съм, само че не преставам да се боксирам. Възрастта не ми пречи, нито постите, които върша като свещеник. Но знаете ли, най-важно ми е да оказвам помощ на дечицата - на тези най-малките от 5 години до най-големите над 18 години. "

Това сподели пред " България през днешния ден " най-възрастният първенец по бокс в расо - отец Андон Шавулев.

Свещеникът още е и треньор по бокс в клуб " Пирин " в Благоевград

" При нас идват деца както от положителни, по този начин и от обществено слаби фамилии, сираци, при които експанзията се натрупва. Виждаш по какъв начин детето след втората година се смирява, това е човешка душа и си би трябвало работа. И да не искаш да се смириш, спортът те смирява ", споделя отчето.

Голяма опора на свещеника боксьор сега в залата е синът му Георги, който също е треньор. " И трите ми деца са се занимавали с бокс. Дъщеря ми Юлия като дребна, в този момент работи и живее в София със фамилията си. Другият ми наследник Васил също е дееспособен боксьор, само че живее и работи в Англия, а жена ми е някогашна джудистка ", споделя свещеникът. Въпреки триумфите обаче той не счита да прави внучките си боксьорки.

" Мила на Юлето не желае, а огромната Андреа е девети клас и учи за изпити ", смее се Шавулев.

" В клуба продължаваме да имаме първенци от всевъзможни възрасти. Тренирал съм както момченца на 5 година, по този начин и много по-големи хора. Спортът е извънредно средство за битка с експанзията измежду подрастващите. Това е огромният вълнолом, който стопира вълните на бедоносните усеща на експанзията. А те се натрупат у подрастващите по доста аргументи. Боксът е най-големият буфер при укротяването на експанзията ", изрази наблюдението си отецът.

За децата и юношите в сложна възраст Андон Шавулев е освен тренер, само че и нравствен аставник. С него възпитаниците му споделят болките си, а той не пести сили, с цел да им помогне. Знае персоналната история на всеки собствен състезател.

Тренира и деца сираци

Вече 45 години Шавулев тренира младежи в неравностойно състояние и момчета от някогашния дома за сираци. Негови ученици са донесли над 20 медала от европейски и републикански шампионати.

Реклама

" Много ми е тъжно, че затвориха дома за сираци. Имахме концепция с един от кметовете да създадем обществен дом за тези деца, само че нищо не се получи ", споделя отецът. Негов блян и човек, който обожава, е американецът Джордж Формън.

" Винаги съм се възхищавал на триумфите му в спорта, оказва помощ на всички и като човек. Иначе аз съм най-възрастният боксьор, само че имам и други сътрудници, които също са боксьори - отец Георги от Асеновград, отец Николай Рангелов от Пловдивската епархия беше в " Тракия ". Мисля да си създадем някой ден един спаринг по бокс с попове, ще е доста занимателно ", усмихва се отчето.

От българите Шавулев се възхищава на Кубрат и Тервел.

" Идваха и при нас тези сърцати момчета, огромни българи. Няколко пъти преди вършиха дарения на децата сираци, помагаха и на кръга ", споделя Андон.

Всички обичат отчето

Освен службата в църквата и на боксовия кръг Шавулев се радва и на заниманието си - трабантчетата.

" Ето и в този момент то ме чака начело. Имаше едно време, в което две от децата от вкъщи ми го отмъкнаха, но след това го върнаха ", смее се отец Дончо.

Откраднатата кола била открита изоставена, а след дълъг диалог с отеца момчетата влезнали в правия път и след това даже донесли куп златни медали. Често се случва свещеникът боксьор да оказва помощ на децата без родители освен със препоръки и морална поддръжка, само че и да заделя персонални финанси, когато някой е изпаднал в тежка обстановка. Намира им работа, квартира, оказва помощ им в следването в университет или пък при прекосяване в други боксови клубове, когато пораснат.

Не са ли кръгът и олтарът взаимно изключващи се, е най-честият въпрос, който му задават. И едното, и другото са били негова фантазия от най-ранна възраст.

Андон Шавулев е роден в мелнишкото село Лозеница, а любовта му към бокса е още от гимназията в Станке Димитров. В същото време не пропуща църковна работа като дете, на която постоянно го водят баба му, дядо му и родителите. Хем желал да тренира бокс, хем да учи в духовната академия, хем да стане моряк. След казармата потегля към Варна, с цел да работи на транспортен съд и да пътува по света. Семейството му било неблагонадеждно и поради това ставал единствено за докер. Но стартира тренировки в една от най-хубавите боксови школи у нас по това време - варненската.,пише България през днешния ден

През 1974 година стига до духовната академия в София. След завършването се връща в Сандански и стартира да тренира боксьори към състезателен клуб " Вихрен ". Андон Шавулев е първият треньор на известния български боксьор Марин Чонгов, който става кандидат за международната купа по кикбокс. За 2 година приключва треньорска школа във ВИФ, а през 1991 година е ръкоположен за духовник. Две години по-късно идва със фамилията си в Благоевград и продължава да съвместява службата в храма с тренировките.

Преди години отецът сервира следващата изненада на всички, които го обичат. Разкри душата си в стихосбирката " Акварел ". Дъщеря му намерила негови произведения от младежките години. Тя и Румен Леонидов тайничко пуснали книгата за щемпел, а най-после му я поднесли като изненада.