20 години без Сид Барет – геният, който запали първата искра на Pink Floyd
На 7 юли се навършват 20 години от гибелта на Сид Барет – една от най-загадъчните, ярки и трагични фигури в историята на рок музиката. Основател, първи фронтмен, китарист и основен креативен мотор на Pink Floyd в ранните години, Барет остава знак на психеделичната ера от 60-те, на свободата на въображението, само че и на разрушителната цена, която от време на време заплаща артистичният талант.
Роден като Роджър Кийт Барет на 6 януари 1946 година в Кеймбридж, Англия, той получава прякора Сид още като младеж. Интересът му към музиката, рисуването и литературата се демонстрира рано, а артистичната му сензитивност го отличава измежду връстниците му. В Кеймбридж се среща с Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор и други бъдещи значими фигури от английската рок сцена.
През 1965 година Барет става част от групата, която скоро ще се трансформира в Pink Floyd. Именно той дава името ѝ, въодушевен от имената на блус музикантите Пинк Андерсън и Флойд Каунсил. В първите години Барет е не просто вокалист и китарист, а главният създател и визионер на групировката. Неговият жанр съчетава детска фикция, сюрреалистични облици, британски комизъм, пробен тон и необикновени китарни похвати.
Дебютният албум на Pink Floyd – „ The Piper at the Gates of Dawn “ от 1967 година – значително носи неговия отпечатък. Песни като „ Astronomy Domine “, „ Lucifer Sam “, „ Bike “ и „ Interstellar Overdrive “ трансформират групата в едно от водещите имена на лондонската психеделична сцена. Албумът и до през днешния ден се счита за един от най-оригиналните записи на 60-те години.
Успехът обаче идва в миг, в който психическото положение на Барет стартира да се утежнява. Интензивният темп на концерти, натискът на музикалната промишленост и използването на психеделични субстанции, изключително LSD, постоянно се показват като фактори, съдействали за неговото отдръпване от действителността. На сцената той стартира да се държи непредвидимо – от време на време стои неподвижно, без да свири, различен път повтаря еднакъв акомпанимент или наподобява изцяло откъснат от протичащото се.
През 1968 година Дейвид Гилмор се причислява към Pink Floyd , в началото като спомагателен китарист, който да компенсира нестабилните изяви на Барет. Малко по-късно групата взема мъчителното решение да продължи без своя създател. Според една от най-известните истории музикантите просто не го вземат на следващия концерт – миг, който по-късно се трансформира в част от мита към края на Барет в Pink Floyd.
След раздялата с групата Сид Барет записва два солови албума – „ The Madcap Laughs “ и „ Barrett “, издадени през 1970 година В тях се усещат по едно и също време талантливост, чупливост и разпад. Песните му са странни, красиви, постоянно незавършено звучащи, само че точно в това се крие тяхната мощ. Те не наподобяват на общоприети рок композиции, а на фрагменти от вътрешен свят, който едвам се задържа в музикална форма.
Въпреки късата си дейна кариера Барет оказва голямо въздействие върху Pink Floyd. Отсъствието му се трансформира в една от огромните тематики в творчеството на групата. Най-ясно това проличава в албума „ Wish You Were Here “ от 1975 година, отдаден значително на изгубения другар и креативен сподвижник. Композицията „ Shine On You Crazy Diamond “ остава най-известният музикален реверанс към него.
Един от най-драматичните моменти в историята на Pink Floyd се случва точно по време на записите на „ Wish You Were Here “. В студиото ненадейно се появява Сид Барет – съвсем неразпознаваем, напълнял, с обръсната глава и вежди. Членовете на групата в началото не го разпознават. Срещата ги раздрусва надълбоко и остава една от най-тъжните подиуми в биографията на групата.
След началото на 70-те години Барет последователно се отдръпва от музиката и от обществения живот. Връща се в Кеймбридж, където живее под рожденото си име Роджър Барет. Занимава се с изобразяване, градинарство и заобикаля медийното внимание. За разлика от доста други рок митове, той не се пробва да капитализира мита към себе си. Напротив – като че ли умишлено избира тишината.
Сид Барет умира на 7 юли 2006 година на 60-годишна възраст от рак на панкреаса. Новината за гибелта му провокира голяма вълна от реакции измежду почитатели и музиканти, за които той от дълго време е не просто някогашен член на Pink Floyd, а знак на изгубената непорочност на рок епохата.
Любопитното е, че въпреки да взе участие интензивно в Pink Floyd за относително къс интервал, въздействието му остава огромно. Без него групата евентуално нямаше да има същото име, същия начален образ и същия пробен подтик. Барет е индивидът, който отваря вратата към света, в който Pink Floyd по-късно ще изградят монументални албуми като „ The Dark Side of the Moon “, „ Wish You Were Here “, „ Animals “ и „ The Wall “.
20 години след гибелта му Сид Барет продължава да бъде фигура, която мъчно се побира в едно определение. Той е създател на именита група, психеделичен стихотворец, китарист експериментатор, отшелник, мит и предизвестие. Историята му е по едно и също време вдъхновяваща и мъчителна – роман за човек, който промени музиката, само че не съумя да остане в света, който самичък оказа помощ да сътвори.




