На 7 октомври на 90-годишна възраст почина генерал Любен Гоцев.

На 7 октомври на 90-годишна възраст умря военачалник Любен Гоцев. Той несъмнено е значима фигура в българската политика, на който не стопират да се приписват какви ли не събития, случили се в страната ни през последните 30 години.  Едно от най-популярните избрания за генерала е, че е един от " кукловодите на българския преход ". Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година През 1960 година приключва Института за интернационалните връзки в Москва. Като посланик работи в Западна Европа и Съединени американски щати. В интервала 1974-1982 година е зам.-шеф на външното разузнаване, написа проф. д. и. н. Нина Дюлгерова в. Труд. 

Бил е зам.-министър и първи зам.-министър на Министерство на вътрешните работи. Във второто държавно управление на Луканов е външен министър. Пенсионира се през 1992 година като дипломат в Холандия. Когато човек си отиде от този свят остават две дати – на раждането и на неговата гибел. След второто събитие, което провокира горест, тъга и възприятие за непредотвратимост, стартира и рекапитулацията. Има една крилата фраза на Хилон от Спарта, която погрешно използваме, а в действителност тя гласи: " За мъртвите или положително, или нищо, с изключение на истината ". Хората сме предсказуеми в желанието си да слагаме етикети, да разясняваме, само че рядко да одобряваме мнението на другите. По принцип, наличието на един човек в обществото се схваща и прави оценка след неговата кончина. Освен това нееднозначната реакция и оценки са добър ориентир за неговата активност и резултатите от нея. 

В подтекста на този, може би противоречив модел, бих желала да дам своята визия за впечатляващото наличие на Любен Гоцев в българската история. Той е самобитна еманация на двата основни интервала от модерна България – социалистическият и продължаващият към този момент 30 години преход към така наречен народна власт. Информацията, която през последните дни изпълва медийното пространство и обществените мрежи с многообразни обстоятелства, тълкования и оценки, провокира любознанието, интереса и коментариите, само че не дава ясна визия за индивида Любен Гоцев. 

Любен Гоцев живее в епохата, само че и самият той построява епохата. След дипломирането си в МГИМО от 1961 година военачалник Гоцев няколко десетилетия заема управителни постове в Министерството на външните работи и в Първо основно ръководство на Държавна сигурност. По време на прехода е бил народен представител в Седмото Велико Народно заседание, първи зам.-министър и министър на външните работи, банкер, член на така наречен " генералско придвижване “, един от основателите и неоспорим престиж на кръга " Монтерей “.  Много се приказва и написа за връзките му с подземния свят. Също по този начин е апетитен и за един от уредниците за връщането на някогашния цар Симеон Сакскобургготски в България, както и съпричастност към избора на Бойко Борисов за министър председател. Ако една част от всичко това е правилно, то Любен Гоцев е осъществил фантазията на всеки естествен човек – бил е " сивият “ кардинал на прехода. Най-известният в новата история " сив “ кардинал – Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо от времето на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), слага началото на политиката в отбрана на националния интерес, с което основава условия за превръщането на Франция във велика мощ. Аналогията не е инцидентна.

Смяната на политическата система в Източния блок, респективно в България, през последното десетилетие на XX век, не трансформира най-важното за генерала - отбраната на страната България. Погледнато в профил на възходящата и разнопосочна във времето и пространството биография на Любен Гоцев, човек възприема автоматизирано постовете и позициите, които е заемал през годините, а това пречи да се схване и изясни личностната мотивация за неговите решения и дейности. През годините той потвърждава, че е мощна, волева, умна персона с лидерски качества. Това, което провокира удивление и почит, не са парите му или неоспоримия му гений да поддържа връзка дейно с представители на разнообразни обществени групи на българското общество и интернационалната общественост.

Това, което сплотява многообразната му активност, е неоспоримото възприятие за отговорност. И то не е имагинерно или насочено единствено към семейство, близки и другари. Неговата отговорност към запазване на страната беше житейски и професионално осъзната.  Познавахме се от доста време с генерала, само че през последните години постоянно си говорихме за изменящия се свят, за това, което се случва и което може да бъде опасност или в противен случай - позитив за отбрана на страната ни, която е на стратегически кръстопът и провокира натоварен, многопосочен и многовекторен интерес на велики и районни сили. Сега евентуално доста ще се отхвърлят или ще си приписват измислени заслуги за съпричастност или близко другарство с него. За мен истината е, че Любен Гоцев беше доста умна персона, човек с богата психика и всеки диалог с него беше следващия скъп урок, който получавах.

Факт е, че присъединяване или управлението на разнообразни подмолни, публични или държавни конфигурации и процеси не трансформира главното му житейско кредо. Той споделяше: " Има едно предписание - прави каквото правиш през днешния ден, мисли за следствията на следващия ден “.  Неговото на следващия ден е към този момент в други пространства и измерения. Тук той направи доста, което ще остави дълбока диря не толкоз в общественото пространство, колкото в действителната власт. От доста от дълго време неговият персонален интерес бе зависещ на националната отбрана в комплицираните и динамични връзки в необятния набор на външни ползи. Надеждата е, че наследниците му ще продължат тази негова политика, водени от възприятието за национална принадлежност и в отбрана на страната България. Традиционно се споделя, безконечна му памет. По-важното е, че паметта остава с направеното и оставеното като завещание за поколенията. Любен Гоцев направи доста по собствен си несравним метод и реализира доста.

За него важат с цялостна мощ думите на Васил Левски " Времето е в нас и ние сме във времето “. Дай Боже, плодовете от неговия труд да запазят България и нейното бъдеще!