7 октомври 1849 г. – Умира Едгар Алън По
На 7 октомври 1849 година Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата гибел и до през днешния ден остават неизяснени.
Писателят оказва мощно и доста въздействие както върху американската и международната литература, по този начин и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са основани редица музикални творби, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.
Едгар Алън По е американски публицист, стихотворец, редактор и книжовен критик, считан за представител на американския романтизъм.
Той е прочут най-много със своите мрачни и злокобни разкази, изпълнени с мистерии, и е измежду първите американски писатели, които пишат творбите си под формата на разкази. Създател е на детективския род в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като род. Едгар Алън По е първият прочут американски публицист, който се пробва да изкара прехраната си единствено посредством писателска активност. Това обаче довежда до финансови усложнения в живота му.
Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, само че не е осиновен от тях. След като учи за малко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, взема решение да се отдаде на писателска кариера, която стартира непретенциозно с дребната стихосбирка „ Тамерлан и други поеми “ (1827 г.), подписана анонимно - „ от гражданин на Бостън “.
После сменя фокуса си от лирика към прозаичност и прекарва идващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава непрекъснато да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година подписва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 година голям триумф му носи поемата „ Гарванът “. 2 год. по-късно, на 30 януари 1847 година, брачната половинка му Вирджиния умира от туберкулоза.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
3761 пр.н.е. — Ден, в който е основан света, според юдаизма.
1571 година — Състои се борбата при Лепанто, Гърция, в която флотата на Османската империя е изцяло унищожена от обединените морски сили на Испания и Венеция. Папа Пий V прогласява 7 октомври за празник на Дева Мария на Св. Броеница, като признателност за нейната протекция над християнските войски.
1582 година — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1777 година — Американска война за самостоятелност: Американците побеждават британците в борбата при Саратога.
1826 година — В Масачузетс е открита първата американска железопътна линия.
1826 година — Подписана е Акерманската спогодба сред Руската и Османската империи.
1849 година — Едгар Алън По умира в 5:00, четири дни откакто е открит в безпомощно положение на улица в Балтимор.
1879 година — Провеждат се избори за Областно заседание на Източна Румелия.
1896 година — В Париж е положен първият камък на моста Александър III от съветския император Николай II.
1908 година — Остров Крит въстава против Османската империя и се причислява към Гърция.
1908 година — Австрия анексира Босна и Херцеговина.
1919 година — Основана е холандската национална самолетна компания KLM, най-старата въздушна компания в света.
1920 година — В Оксфордския университет са признати като студенти за първи път дами.
1934 година — Осъществен е първият полет на руския фронтови бомбардировач СБ (АНТ-40).
1940 година — Втората международна война: Нацистка Германия нахлува в Румъния.
1943 година — Втората международна война: Япония екзекутира 100 американски пандизчии на остров Уейк.
1944 година — Втората международна война: Бунт в Аушвиц, евреите подпалват крематориумите.
1949 година — Провъзгласена е Германската демократична република (Източна Германия) със столица Източен Берлин.
1959 година — Космическа стратегия на Съюз на съветските социалистически републики: За пръв път е фотографирана противоположната страна на Луната от руския галактически уред Луна 3.
1963 година — Териториите на Хаити и Доминиканската република са ударени от урагана Флора, умират 7 190 души.
2001 година — Започва Войната в Афганистан с офанзивата на Съединени американски щати по въздух и суша против талибаните в Афганистан.
2004 година — Кралят на Камбоджа Нородом Сианук абдикира от престола.
Родени
1301 година — Александър II, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1339 г.)
1697 година — Каналето, италиански художник († 1769 г.)
1748 година — Карл II / Шарл XIII, крал на Швеция и Норвегия († 1818 г.)
1883 година — Рачо Стоянов, български публицист, драматург и преводач
1885 година — Нилс Бор, датски физик, Нобелов лауреат († 1962 г.)
1890 година — Димитър Дюлгеров, български богослов († 1966 г.)
1900 година — Хайнрих Химлер, нацист и лидер на Секретен сътрудник († 1945 г.)
1900 година — Хърбърт Бътърфийлд, английски историк († 1979 г.)
1910 година — Георги Абаджиев, македонски публицист († 1963 г.)
1912 година — Фернандо Белаунде Тери, президент на Перу († 2002 г.)
1914 година — Александър Цветков, български шахматист († 1990 г.)
1915 година — Маргарита Алигер, съветска поетеса († 1992 г.)
1919 година — Жорж Дюби, френски историк († 1996 г.)
1931 година — Дезмънд Туту, южноафрикански свещеник, Нобелов лауреат
1932 година — Румен Скорчев, български художник
1934 година — Димитър Танев, литературовед и книжовен критик
1941 година — Борис Гаганелов, български футболист
1943 година — Петър Чернев, български естраден артист († 1992 г.)
1943 година — Симеон Венков, български музикант
1946 година — Вълю Тотев, български оперен артист
1952 година — Валентин Василев, български политик
1952 година — Владимир Путин, 2-ри президент на Русия
1953 година — Тико Торес, кубински музикант
1959 година — Стивън Ериксън, канадски публицист
1960 година — Теди Москов, български режисьор
1964 година — Йордан Боздански, български футболист
1964 година — Румен Баросов, български стихотворец и публицист
1966 година — Шърман Алекси, американски публицист
1967 година — Тони Бракстън, американска певица
1968 година — Том Йорк, английски музикант (Radiohead)
1970 година — Димитър Иванов, български футболист
1970 година — Пенчо Чанев, български политик
1973 година — Дида, бразилски футболист
1973 година — Сами Хююпия, финландски футболист
1974 година — Карлот Перели, шведска поппевица
1975 година — Део, български тв водещ
1981 година — Джелена Дженсън, американска порно актриса
1981 година — Диану, бразилски футболист
1982 година — Роби Джинепри, американски тенисист
1986 година — Амбър Стивънс, американска певица
1986 година — Бри Олсън, американска порно актриса
1995 година — Стойо Тетевенски, български публицист
Починали
336 година — Марк, римски папа (*?)
1796 година — Томас Рейд, английски мъдрец (* 1710 г.)
1866 година — Робърт Стоктън, сенатор (* 1795 г.)
1896 година — Джон Лангдън Даун, британски академик, генетик (* 1828 г.)
1903 година — Васил Кономладски, български бунтовник (* 1860 г.)
1904 година — Димитър Цанко, български образован деятел (* 1814 г.)
1920 година — Иван Гюрлуков, български бунтовник (* 1884 г.)
1939 година — Борис Шчукин, съветски трагичен актьор (* 1894 г.)
1959 година — Марио Ланца, американски артист (* 1921 г.)
1967 година — Норман Ейнджъл, английски публицист и политик, Нобелов лауреат през 1933 година (* 1872 г.)
1978 година — Анри Корбен, френски ислямовед (* 1903 г.)
1978 година — Вълко Гочев, български политик (* 1903 г.)
1980 година — Константин Кацаров, български правист и геополитик (* 1898 г.)
1981 година — Александър Запорожец, съветски психолог (* 1905 г.)
1982 година — Димитър Каданов, български академик (* 1900 г.)
1987 година — Христо Андонов - Полянски, югославски историк (* 1827 г.)
1994 година — Нилс Ерне, датски имунолог, Нобелов лауреат през 1984 година (* 1911 г.)
1998 година — Николай Драганов, български публицист - белетрист (* 1922 г.)
2006 година — Анна Политковская, съветска журналистка — убита (* 1958 г.)
2008 година — Джеордже Емил Паладе, румънски клетъчен биолог, Нобелов лауреат през 1974 година (* 1912 г.)
Празници
Световен ден за заслужен труд — По решение на конгреса на Международната организация на профсъюзите 7 октомври 2008 година е разгласен за Световен ден " За заслужен труд ", който сплотява синдикалисти от целия свят в напъните им за определяне и съблюдаване на работните права и взаимност.
Германска демократична република (бивша) — Ден на републиката (по мотив основаването на просъветската страна, народен празник до 1989 г.)
Киргизстан — Ден на Гражданското въздухоплаване
Съюз на съветските социалистически републики (бивш) — Ден на конституцията
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Писателят оказва мощно и доста въздействие както върху американската и международната литература, по този начин и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са основани редица музикални творби, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.
Едгар Алън По е американски публицист, стихотворец, редактор и книжовен критик, считан за представител на американския романтизъм.
Той е прочут най-много със своите мрачни и злокобни разкази, изпълнени с мистерии, и е измежду първите американски писатели, които пишат творбите си под формата на разкази. Създател е на детективския род в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като род. Едгар Алън По е първият прочут американски публицист, който се пробва да изкара прехраната си единствено посредством писателска активност. Това обаче довежда до финансови усложнения в живота му.
Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, само че не е осиновен от тях. След като учи за малко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, взема решение да се отдаде на писателска кариера, която стартира непретенциозно с дребната стихосбирка „ Тамерлан и други поеми “ (1827 г.), подписана анонимно - „ от гражданин на Бостън “.
После сменя фокуса си от лирика към прозаичност и прекарва идващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава непрекъснато да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година подписва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 година голям триумф му носи поемата „ Гарванът “. 2 год. по-късно, на 30 януари 1847 година, брачната половинка му Вирджиния умира от туберкулоза.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
3761 пр.н.е. — Ден, в който е основан света, според юдаизма.
1571 година — Състои се борбата при Лепанто, Гърция, в която флотата на Османската империя е изцяло унищожена от обединените морски сили на Испания и Венеция. Папа Пий V прогласява 7 октомври за празник на Дева Мария на Св. Броеница, като признателност за нейната протекция над християнските войски.
1582 година — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1777 година — Американска война за самостоятелност: Американците побеждават британците в борбата при Саратога.
1826 година — В Масачузетс е открита първата американска железопътна линия.
1826 година — Подписана е Акерманската спогодба сред Руската и Османската империи.
1849 година — Едгар Алън По умира в 5:00, четири дни откакто е открит в безпомощно положение на улица в Балтимор.
1879 година — Провеждат се избори за Областно заседание на Източна Румелия.
1896 година — В Париж е положен първият камък на моста Александър III от съветския император Николай II.
1908 година — Остров Крит въстава против Османската империя и се причислява към Гърция.
1908 година — Австрия анексира Босна и Херцеговина.
1919 година — Основана е холандската национална самолетна компания KLM, най-старата въздушна компания в света.
1920 година — В Оксфордския университет са признати като студенти за първи път дами.
1934 година — Осъществен е първият полет на руския фронтови бомбардировач СБ (АНТ-40).
1940 година — Втората международна война: Нацистка Германия нахлува в Румъния.
1943 година — Втората международна война: Япония екзекутира 100 американски пандизчии на остров Уейк.
1944 година — Втората международна война: Бунт в Аушвиц, евреите подпалват крематориумите.
1949 година — Провъзгласена е Германската демократична република (Източна Германия) със столица Източен Берлин.
1959 година — Космическа стратегия на Съюз на съветските социалистически републики: За пръв път е фотографирана противоположната страна на Луната от руския галактически уред Луна 3.
1963 година — Териториите на Хаити и Доминиканската република са ударени от урагана Флора, умират 7 190 души.
2001 година — Започва Войната в Афганистан с офанзивата на Съединени американски щати по въздух и суша против талибаните в Афганистан.
2004 година — Кралят на Камбоджа Нородом Сианук абдикира от престола.
Родени
1301 година — Александър II, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1339 г.)
1697 година — Каналето, италиански художник († 1769 г.)
1748 година — Карл II / Шарл XIII, крал на Швеция и Норвегия († 1818 г.)
1883 година — Рачо Стоянов, български публицист, драматург и преводач
1885 година — Нилс Бор, датски физик, Нобелов лауреат († 1962 г.)
1890 година — Димитър Дюлгеров, български богослов († 1966 г.)
1900 година — Хайнрих Химлер, нацист и лидер на Секретен сътрудник († 1945 г.)
1900 година — Хърбърт Бътърфийлд, английски историк († 1979 г.)
1910 година — Георги Абаджиев, македонски публицист († 1963 г.)
1912 година — Фернандо Белаунде Тери, президент на Перу († 2002 г.)
1914 година — Александър Цветков, български шахматист († 1990 г.)
1915 година — Маргарита Алигер, съветска поетеса († 1992 г.)
1919 година — Жорж Дюби, френски историк († 1996 г.)
1931 година — Дезмънд Туту, южноафрикански свещеник, Нобелов лауреат
1932 година — Румен Скорчев, български художник
1934 година — Димитър Танев, литературовед и книжовен критик
1941 година — Борис Гаганелов, български футболист
1943 година — Петър Чернев, български естраден артист († 1992 г.)
1943 година — Симеон Венков, български музикант
1946 година — Вълю Тотев, български оперен артист
1952 година — Валентин Василев, български политик
1952 година — Владимир Путин, 2-ри президент на Русия
1953 година — Тико Торес, кубински музикант
1959 година — Стивън Ериксън, канадски публицист
1960 година — Теди Москов, български режисьор
1964 година — Йордан Боздански, български футболист
1964 година — Румен Баросов, български стихотворец и публицист
1966 година — Шърман Алекси, американски публицист
1967 година — Тони Бракстън, американска певица
1968 година — Том Йорк, английски музикант (Radiohead)
1970 година — Димитър Иванов, български футболист
1970 година — Пенчо Чанев, български политик
1973 година — Дида, бразилски футболист
1973 година — Сами Хююпия, финландски футболист
1974 година — Карлот Перели, шведска поппевица
1975 година — Део, български тв водещ
1981 година — Джелена Дженсън, американска порно актриса
1981 година — Диану, бразилски футболист
1982 година — Роби Джинепри, американски тенисист
1986 година — Амбър Стивънс, американска певица
1986 година — Бри Олсън, американска порно актриса
1995 година — Стойо Тетевенски, български публицист
Починали
336 година — Марк, римски папа (*?)
1796 година — Томас Рейд, английски мъдрец (* 1710 г.)
1866 година — Робърт Стоктън, сенатор (* 1795 г.)
1896 година — Джон Лангдън Даун, британски академик, генетик (* 1828 г.)
1903 година — Васил Кономладски, български бунтовник (* 1860 г.)
1904 година — Димитър Цанко, български образован деятел (* 1814 г.)
1920 година — Иван Гюрлуков, български бунтовник (* 1884 г.)
1939 година — Борис Шчукин, съветски трагичен актьор (* 1894 г.)
1959 година — Марио Ланца, американски артист (* 1921 г.)
1967 година — Норман Ейнджъл, английски публицист и политик, Нобелов лауреат през 1933 година (* 1872 г.)
1978 година — Анри Корбен, френски ислямовед (* 1903 г.)
1978 година — Вълко Гочев, български политик (* 1903 г.)
1980 година — Константин Кацаров, български правист и геополитик (* 1898 г.)
1981 година — Александър Запорожец, съветски психолог (* 1905 г.)
1982 година — Димитър Каданов, български академик (* 1900 г.)
1987 година — Христо Андонов - Полянски, югославски историк (* 1827 г.)
1994 година — Нилс Ерне, датски имунолог, Нобелов лауреат през 1984 година (* 1911 г.)
1998 година — Николай Драганов, български публицист - белетрист (* 1922 г.)
2006 година — Анна Политковская, съветска журналистка — убита (* 1958 г.)
2008 година — Джеордже Емил Паладе, румънски клетъчен биолог, Нобелов лауреат през 1974 година (* 1912 г.)
Празници
Световен ден за заслужен труд — По решение на конгреса на Международната организация на профсъюзите 7 октомври 2008 година е разгласен за Световен ден " За заслужен труд ", който сплотява синдикалисти от целия свят в напъните им за определяне и съблюдаване на работните права и взаимност.
Германска демократична република (бивша) — Ден на републиката (по мотив основаването на просъветската страна, народен празник до 1989 г.)
Киргизстан — Ден на Гражданското въздухоплаване
Съюз на съветските социалистически републики (бивш) — Ден на конституцията
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ