Представят 2 романа на македонска писателка
На 7-ми септември 2023, ден преди Деня на независимостта на Република Северна Македония – 8-ми септември, в Културно-информационния център на Северна Македония в София ще се състои представянето на книгите „ Цариградският бежанец “ и „ Границата “ от Луан Старова.
На представянето на книгите от огромния македонски публицист от албански генезис ще участват: издателя Пламен Тотев, преводача Мариян Петров, както и фамилията на писателя. Двете книги, в превод на български език, излязоха от щемпел тази година, като издания на издателствата „ Персей “ и „ Изида “.
***
Чрез персоналния роман за едно семейство огромният македонски публицист от албански генезис Луан Старова (1941-2022) споделя в романа си „ Цариградският бежанец “ историята на Балканите, район, където ползите на огромни империи и цивилизации се сблъскват едни с други на гърба на нации с разнообразни ориси. Така книгата показва по неповторим метод универсалната тематика за емиграцията с описа за едно от многочислените фамилии, претърпели това.
„ Цариградският бежанец “ е един от последните романи на (изд. Персей, превод Мариян Петров). Той принадлежи към неговата многотомна „ Балканска сага “, някои от книгите в която са познати и на българските читатели: („ Балканвавилонци “, „ Балкански ключ “, „ Ервехе “, „ Посланикът “). Книгите от тази сага са преведени на повече от двадесет езика. За творчеството на Старова са писали международни създатели като Морис Дрюон, Ален Боске и други
Чрез историята за изгнанието на едно албанско семейство серията споделя историята на Балканите през един от най-трагичните и най-забележителни интервали – ХХ век.
В „ Цариградският бежанец “ основният воин е Бащата (Ариф Старова), който години наред пази в загадка интервала, когато учи в Цариград сред 1919 и 1924 година, времето на окончателния разпад на Османската империя и интервала на основаването на нова Турция под управлението на Ататюрк. Търсенето на детайлности за тайния интервал в живота на основния воин е катализаторът за проучването на сина-разказвач, с цел да сътвори трогателен разказ, основаващ се на действителни обстоятелства.
По политически аргументи бащата е заставен да емигрира в Цариград благодарение на чичо си Али Фетхи Окяр, непосредствен другар на Ататюрк по време на всички решителни борби за основаването на нова Турция, като негов първи министър председател, президент на Народното събрание и дипломат на нова Турция във Франция и Англия.
Бащата не дава отговор на поканата на Али Фетхи, нито пък на Ататюрк да се причисли към новите ешелони на турската власт. По-скоро той ненадейно се завръща в Албания, където първо работи като арбитър, по-късно като юрист в Поградец, като след това бяга в Струга, Македония, със фамилията си през 1943 година, спасявайки се от фашизма.
Преди гибелта си през 1943 година Али Фетхи Окяр заповядва на сина си, професор Осман Окяр, да пътува до Балканите, с цел да откри своя племенник Ариф Старова край Охридското езеро. Това най-сетне ще се случи през 1970 година, когато Осман Окяр, изпълнявайки заръката на татко си, намира Ариф Старова не в Поградец, а в Скопие.
Това ще бъде подобаващият миг за сина-разказвач, който благодарение на професор Окяр навлиза в тайните на времето, прекарано от татко му в Цариград.
„ Границата “ (изд. „ Изида “, превод Мариян Петров) е съкровен взор към балканската покруса да пресичаш граници, да бягаш от вкъщи си и да се опитваш да пуснеш корени в непозната страна…
Границата е относително нова концепция на Балканите, които преди този момент за дълъг интервал от пет века са обединени под властта на Османската империя.
Тази книга е за балканските граници, за тяхната вплетеност в орисите на хората.
Изтъкнатият македонски публицист Луан Старова споделя за ориста на фамилията си и травматичното прекарване на изгнанието и прекосяването на границата. С художествените средства на романа създателят диагностицира синдрома на бежанеца като пожизнен и продължителен: „ Веднъж емигрант, постоянно емигрант “,„ От заточение няма връщане ”…
Балканите са маркирани като район, травматизиран от непрекъснатите закани от разселвания, насилствени преселения, наложена извън подвижност, заради което единствената алегорично непокътната връзка с изоставените огнища са единствено дребните и елементарно портативни предмети, като ключове или фотоси.
„ Границата “ е разказ, който предизвика човешко схващане и топло съчувствие към Другия.
На представянето на книгите от огромния македонски публицист от албански генезис ще участват: издателя Пламен Тотев, преводача Мариян Петров, както и фамилията на писателя. Двете книги, в превод на български език, излязоха от щемпел тази година, като издания на издателствата „ Персей “ и „ Изида “.
***
Чрез персоналния роман за едно семейство огромният македонски публицист от албански генезис Луан Старова (1941-2022) споделя в романа си „ Цариградският бежанец “ историята на Балканите, район, където ползите на огромни империи и цивилизации се сблъскват едни с други на гърба на нации с разнообразни ориси. Така книгата показва по неповторим метод универсалната тематика за емиграцията с описа за едно от многочислените фамилии, претърпели това.
„ Цариградският бежанец “ е един от последните романи на (изд. Персей, превод Мариян Петров). Той принадлежи към неговата многотомна „ Балканска сага “, някои от книгите в която са познати и на българските читатели: („ Балканвавилонци “, „ Балкански ключ “, „ Ервехе “, „ Посланикът “). Книгите от тази сага са преведени на повече от двадесет езика. За творчеството на Старова са писали международни създатели като Морис Дрюон, Ален Боске и други
Чрез историята за изгнанието на едно албанско семейство серията споделя историята на Балканите през един от най-трагичните и най-забележителни интервали – ХХ век.
В „ Цариградският бежанец “ основният воин е Бащата (Ариф Старова), който години наред пази в загадка интервала, когато учи в Цариград сред 1919 и 1924 година, времето на окончателния разпад на Османската империя и интервала на основаването на нова Турция под управлението на Ататюрк. Търсенето на детайлности за тайния интервал в живота на основния воин е катализаторът за проучването на сина-разказвач, с цел да сътвори трогателен разказ, основаващ се на действителни обстоятелства.
По политически аргументи бащата е заставен да емигрира в Цариград благодарение на чичо си Али Фетхи Окяр, непосредствен другар на Ататюрк по време на всички решителни борби за основаването на нова Турция, като негов първи министър председател, президент на Народното събрание и дипломат на нова Турция във Франция и Англия.
Бащата не дава отговор на поканата на Али Фетхи, нито пък на Ататюрк да се причисли към новите ешелони на турската власт. По-скоро той ненадейно се завръща в Албания, където първо работи като арбитър, по-късно като юрист в Поградец, като след това бяга в Струга, Македония, със фамилията си през 1943 година, спасявайки се от фашизма.
Преди гибелта си през 1943 година Али Фетхи Окяр заповядва на сина си, професор Осман Окяр, да пътува до Балканите, с цел да откри своя племенник Ариф Старова край Охридското езеро. Това най-сетне ще се случи през 1970 година, когато Осман Окяр, изпълнявайки заръката на татко си, намира Ариф Старова не в Поградец, а в Скопие.
Това ще бъде подобаващият миг за сина-разказвач, който благодарение на професор Окяр навлиза в тайните на времето, прекарано от татко му в Цариград.
„ Границата “ (изд. „ Изида “, превод Мариян Петров) е съкровен взор към балканската покруса да пресичаш граници, да бягаш от вкъщи си и да се опитваш да пуснеш корени в непозната страна…
Границата е относително нова концепция на Балканите, които преди този момент за дълъг интервал от пет века са обединени под властта на Османската империя.
Тази книга е за балканските граници, за тяхната вплетеност в орисите на хората.
Изтъкнатият македонски публицист Луан Старова споделя за ориста на фамилията си и травматичното прекарване на изгнанието и прекосяването на границата. С художествените средства на романа създателят диагностицира синдрома на бежанеца като пожизнен и продължителен: „ Веднъж емигрант, постоянно емигрант “,„ От заточение няма връщане ”…
Балканите са маркирани като район, травматизиран от непрекъснатите закани от разселвания, насилствени преселения, наложена извън подвижност, заради което единствената алегорично непокътната връзка с изоставените огнища са единствено дребните и елементарно портативни предмети, като ключове или фотоси.
„ Границата “ е разказ, който предизвика човешко схващане и топло съчувствие към Другия.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ