7 май 1895 г.: Ражда се радиото!
На 7 май 1895 година съветският академик Александър Попов прави историческа проява по време на съвещание на Руското физико-химично общество в Санкт Петербург. Това събитие се счита за рождената дата на радиото в Русия и Източна Европа.
Първоначално Попов показва апарата като гръмоотвод - апарат за вписване на електрическите разстройства в атмосферата (мълнии). Основният детайл е стъклена тръбичка с железни стружки (кохерер), която става проводима при приемане на електромагнитен сигнал.
Гениалното изобретение на Попов е потреблението на верига с реле и електрическо звънче. Когато кохерерът одобри сигнал, звънчето бие, а неговото чукче по едно и също време с това удря тръбичката, с цел да разтръска стружките и да приготви уреда за идващия сигнал.
Попов е един от първите, които употребяват отвесен проводник (антена) за възстановяване на приемането. Като предавател е употребен вибратор на Херц (искров предавател), ситуиран в прилежаща зала на към 60 метра разстояние. При всяко натискане на ключа на предавателя, приемникът на Попов в залата реагира без неточност.
В протокола от съвещанието е записано, че Попов е посочил уред, който реагира на електрически вибрации без проводник. Въпреки че демонстрацията през 1895 година е сполучлива, Попов продължава да усъвършенства системата. На 24 март 1896 година той предава първата в света радиограма. Тя съдържа единствено две думи – „ Heinrich Hertz “ (в чест на Хайнрих Херц) – и е предадена на разстояние от 250 метра.
Историята на радиото е придружена от дълготраен спор сред последователите на Попов и тези на италианеца Гулиелмо Маркони. Маркони подава поръчка за патент през юни 1896 година (година след демонстрацията на Попов).Разликата е, че Маркони незабавно комерсиализира изобретението, до момента в който Попов в началото го преглежда като теоретичен инструмент за метеорологични цели.
На същия ден - 7 май- единствено че към този момент 1937 година в Съединени американски щати е излъчено първото радиопредаване, което доближава от западния до източния бряг (coast-to-coast). Макар че трансконтинентални връзки са съществували и преди, това събитие е историческо поради своя новинарски темперамент и софтуерен пробив. Предишния ден, на 6 май 1937 година, големият немски дирижабъл LZ 129 Hindenburg избухва в пламъци при кацане в Лейкхърст, Ню Джърси. Репортерът Хърбърт Морисън и звукоинженерът Чарли Нелсън от чикагската радиостанция WLS участват на място, с цел да запишат рутинно кацане. Вместо това те стават очевидци на нещастието. Емоционалният възклик на Морисън – „ О, човечеството! “ (Oh, the humanity!) – се трансформира в един от най-известните моменти в историята на публицистиката. Противно на известното поверие, предаването не е излъчено онлайн сега на детонацията. По това време разпоредбите на огромните мрежи (като NBC и CBS) не разрешават излъчването на запис. Поради мащаба на събитието обаче, записът е изпратен в Ню Йорк и излъчен на 7 май, ставайки първият случай, в който новинарски запис се популяризира по цялата мрежа от бряг до бряг. Това събитие бележи началото на модерната епоха на радиожурналистиката, доказвайки силата на звуковия запис за отразяване на изключителни събития в народен мащаб.
