Вазов напира за депутатин, Батенберг го сваля при музите
На 7 март 1879 година един файтон изтърсил на калдъръма в планинския градец Берковица хубавеляк с тъмна брадица и мустаки, който поглежда любопитно на надвисналия балкан. После поглежда и къмто ботушите си, тъй като калдъръмът навремени невидимо минава в рядка тиня, не изключително приятна за лъснати чепици.
Пришълецът хлътва в къщата на берковския отличник Георги Клисурски, тогавашен ръководител на Общинския съвет. Срещата на новоназначения ръководител на Берковския окружен суд Иван Вазов с хазяина Петър Клисурски, татко на Георги, ще да е минала добросърдечно и почтително, за разлика от друга такава в последвалите дни.
Веднъж домакинът давал пиршество, пратили красивата щерка Мария да налее празните кани с вино в прилежащо помещение. Забавило се чаровното моме, жадните стомаси упорито поискали виното по-скоро и най-нетърпеливите открехнали вратата. Зад нея се отворила панорама живописна и сюрпризираща:
Марийка се гушела буйно в обятията на наемателя на дома!
Стреснати от любовния филм, никой не попитал “Ало, Ваньо, що тражи нашето момиче у твойта брада, а що ще да раздава истина ръчицата ти на нейната блузка?”.
Лютият Георги Клисурски довтасал от Търново, където взел участие в Учредителното заседание, и прогонил кандидат-прелюбодееца (ако не е довършил кандидатурата напълно?) от портите си.
Амбицирало се нашето младо и зелено правосъдно великолепие и поискало и то да взе участие в правенето и приемането на главния закон: Конституцията на новото Българско княжество.
Един от представителите на Берковския административен район в Търновското заседание бил някогашният ръководител на тукашния областен съд свищовлията Димитър Катранов.
Като правоприемник на Катранова Вазов си наумявал, че може да го замести автоматически край порутените стени на Царевец. Затова пратил незабавна телеграма до съответните виновни лица. Те пък посредством ръководещия работата на събранието С. Лукианов му чукнали също телеграфически “да си наляга парцалките” в съда, тъй като някогашният арбитър Катранов имал правото да си докара работата в събранието до дъно.
И се кротнал нашият правосъден херой. Дотолкова се смирил, че към този момент не се усамотявал с Марийчето в непознати соби. За задачата си имал огромна къща, в която си
наел хубавото туркинче Зихра, страдалческа вдовица на турски властник
пиянде и половина, който паднал безпаметно в рекичката и предал аллаху дух.
Като пристигнали съветските освободители в Берковица, взели че освободили покръстената на Параскева Зихра от тъжния вдовишки ярем.
Кръстили я Прасковя (това леко възмущава моята авторска душа, защото в близката ми Берковица прасковите са по-малко от сливите).
Та взел си я правосъдният ръководител Иван Вазов от руснаците, но по-точно те му я дали, щото ги откомандировали към Матушка Рус.
И Зихра-Параскева-Прасковя почнала да обслужва новия си заповедник. Понеже брадата му не смогвала да скрива обилните форми на радостната вдовичка, един път тя увила снага към прекрасен писар, донесъл някакви документи при Вазов.
Сопотнецът “со пот и мъка” спипал двоицата, противника прогонил начаса, а на любавите оченца дал прошка. Само дето към този момент като идели по работа при съдията, той отпърво отварял малката врата на шкаф и напъхвал там Зихра под ключ.
О темпора, о морес,
нямало тогава Стамбулски конвенции и мъжете влачели дамите по долапи, кърове и други екзотични дестинации...
На 16 септември 1879 година първият български княз Александър Батенберг на път за странство минал през Петроханския проход. Берковица му сторила триумфално посрещане.
Дописка от бр. 34 на софийския “Витоша” оповестява: “Особено снизхождение Негово Височество изрече към Председателя на Окръжния съд господина Ивана Вазова... прикани го и отсега нататък да работи и обогатява българската лирика посредством поетическия си гений... настъпвал интервал на умствена работа и развиване и се отваря занятие на музите. Най-сетне, прибави Князът, в българските песни би трябвало да звучи името на нашия популярен Цар Освободител”.
Говорейки на френски, последните две думи Батенберг изговаря на български.
Сигурно берковчани са се слисали умилително, съвсем толкоз, колкото целокупна България се просълзи 100 и трийсет години след Батенберг при езиковите извършения на Туск.
Разликата е дребна, просто Батенберг приказва за “Освободителя, умствена работа, развиване и музите”, а Туск хортува за Европа, която ни дава чистаческа работа, а тук благосклонно следи развиването на дебеловратите и дебелобузите...
Борислав КОСТОВ
Пришълецът хлътва в къщата на берковския отличник Георги Клисурски, тогавашен ръководител на Общинския съвет. Срещата на новоназначения ръководител на Берковския окружен суд Иван Вазов с хазяина Петър Клисурски, татко на Георги, ще да е минала добросърдечно и почтително, за разлика от друга такава в последвалите дни.
Веднъж домакинът давал пиршество, пратили красивата щерка Мария да налее празните кани с вино в прилежащо помещение. Забавило се чаровното моме, жадните стомаси упорито поискали виното по-скоро и най-нетърпеливите открехнали вратата. Зад нея се отворила панорама живописна и сюрпризираща:
Марийка се гушела буйно в обятията на наемателя на дома!
Стреснати от любовния филм, никой не попитал “Ало, Ваньо, що тражи нашето момиче у твойта брада, а що ще да раздава истина ръчицата ти на нейната блузка?”.
Лютият Георги Клисурски довтасал от Търново, където взел участие в Учредителното заседание, и прогонил кандидат-прелюбодееца (ако не е довършил кандидатурата напълно?) от портите си.
Амбицирало се нашето младо и зелено правосъдно великолепие и поискало и то да взе участие в правенето и приемането на главния закон: Конституцията на новото Българско княжество.
Един от представителите на Берковския административен район в Търновското заседание бил някогашният ръководител на тукашния областен съд свищовлията Димитър Катранов.
Като правоприемник на Катранова Вазов си наумявал, че може да го замести автоматически край порутените стени на Царевец. Затова пратил незабавна телеграма до съответните виновни лица. Те пък посредством ръководещия работата на събранието С. Лукианов му чукнали също телеграфически “да си наляга парцалките” в съда, тъй като някогашният арбитър Катранов имал правото да си докара работата в събранието до дъно.
И се кротнал нашият правосъден херой. Дотолкова се смирил, че към този момент не се усамотявал с Марийчето в непознати соби. За задачата си имал огромна къща, в която си
наел хубавото туркинче Зихра, страдалческа вдовица на турски властник
пиянде и половина, който паднал безпаметно в рекичката и предал аллаху дух.
Като пристигнали съветските освободители в Берковица, взели че освободили покръстената на Параскева Зихра от тъжния вдовишки ярем.
Кръстили я Прасковя (това леко възмущава моята авторска душа, защото в близката ми Берковица прасковите са по-малко от сливите).
Та взел си я правосъдният ръководител Иван Вазов от руснаците, но по-точно те му я дали, щото ги откомандировали към Матушка Рус.
И Зихра-Параскева-Прасковя почнала да обслужва новия си заповедник. Понеже брадата му не смогвала да скрива обилните форми на радостната вдовичка, един път тя увила снага към прекрасен писар, донесъл някакви документи при Вазов.
Сопотнецът “со пот и мъка” спипал двоицата, противника прогонил начаса, а на любавите оченца дал прошка. Само дето към този момент като идели по работа при съдията, той отпърво отварял малката врата на шкаф и напъхвал там Зихра под ключ.
О темпора, о морес,
нямало тогава Стамбулски конвенции и мъжете влачели дамите по долапи, кърове и други екзотични дестинации...
На 16 септември 1879 година първият български княз Александър Батенберг на път за странство минал през Петроханския проход. Берковица му сторила триумфално посрещане.
Дописка от бр. 34 на софийския “Витоша” оповестява: “Особено снизхождение Негово Височество изрече към Председателя на Окръжния съд господина Ивана Вазова... прикани го и отсега нататък да работи и обогатява българската лирика посредством поетическия си гений... настъпвал интервал на умствена работа и развиване и се отваря занятие на музите. Най-сетне, прибави Князът, в българските песни би трябвало да звучи името на нашия популярен Цар Освободител”.
Говорейки на френски, последните две думи Батенберг изговаря на български.
Сигурно берковчани са се слисали умилително, съвсем толкоз, колкото целокупна България се просълзи 100 и трийсет години след Батенберг при езиковите извършения на Туск.
Разликата е дребна, просто Батенберг приказва за “Освободителя, умствена работа, развиване и музите”, а Туск хортува за Европа, която ни дава чистаческа работа, а тук благосклонно следи развиването на дебеловратите и дебелобузите...
Борислав КОСТОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ