Светла памет на героите!
На 65-ия километър на Киевското шосе от Москва, в посока Калуга, близо до Наро-Фоминск е подложен монумент, състоящ се от 2 елементи.
Бюст от мрачен гранит с надпис: „ Сын болгарского народа сержант советской армии Огнян Найдов-Железов 1921—1941 ”. Надписът на стената: „ Кто погиб за свободу, не умирает ” – Христо Ботев.
Огнян Григориевич Найдов-Железов е българин, сержант от Съветската Армия, воин от Великата Отечествена война. Паметникът е повдигнат на мястото на неговата крах. В Наро-Фоминск има улица, наречена в чест на воина-герой Найдов-Железов.
Братята близнаци – Огнян и Кремен Найдови-Железови са родени през 1921 година в гр. Кнежа, България, в фамилията на революционера Георги Михайлов – сподвижник на Георги Димитров. Когато братята са на 2 години, техните родители, с четири дребни деца, са изгонени от България за революционна активност. 10 години се скитат по Европа и през 1931 година се откриват в Съветския Съюз.
След довеждане докрай на московско учебно заведение, Огнян постъпва в МГТУ „ Бауман ”, а Кремен в Московския Авиационен Институт. Постъпват в Червената войска през 1939 година, като са зачислени в сапьорския батальон на 1-ва Московска мотострелкова дивизия. В заявката си братята пишат: „ … родени сме в семейство на български революционери. От първите дни на съзнателния ни живот сме възпитавани в духа на пролетарския интернационализъм. И ние желаеме да бъдем дружно с всички руски патриоти, да пазиме Съветския Съюз..! ”
Братята са на фронта от 23 юни 1941 година Те се бият с хитлеристите на Белоруска земя, в Смоленска област, в Украйна, от октомври 1941 година – край Москва, на Нарската отбранителната линия. През тези сурови есен и зима на 1941 година, в посока Наро-Фоминск, силите на 33-та войска на Западния фронт под командването на генерал-лейтенант Михаил Григориевич Ефремов водят най-тежките отбранителни боеве. Врагът настъпвал към Москва. В продължение на 66 дни и нощи не стихвали яростните боеве. Врагът не съумял.
Огнян е бил сержант – заместник-командир на механически взвод на обособен сапьорски батальон на дивизия. Той получил бойна задача – да се изтегли към границата на 68-ия километър на Киевското шосе и скрито да сложи върху него противотанкови мини, с цел да се блокира пътят на фашистките танкове. Местността е била открита, добра за наблюдаване, през нощта нацистите пускали осветителни ракети, правили минометен огън по региона.
Огнян Георгиевич пристъпил с взвода си към осъществяване на задачата. По време на работата по минирането, шосето било осветено от ракета. Войниците залегнали, само че на обления от светлината път се посипали мини. Огнян Найдов-Железов бил смъртно ранен и умрял от раните си в болница на 21 октомври.
Кремен Найдов-Железов бил тежко ранен в боевете на 27 октомври същата година. В болничното заведение се наложило да му ампутират крайници. След края на войната Кремен Георгиевич работил в Съвет за икономическа взаимопомощ, в посолството на България в Съюз на съветските социалистически републики. Той е почетен със званието „ Почетен жител ” на град Наро-Фоминск. Кремен Георгиевич постоянно се отличавал с праволинейност, практичност, невзискателност, сензитивност към хората. Кремен Георгиевич Найдов-Железов умира на 17 Февруари 1983 година
Синът му – Огнян Кременович Найдов-Железов през днешния ден е необятно прочут като Президент на клуба Дзикисинкай, притежател на 6 Дана айкидо айкикай, сидоин. Той живее в Новосибирск. От Руския съюз на бойните изкуства е почетен със званието „ Заслуженный ментор ”.
https://vk.com/wall-119549889_1557
Бюст от мрачен гранит с надпис: „ Сын болгарского народа сержант советской армии Огнян Найдов-Железов 1921—1941 ”. Надписът на стената: „ Кто погиб за свободу, не умирает ” – Христо Ботев.
Огнян Григориевич Найдов-Железов е българин, сержант от Съветската Армия, воин от Великата Отечествена война. Паметникът е повдигнат на мястото на неговата крах. В Наро-Фоминск има улица, наречена в чест на воина-герой Найдов-Железов.
Братята близнаци – Огнян и Кремен Найдови-Железови са родени през 1921 година в гр. Кнежа, България, в фамилията на революционера Георги Михайлов – сподвижник на Георги Димитров. Когато братята са на 2 години, техните родители, с четири дребни деца, са изгонени от България за революционна активност. 10 години се скитат по Европа и през 1931 година се откриват в Съветския Съюз.
След довеждане докрай на московско учебно заведение, Огнян постъпва в МГТУ „ Бауман ”, а Кремен в Московския Авиационен Институт. Постъпват в Червената войска през 1939 година, като са зачислени в сапьорския батальон на 1-ва Московска мотострелкова дивизия. В заявката си братята пишат: „ … родени сме в семейство на български революционери. От първите дни на съзнателния ни живот сме възпитавани в духа на пролетарския интернационализъм. И ние желаеме да бъдем дружно с всички руски патриоти, да пазиме Съветския Съюз..! ”
Братята са на фронта от 23 юни 1941 година Те се бият с хитлеристите на Белоруска земя, в Смоленска област, в Украйна, от октомври 1941 година – край Москва, на Нарската отбранителната линия. През тези сурови есен и зима на 1941 година, в посока Наро-Фоминск, силите на 33-та войска на Западния фронт под командването на генерал-лейтенант Михаил Григориевич Ефремов водят най-тежките отбранителни боеве. Врагът настъпвал към Москва. В продължение на 66 дни и нощи не стихвали яростните боеве. Врагът не съумял.
Огнян е бил сержант – заместник-командир на механически взвод на обособен сапьорски батальон на дивизия. Той получил бойна задача – да се изтегли към границата на 68-ия километър на Киевското шосе и скрито да сложи върху него противотанкови мини, с цел да се блокира пътят на фашистките танкове. Местността е била открита, добра за наблюдаване, през нощта нацистите пускали осветителни ракети, правили минометен огън по региона.
Огнян Георгиевич пристъпил с взвода си към осъществяване на задачата. По време на работата по минирането, шосето било осветено от ракета. Войниците залегнали, само че на обления от светлината път се посипали мини. Огнян Найдов-Железов бил смъртно ранен и умрял от раните си в болница на 21 октомври.
Кремен Найдов-Железов бил тежко ранен в боевете на 27 октомври същата година. В болничното заведение се наложило да му ампутират крайници. След края на войната Кремен Георгиевич работил в Съвет за икономическа взаимопомощ, в посолството на България в Съюз на съветските социалистически републики. Той е почетен със званието „ Почетен жител ” на град Наро-Фоминск. Кремен Георгиевич постоянно се отличавал с праволинейност, практичност, невзискателност, сензитивност към хората. Кремен Георгиевич Найдов-Железов умира на 17 Февруари 1983 година
Синът му – Огнян Кременович Найдов-Железов през днешния ден е необятно прочут като Президент на клуба Дзикисинкай, притежател на 6 Дана айкидо айкикай, сидоин. Той живее в Новосибирск. От Руския съюз на бойните изкуства е почетен със званието „ Заслуженный ментор ”.
https://vk.com/wall-119549889_1557
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ