На 6-ти март Българската православна църква почита 42-ма свети мъченици

На 6-ти март Българската православна черква уважава 42-ма свети мъченици в Амория. реклама Тези четиридесет и двама християнски мъченици, били военачалници и потърпевши за вярата през 840 година в гр. Амория, в малоазийската област Фригия. Този град бил дълго обсаждан от мохамеданите през ІХ век, при византийския император Теофил (829-842 г). Християните се защитавали мъжествено и врагът евентуално щял да отстъпи, само че всред жителите на града не се намерил изменник. Очаквайки огромна премия за измяната, той посочил на мохамеданите уязвимо място на крепостната градска стена и по подобен метод градът бил високомерен.

По-голямата част от жителите и бойците, които защищавали града, били избити или отведени в иго. Победителят заповядал да затворят в тюрма основните военачалници. Те били 42 души. Църквата уважава еднообразно паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и положителни бойци, и правилни чиновници на Христа. Предстояло им тежко тестване. Напразно император Теофил предложил за тях богат откуп. Победителят отхвърлил всевъзможен откуп: той желал най-много да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел използвал всички средства. В мрачната тюрма на пленниците непрекъснато дохождали пратеници от мохамеданския шеф, с цел да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът работил ту посредством опасност и суровост, ту посредством ласкави думи и обещания.

Но християните, понасяйки жестокото тестване, от ден на ден и повече духом. Те търсели мощ и разтуха в непрекъснатата молитва, благодарели на Бога, Който им пратил премеждия и посредством това им показал средство да загладят прегрешенията на предходния си живот. Те всички радостно и умерено очаквали гибелта, с цел да се съединят с Иисуса Христа и да придобият безконечните богатства на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били наказани на гибел и посечени с меч. Имен ден честват: Красен, Красимир, Красимира. Според етнолозите името Красимир поражда през Възраждането като свободен превод на гръцкото Козма. На славянски името значи “койтo краси cвeта ” и е отражение на човешкия блян по спокоен и комфортен живот, изпълнен с мир, естетика и хубост. И родителите, които кръщават с тези имена децата си, ги орисват да бъдат красиви и мирни, да радват дома им и да украсяват живота им. На този ден е добре да си помислим дали задоволително оценяваме хубостта към нас… дали въобще я забелязваме… дали я опазваме… дали сме съпричастни.