На 6 септември (неделя) от 12.00 ч. до параклиса Свети

На 6 септември (неделя) от 12.00 ч. до параклиса „ Свети Илия “ над с. Сугарево, Мелнишко, Вътрешна македонска революционна организация отдава респект към паметта на именития лидер на Организацията Тодор Александров. Гробът на войводата е до параклиса, а той пада погубен на 31 август 1924 година Тази година се навършват 96 години от убийството на българския народен воин и популярен водач на Революционната организация. Годишнината се отбелязва в първата неделя след трагичната дата. Традицията за поклонение на гроба на войводата датира от повече от четвърт век. Тази година събитието съответствува с празника на Съединението. Така признателните наследници на концепцията за национално обединяване и избавление на всички българи припомнят и за несбъднатия идеал на българския жанр.
На събитието ще участват вицепремиерът, министър на защитата и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, кметът на Сандански Атанас Стоянов, народни представители, стотици членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните околности.
Ще бъде отслужена заупокойна молитва, а нови членове ще извършат обичайна клетва за честност към Вътрешна македонска революционна организация - над Евангелието, камата и револвера. За поредна година над Пирин ще проехти залп в символ на респект към битката на Тодор Александров и Вътрешна македонска революционна организация.

Припомняме по какъв начин изрази почитта си към него преди дни актуалният ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов. Преди дни той:
Много е писано за него през годините, доста се писа и на днешния ден. Но аз няма да пиша доста за него, а ще употребявам негови цитати, както и на негови съвременници, от които се вижда най-вече какъв е бил той.
В навечерието на Междусъюзническата война през 10 юни 1913 година Тодор Александров изпраща разгласа до всички дейци на Вътрешна македонска революционна организация в Македония:
„ Прочее, дълг се постанова на всеки македонски деятел и член на Организацията да използва всички старания в тия съдбоносни за свободата на Македония моменти, с цел да извърши своя дълг – да пожертва всичко свое, само че да стори подвластното от него за ускорение, налагане и изкарване на удобен край идната война със сърби и гърци.
Уверен в цялостната удача на правната идея, поисквам триумф на всички българи.
Да живее целокупна България!
Довиждане в свободните български градове Скопие, Битоля и Солун! “
През март 1924 година Тодор Александров написа до българското държавно управление:
„ Вътрешна македонска революционна организация не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита най-вече на своите сили, не става оръдие никому и не ще разреши никой да си служи с нейното име и авторитет за персонални и други цели. Вътрешна македонска революционна организация е дала доказателства до момента, ще потвърди и в бъдеще, че във всички свои каузи изхожда от ползите и работи за идеалите на борческа Македония и на българското племе. “
Преди да бъде погубен Александров в последното си писмо от 20 август 1924 година до своя сподвижник Александър Протогеров написа:
„ Много грешиш в писмото си, че сме били оръдия на българското държавно управление. Мога да потвърдя пред неутрален съдия, че в никакъв случай не сме били и в този момент не сме оръдия на българските държавни управления, а сякога сме били и би трябвало да бъдем оръдия на Независима България, на борческа Македония и на цялото българско племе... “.
Ето и няколко отзиви от негови съвременници:
Световноизвестният професор по история в Софийския университет Никола Милев две седмици след гибелта на Тодор Александров написа за в. „ Слово “:
Депутатите от Вътрешна македонска революционна организация в изострен спор с Движение за права и свободи в Народното събрание за Изборния кодекс (ВИДЕО)
" Имаше един прекрасен македонски филм „ Подгряване на вчерашния обед “. Та и Вие по този начин, сътрудници от Движение за права и свободи, като наближат избори, винаг...
„ Извършено е едно от великите закононарушения в българската история. Тодор Александров е погубен. Един огромен човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на целия народ. Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична работа на един национален блян... единствено историята ще реши изцяло личността и ролята на тоя човек. Но факът, че той още приживе триумфално влезе в региона на легендата, демонстрира какъв брой е огромно неговото място в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите персонални качества: непреклонна воля, темперамент и проникновен разум, турен в цялостна услуга на един огромен национален блян: освобождението на Македония... “
На 13 юли 1925 година немският проф. Ханс Юберсбергер написа във в. „ Нойе Фрайе Пресе “:
„ Тодор Александров принадлежеше към ония редки, всецяло изпълнени със своята задача мъже, които не живеят собствен живот, а единствено живота на своя народ. Непретенциозен, непретенциозен, само че освен това с непреклонна сила и студена размисъл, постоянно имащ пред очите си великата цел. “
20 години след гибелта му е оценен и в изданието на енциклопедия „ Британика “ от 1944 година:
„ Като юноша той взема присъединяване в комитетската активност против Турция, ставайки един от най-прочутите водачи на българските групи в Македония. След като договорите, които завършиха Първата международна война, причислиха неговата родна околия към Югославия, той пристигна в София и стартира да провежда остарялата Вътрешна македонска революционна организация (Вътрешна македонска революционна организация) против Югославия и Гърция... Александров в продължение на доста години бе некоронованият и безспорен крал на българите македонци, които го съвсем боготворяха. Той бе една доста фина фигура – висок, с черна брада и юнак, и колкото безмилостен, толкоз и смел. Неговият съд признаваше единствено три присъди: опрощение, 100 тояги или гибел, последната налагана за кражба, посегателство на жена или политическо изменничество...на всичкото от горната страна той бе човек с персонална чистосърдечност и безрезервен национализъм. “