България празнува 139 г. от Съединението на 6 септември - Булевард България
На 6 септември България отбелязва 139 години от Съединението - кулминационната точка от напъните за основаване на единна страна сред свободното Княжество България и Източна Румелия, останала част от Османската империя след Берлинския конгрес.
Шест години след края на Руско-турската война, български офицери и бунтовници от Българския скришен централен революционен комитет провеждат прелом в Пловдив и смъкват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Българският княз Александър I Батенберг приема „ да се именува княз на Северна и Южна България “.
Руският цар Александър III бобаче отхвърля да поддържа акта на Съединението.
Сърбия даже афишира война поради претенциите си към териториални обезщетения.
Армията на България - оставена сама след изтеглянето на съветския офицерски корпус - обаче съумява да отблъсне сръбските войски.
Капитаните побеждават генералите, без помощ от благодетели, само че с цената на стотици жертви и хиляди ранени.
Сръбският удар се проваля за две седмици, а военният успех на България е и удар по имперските ползи на Русия.
След успеха въпросът за разделянето на княжеството от Източна Румелия повече не е поставян.
Краят на процеса по определяне на новата българска страна идва през 1908 година с оповестяването на независимостта.
" Редом с Априлското въстание и с битката за основаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са напълно дело на българи ", споделя починалият историк проф. Пламен Цветков.
Шест години след края на Руско-турската война, български офицери и бунтовници от Българския скришен централен революционен комитет провеждат прелом в Пловдив и смъкват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Българският княз Александър I Батенберг приема „ да се именува княз на Северна и Южна България “.
Руският цар Александър III бобаче отхвърля да поддържа акта на Съединението.
Сърбия даже афишира война поради претенциите си към териториални обезщетения.
Армията на България - оставена сама след изтеглянето на съветския офицерски корпус - обаче съумява да отблъсне сръбските войски.
Капитаните побеждават генералите, без помощ от благодетели, само че с цената на стотици жертви и хиляди ранени.
Сръбският удар се проваля за две седмици, а военният успех на България е и удар по имперските ползи на Русия.
След успеха въпросът за разделянето на княжеството от Източна Румелия повече не е поставян.
Краят на процеса по определяне на новата българска страна идва през 1908 година с оповестяването на независимостта.
" Редом с Априлското въстание и с битката за основаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са напълно дело на българи ", споделя починалият историк проф. Пламен Цветков.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ