Райчо Николов, най-свидната и почитана жертва на Съединението
На 6 септември 1885 година, по време на събитията към Съединението, умира Райчо Николов – прочут като капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев. Опълченец-поборник, български боен деятел и офицер (майор), той постоянно е апетитен като единствената жертва на паметното дело, само че с изключение на него в паметните събития умират още седем души.
Кръвната цена на 6 септември
За да поддържа Съединението, към Пловдив на 6 септември 1885 година потегля чета от Чирпан. Край село Калфата (дн. Съединение, Старозагорско), по заповед на лоялния на румелийското държавно управление поручик Жейнов, са убити петима младежи: Иван Данчов, Димитър Йовчев, Петко Запрянов, Георги Сербезов и Алекси Хаджиоглу.
В националната памет Николов остава най-свидната жертва на историческото събитие – още тогава съвременниците му засвидетелстват почитта си, а на погребението му присъстват хиляди българи.
Фаталният изстрел
Назначен за комендант на града от Временното държавно управление, което смъква шефа на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, Николов е измежду високопоставените заговорници. Една от версиите за гибелта гласи, че всичко става поради присвоени от началника на пощата Костадин Тодоров средства. Николов търси сметка за парите, до момента в който Тодоров е в пловдивска механа, а откакто майорът се качва на коня си е прострелян в тил.
След това шефът се плаши и пробва да избяга, само че 150–200 души го обкръжават и го принуждават да се съобщи. Смята се, че мнозина стрелят по него, а в тялото му са открити над 100 патрона.
Живот, предан на свободата
Райчо Николов е роден на 1 юни 1840 г. в с. Райковци, Великотърновско. Военният му път стартира на 14-годишна възраст по време на Кримската война – през 1854 г. преплува Дунав, с цел да съобщи сведения на съветското командване за придвижванията на османската войска и получава медал „ За старание “. Завършва съветско военно учебно заведение, служи в съветската войска и доближава офицерски чин.
През 1872 г. се дами за Екатерина Дечева от Комрат; първородната им дъщеря Александра достига зрелост и се омъжва за Богдан Хаджикалчов, като по-късно предава фамилния списък в музей. През 1876 г. Николов води война като доброволец в Сръбско-турската война, а в Руско-турската война (1877–1878) е офицер в Българското опълчение – командир на I рота от IV опълченска дружина (чин капитан). Автор е на първия български боен правилник – „ Закон за българските бойци “ (Плоещ, 1877).
След Освобождението служи в милицията на Източна Румелия и интензивно взе участие в подготовката на Съединението. На 6 септември 1885 г. е назначен за комендант на Пловдив – денят, в който отдава живота си за обединена България.
В чест на капитан Райчо Николов са издигнати паметници в Русе и Пловдив, а в родното му Райковци – паметна плоча. Улици в София, Варна, Пловдив и Русе носят името му – знак на самопризнание за приноса му към освобождението и обединяването на България.
Кръвната цена на 6 септември
За да поддържа Съединението, към Пловдив на 6 септември 1885 година потегля чета от Чирпан. Край село Калфата (дн. Съединение, Старозагорско), по заповед на лоялния на румелийското държавно управление поручик Жейнов, са убити петима младежи: Иван Данчов, Димитър Йовчев, Петко Запрянов, Георги Сербезов и Алекси Хаджиоглу.
В националната памет Николов остава най-свидната жертва на историческото събитие – още тогава съвременниците му засвидетелстват почитта си, а на погребението му присъстват хиляди българи.
Фаталният изстрел
Назначен за комендант на града от Временното държавно управление, което смъква шефа на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, Николов е измежду високопоставените заговорници. Една от версиите за гибелта гласи, че всичко става поради присвоени от началника на пощата Костадин Тодоров средства. Николов търси сметка за парите, до момента в който Тодоров е в пловдивска механа, а откакто майорът се качва на коня си е прострелян в тил.
След това шефът се плаши и пробва да избяга, само че 150–200 души го обкръжават и го принуждават да се съобщи. Смята се, че мнозина стрелят по него, а в тялото му са открити над 100 патрона.
Живот, предан на свободата
Райчо Николов е роден на 1 юни 1840 г. в с. Райковци, Великотърновско. Военният му път стартира на 14-годишна възраст по време на Кримската война – през 1854 г. преплува Дунав, с цел да съобщи сведения на съветското командване за придвижванията на османската войска и получава медал „ За старание “. Завършва съветско военно учебно заведение, служи в съветската войска и доближава офицерски чин.
През 1872 г. се дами за Екатерина Дечева от Комрат; първородната им дъщеря Александра достига зрелост и се омъжва за Богдан Хаджикалчов, като по-късно предава фамилния списък в музей. През 1876 г. Николов води война като доброволец в Сръбско-турската война, а в Руско-турската война (1877–1878) е офицер в Българското опълчение – командир на I рота от IV опълченска дружина (чин капитан). Автор е на първия български боен правилник – „ Закон за българските бойци “ (Плоещ, 1877).
След Освобождението служи в милицията на Източна Румелия и интензивно взе участие в подготовката на Съединението. На 6 септември 1885 г. е назначен за комендант на Пловдив – денят, в който отдава живота си за обединена България.
В чест на капитан Райчо Николов са издигнати паметници в Русе и Пловдив, а в родното му Райковци – паметна плоча. Улици в София, Варна, Пловдив и Русе носят името му – знак на самопризнание за приноса му към освобождението и обединяването на България.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ