Проф. Иван Илчев: Съединението подлъгва българските политици, че могат да тръгнат към Македония
На 6 септември 1885 година България още веднъж става единна страна. В изявление за Радио България професорът от Софийския университет " Св. Климент Охридски " Иван Илчев описа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и самостоятелната област Източна Румелия сполучливо се сплотяват под властта на княз Александър I Батенберг.
" Успехът на Съединението се дължи на комбинацията от фактори, които доста рядко се срещат и по-късно не се повтарят в българската история. От една страна има хора, които към момента помнят революционните си години, като Захари Стоянов. Има военни, които са взели участие в Сръбско-турската война (1876 г.) и по-късно в Руско-турската (1877/78 г.). Имат опит от две войни зад тила си. Има един много съдбоносен общественик като Стефан Стамболов. Има неповторима композиция от външнополитически фактори, в които главните страни, които имат интерес на Балканите, скрито са се разбрали, че няма да се намесват, в случай че се съединят България и Източна Румелия. Стига вълненията да не се трансферират в Македония ", споделя историкът.
Професор Илчев счита, че дейците от Съединисткия комитет, отпред със Захари Стоянов, не са знаели за тази загадка спогодба сред Великите сили и безусловно са рискували главите си.
" Освен това не забравяйте, че подготовката за Съединението на процедура е месец и половина – два най-вече. Това са летните месеци, когато 70 на 100 от популацията и на Източна Румелия, и на Княжеството са селяни и те са по къра, работят да си изкарват хляба. Не са най-удобните месеци, с цел да правиш революционна организация никога. Така че фактически е случка ", акцентира професорът.
Без единодушието на българския княз Александър I Батенберг Съединението също е било обречено на крах. Когато пратениците на комитета отиват при княза в Шумен по време на военните учения и му оферират да поддържа акцията, владетелят споделя, че си залага главата и короната за обединяването на страната.
" Има едно подценяване на княз Александър I в българската историография. Представете си: идва в България един 24-25 годишен човек да ръководи страна, чийто език не знае. Да ръководи страна, за която няма хал-хабер каква е, без значение от това, че е прекарал няколко месеца по време на Руско-турската война в щаба на съветската войска. И този човек в границите на 5-6 години, колкото му е отредила историята, фактически се развива доста. Отначало прави груби неточности, като установяването на режима на пълномощията. После се оборавя (пробужда) и стартира да се държи като един парламентарен държател. Лично аз си мисля, че в случай че беше останал на българския трон по-дълго време, историята на България щеше да се развива иначе ", твърди откривателят в изявление за Радио България.
Успехът на Съединението е предпазен в последвалата Българо-сръбска война през 1885 година, само че слага доста високи провокации пред българските политици от края на XIX и началото на XX век. Те изпадат в нещо, което проф. Иван Илчев назовава пред студентите си съединистки синдром.
" Всяка година на 6 септември приказваме за това, какъв брой е велика тази дата, и тя е велика дата. Но Съединението има, с изключение на всички свои позитивни последствия, и негативни последствия, не за страната България като такава, а в съзнанието на политиците, на тези, които я ръководят. Съединението подлъгва българските политици, че могат да тръгнат към Македония. Интересно е, че те за Тракия въобще не приказват или съвсем не приказват. Разсъждават, че би трябвало да се създадат същите неща в Македония, както в Източна Румелия. Като не помнят, че в Източна Румелия през 1885 година 70 на 100 от популацията са българи християни. Докато в Македония по най-оптимистичните български статистики българите са 54-55%. Неслучайно в парижките заведения за хранене в края на XIX и при започване на XX век се появява ястието " македонска салата " – смесени зеленчуци, всевъзможни зеленчуци ", напомня Илчев.
Българските политици стартират да приказват за автономност на Македония с вярата да се повтори сюжетът с присъединението на самостоятелната Източна Румелия. Но нито един комшия на България на Балканите по това време, нито една от Великите сили в Европа не е влагала в понятието " автономност " същия смисъл, който е влаган в София, акцентира откривателят. Съседите на България са стреснати от бързото териториално уголемение на страната едвам 6 години след нейното избавление. Затова естествено са срещу концепцията на младата страна да търси бързо национално обединяване. Цената на този съединистки синдром е платена в Балканските войни и Първата международна война. Затова професорът приканва, когато четем уроците на историята, били те и най-успешните, постоянно да се приземяваме с малко възприятие за комизъм, под глазурата да търсим и чисто човешките измерения на предишното, като мислим и за пропуснатите други възможности.
