На 6 ноември 2012 г. почина патриарх Максим, глава на

На 6 ноември 2012 година умря патриарх Максим, глава на Българската православна черква. Той носи купата „ Патриарх Български и митрополит Софийски “ от 1971 година до гибелта си.

Патриарх Максим умря на 98-годишна възраст в болница „ Лозенец ”. Хиляди българи изпратиха дядо Максим в София в храм „ Света Неделя ”, както и в катедралния храм „ Св. Александър Невски ”. Духовният глава на Българската православна черква беше заровен на 9 ноември в Троянския манастир.

Негово Светейшество патриарх Максим беше отпред на Българската православна черква 41 години (1971-2012). Той е най-дълго управлявалият БПЦ патриарх.

Българският патриарх Максим (в света Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в благочестивото семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова.

Едва приключил прогимназия в родното си село, родителите му дават по-малкия си, дванадесетгодишен наследник за послушник в недалечния Троянски манастир.

От 1929 до 1935 година учи в Софийската Духовна семинария, която приключва с отличие. През идващите три години Марин е артист и деловодител при храма " Успение Богородично " в Русе. От есента на 1938 година до 1942 година учи богословие в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", като през ваканциите е артист, билиотекар и просветител в Троянската света обител.

На 13 декември 1941 година, през последната година на образованието си, приема в параклиса на Богословския факултет отшелнически постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния свещеник на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски " е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий.

След малко служене като митрополитски дякон и просветител в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази служба йеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 година.

Междувременно, на 14 май 1944 година, в Черепишкия манастир " Успение Богородично " се състояло ръкоположението на Максим в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.

На 12 юли 1947 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достолепие от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1 септември 1947 до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 година) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста основен секретар на Св. Синод, като в това време е и ръководител на публицистичната гилдия на Синодалното издателство на Българската православна черква (от 1957 до 1960 година).

Хиротонисан е в епископски ранг с купата " Браницки " на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ".

На 30 октомври 1960 година е определен, а на 20 ноември е канонически одобрен за Ловчански митрополит.

След гибелта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 година.

На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески изборен събор в София с единогласие прогласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна черква и Софийски митрополит. На интронизацията му участват глави и представители на всички поместни православни църкви.