На 6 ноември 1492 година, за първи път в живота

На 6 ноември 1492 година, за първи път в живота си запушвайки лулата на мира в Куба, Христофор Колумб не подозирал, че открива за Европа освен нов континент, само че и рискова болест, инсекти вредители и смъртоносен табиет.

Откритие първо: тютюн

Колумб фактически е бил първият европеец, опитал тютюна, само че той не станал пушач. С други думи, Колумб не е отговорен за внасянето на пагубния табиет от Новия в Стария свят. Когато опитал сходство на цигари – съгласно свидетелства на съвременници това били завити листа на незнайно растение, обгорени от едната страна – великият странник не намерил нищо привлекателно в пушенето.

Първият същински пушач на Стария свят, дал неприятния образец на европейците, е бил един от членовете на екипажа на Колумб – Родриго де Херес. Именно той донесъл в Европа „ болестта “, от която в света, по данни на СЗО, умират повече от 5 милиона души годишно.

По подигравка на ориста Де Херес станал и първата жертва на тютюнопушенето. Само че – политическа жертва. Католическата черква съзряла Сатаната в изпускания от устата на Де Херес пушек и почнала първата в историята антитютюнева акция.

Тютюнева фабрика. Гравюра на незнаен създател, оповестена в изданието Pittoresque. Париж, 1843.

Но тютюнът победил. Колкото и могъща да била църквата, антитютюневата акция, провеждана под нейното строго управление, се провалила с тропот. Европейците харесали пушенето. Инквизицията трябвало да отстъпи, ограничавайки се със възбрана на пушенето на молитвените места. А Де Херес, който отишъл в пандиза „ за връзка със Сатаната “, след седем години излязъл на независимост.

От „ оръжие на дявола “ в всеобщото схващане от това време тютюнът се трансформирал в „ лекарство “. Екатерина Медичи да вземем за пример го употребила за лекуване на мигрена. С тютюн лекували също зъбобол, стомашни разстройства и болки в костите.

Век след откриването на Америка тютюнът превзел цяла Европа – отглеждали го в Белгия, Испания, Италия, Швейцария и Англия. Първо управляващите на Франция и Испания, а по-късно – и на Англия, монополизирали тютюневия пазар. Така никотиновата взаимозависимост на свои и непознати жители се трансформирала в непрекъснат източник на облаги.

Откритие второ: сифилис

Обменът сред Стария и Новия свят бил непрекъснат. Конкистадорите „ наградили “ индианците с едра шарка, чума, грип и холера. А те на собствен ред „ дарили “ испанците с първата венерическа болест – сифилис.

Някои източници настояват, че първият сифилитик в Европа е бил самият Колумб. Всички други „ лаври “ се отдават на неговите моряци. Последните през 1494 година се включили към армията на испанския крал Шарл VIII, който повел армия на война с Неаполитанската страна. Армията била голяма и се движела постепенно, по тази причина огнища на невижданата по-рано болест избухвали както в самата армия, по този начин и измежду жителите на окупираните територии.

Историографът от това време Пиетро Бембо по този начин описвал тази обстановка: „ Скоро в града, завзет от пришълците, в резултат на контагий (лат. сontagium, зараза) и въздействието на светилата, стартира жестока болест, получила названието „ галска “. По-късно заболяването бе наречена „ френска “ и даже „ белгийска “.

Николаус Кнюпфер. Сцена в бордея, 1630.

Ако се има вяра на тогавашните източници, единствено няколко години откакто Шарл VIII доближава до Неапол, половината Европа била инфектирана с „ френската болест “.

Първата зараза от сифилис, разгоряла се през 1495 година, понижила популацията на Европа на 5 милиона души. Сифилисът не щадял никого – нито елементарни хора, нито кралски особи. Към 1500 година сифилисът прекрачил границите на Европа и стигнал до Турция и Азия. Опустошенията, които донесла заболяването на европейските нации, били съпоставими с следствията от епидемиите от едра шарка, морбили и чума.

Сифилисът стартира да се лекува чак с откриването на пеницилина в средата на ХХ век, а до тогава против заболяването употребявали живак и арсен.

Откритие трето: колорадски бръмбар

Паразитът, който трови живота на не едно потомство селскостопански производители от разнообразни страни, индиректно дължи своето разпространяване по целия свят на великия странник Колумб.

Хиляди години неугледното насекомо си живеело на границата на Северна и Южна Америка, хранейки се с кучешко грозде, което нямало никаква промишлена полезност.

Колонизаторите от Европа, без сами да подозират това, трансформирали освен ареала на обитание, само че и вкусовите желания на Leptinotarsa decemlineata (колорадски картофен бръмбар).

Нещата стояли по този начин. Колумб донесъл дивия картоф в Европа. Малки и воднисти, неговите грудки представлявали тъпо представление и надалеч не приличали на това, което ядем през днешния ден. Първоначално европейците сметнали картофа за токсичен и го възприемали извънредно като декоративно растение.

Последвали няколко века селекции и вкусният, ядлив картоф се върнал в родината си – Америка. Там той станал хранителен артикул освен за колонизаторите, само че и за бръмбарите.

Някога безобидното насекомо интензивно се развъждало и скоро станало огромен проблем. Първите съществени вреди от картофения бръмбар през 1859 година понесли фермерите на Колорадо, откъдето пристигнало и името му – колорадски бръмбар. Без да среща загради по своя път, паразитът се придвижвал на изток със скорост към 185 км на година.

Преодолявайки хиляди километри, войска от бръмбари се добрала до крайбрежията на Атлантическия океан. В Европа към този момент знаели за бръмбара и с терзание поглеждали на запад.

Франция и Германия въвели възбрана за импорт на картофи оттатък океана. Всички товари от Съединени американски щати били преглеждани прецизно, а откритите бръмбари били унищожавани. Но и това не помогнало.

Към 30-те години на предишния век колорадският бръмбар устойчиво се настанил по картофените ниви на Европа. Днес в битката с него се употребяват отровни химикали и нови сортове картофи, само че паразитът още не е погубен дефинитивно.