Честит Гергьовден!
На 6 май означаваме Гергьовден - един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо даже Ивановците. Празникът предвещава настъпващото лято и е обвързван с новата стопанска година - по тази причина денят е изпълнен с доста традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. " Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи ", счита народът. Щом вали в деня на Свети Георги, годината ще е плодородна.
Свети Георги е уважаван както от християни, по този начин и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, рязък с копие дракон - по тази причина се назовава и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил прочут боен пълководец, починал поради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските митове пък го показват като прочут левент, спасяващ госпожица от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която чества на същия ден.
Сред мюсюлманите в България празникът е обвързван с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).
Според православната традиция празникът е на 23 април – датата, на която свети Георги приема своя страдалчески венец.
В България Гергьовден е и празник на Българската войска и се отбелязва като Ден на храбростта.
Вечерта против Гергьовден стартира приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с мълчана вода. Момата или дамата, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – „ с цел да се раждат женски агънца “, като най-отгоре оставят китка. Символиката в украсата по гергьовденските хлябове демонстрира, че те са отдадени на главните поминъци на българина – земеделието и отглеждането на животни.
Рано сутринта на празника цялата къща, както и домашната икона или кандилото, кошарата и другите икономически постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир, дивисил, коприва, пелин, гергьовче, жълтурче (млечка), оман, раззеленени и/или разцъфнали клони от люляк, бук или глог. С тази зеленина може да се окичат и съдовете, употребявани за извличане и запазване на мляко, масло и сирене. Пак при изгрев стопанинът или наетите пастири изкарват стадата „ на попас “ – т.е. на къса паша.
След това се прави първото обредно доене за годината, като на първо време се издоява първата овца, която се е обягнила или овцата, чието агне ще бъде заклано за курбан. Първата издоена овца също се окичва с венец от зеленина. Ведрото, в което се събира млякото, е украсено с венец от цветя и зеленина, увити с червен конец или мартеница. Дои се през този венец и през особено подготвен самун с дупка в средата - кравай, който се държи над венеца. След издояването на овцете обредният самун се начупва и се поставя в кърмата им.
Вярва се, че като страж на нивите Свети Георги яхва своя жребец и обхожда рано сутринта посевите, като ги благославя. Затова и стопаните, които имат ниви, в празничната заран отиват до тях и ритуално ги обхождат, след което заравят в средата особено непокътнатото от Великден първо алено яйце. В Западна България върху нивите се разхвърля сламата от Бъднивечерската софра, която се съхранява до Гергьовден. Според вярването аленото великденско яйце и бъднивечерската плява пазят посевите от градушка или от вълшебства за обиране на плодородието. Докато навестяват нивите си, стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра годишна продукция и плодороден дъжд, тъй като се има вяра, че в случай че на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица. Това демонстрира и националната ария: „ Свети Георги – златен, златен – дай, Боже дъжд! “. На потегляне от нивите стопаните откъсват от свежо поникналите класове и ги отнасят вкъщи.
На Гергьовден наложително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се назовава „ гергьовско агне “.
Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В множеството случаи се избира цветът на козината му да е бял и доста рядко се коли черно агне. Животното не би трябвало да има никакви физически недостатъци – да не е куцо, сляпо или без уши.
Преди да го заколят, наложително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специфична молитва. Ако няма такава опция, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която зареждат животното преди заколването.
Обредното предоставяне на вода и на храна е наложително, тъй като се има вяра, че в случай че агнето „ отиде гладно на оня свят “, стадото няма да има приплод.
Повсеместно се съблюдава традицията с кръвта от гергьовския курбан да се обрисува кръстен знак върху челата на децата, с цел да са здрави. За предотвратяване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.
По всички български краища на Гергьовден моми и момци, които към този момент са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или крепко дърво (бук или дъб) и се люлеят, като извършват разнообразни песни с любовно наличие. Всички на този празник са закичени със свежи клончета, стръкове или цветя, тъй като се има вяра, че силата на пролетната зеленина се придвижва и върху хората. Високото люлеене е знак на растежа.
Люлеенето стартира рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден. В някои региони се има вяра, че избрани билки – изключително гергьовчето – добиват най-голяма лековита мощ към празника, по тази причина рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат и с част от тези билки украсяват домовете и кошарите. В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка с цел да са здрави през годината. Пак за здраве на разсъмване на Гергьовден и здрави, и заболели се търкалят в росната трева. На този ден се посещават целебни извори (аязма).
На този ден към празничната софра се събират всички близки родственици, а на масата би трябвало да участват млечни артикули, дроб сърма, свеж чесън и лук, баница, вино, варено жито и ритуален самун. Централно място на празничната гергьовска софра има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се поставя свеж чесън – в някои региони той се къса и яде за първи път навръх Гергьовден.
На трапезата е и първото издоено мляко, без значение от метода, по който се предлага за изразходване. В някои региони с него да вземем за пример подготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.
На Гергьовден слагането на софра навън е древен бит, прочут от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, обвързвано с името на Св. Георги. Жените подреждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.
По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които не престават до късна вечер.
Свети Георги е уважаван както от християни, по този начин и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, рязък с копие дракон - по тази причина се назовава и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил прочут боен пълководец, починал поради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските митове пък го показват като прочут левент, спасяващ госпожица от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която чества на същия ден.
Сред мюсюлманите в България празникът е обвързван с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).
Според православната традиция празникът е на 23 април – датата, на която свети Георги приема своя страдалчески венец.
В България Гергьовден е и празник на Българската войска и се отбелязва като Ден на храбростта.
Вечерта против Гергьовден стартира приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с мълчана вода. Момата или дамата, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – „ с цел да се раждат женски агънца “, като най-отгоре оставят китка. Символиката в украсата по гергьовденските хлябове демонстрира, че те са отдадени на главните поминъци на българина – земеделието и отглеждането на животни.
Рано сутринта на празника цялата къща, както и домашната икона или кандилото, кошарата и другите икономически постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир, дивисил, коприва, пелин, гергьовче, жълтурче (млечка), оман, раззеленени и/или разцъфнали клони от люляк, бук или глог. С тази зеленина може да се окичат и съдовете, употребявани за извличане и запазване на мляко, масло и сирене. Пак при изгрев стопанинът или наетите пастири изкарват стадата „ на попас “ – т.е. на къса паша.
След това се прави първото обредно доене за годината, като на първо време се издоява първата овца, която се е обягнила или овцата, чието агне ще бъде заклано за курбан. Първата издоена овца също се окичва с венец от зеленина. Ведрото, в което се събира млякото, е украсено с венец от цветя и зеленина, увити с червен конец или мартеница. Дои се през този венец и през особено подготвен самун с дупка в средата - кравай, който се държи над венеца. След издояването на овцете обредният самун се начупва и се поставя в кърмата им.
Вярва се, че като страж на нивите Свети Георги яхва своя жребец и обхожда рано сутринта посевите, като ги благославя. Затова и стопаните, които имат ниви, в празничната заран отиват до тях и ритуално ги обхождат, след което заравят в средата особено непокътнатото от Великден първо алено яйце. В Западна България върху нивите се разхвърля сламата от Бъднивечерската софра, която се съхранява до Гергьовден. Според вярването аленото великденско яйце и бъднивечерската плява пазят посевите от градушка или от вълшебства за обиране на плодородието. Докато навестяват нивите си, стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра годишна продукция и плодороден дъжд, тъй като се има вяра, че в случай че на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица. Това демонстрира и националната ария: „ Свети Георги – златен, златен – дай, Боже дъжд! “. На потегляне от нивите стопаните откъсват от свежо поникналите класове и ги отнасят вкъщи.
На Гергьовден наложително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се назовава „ гергьовско агне “.
Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В множеството случаи се избира цветът на козината му да е бял и доста рядко се коли черно агне. Животното не би трябвало да има никакви физически недостатъци – да не е куцо, сляпо или без уши.
Преди да го заколят, наложително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специфична молитва. Ако няма такава опция, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която зареждат животното преди заколването.
Обредното предоставяне на вода и на храна е наложително, тъй като се има вяра, че в случай че агнето „ отиде гладно на оня свят “, стадото няма да има приплод.
Повсеместно се съблюдава традицията с кръвта от гергьовския курбан да се обрисува кръстен знак върху челата на децата, с цел да са здрави. За предотвратяване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.
По всички български краища на Гергьовден моми и момци, които към този момент са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или крепко дърво (бук или дъб) и се люлеят, като извършват разнообразни песни с любовно наличие. Всички на този празник са закичени със свежи клончета, стръкове или цветя, тъй като се има вяра, че силата на пролетната зеленина се придвижва и върху хората. Високото люлеене е знак на растежа.
Люлеенето стартира рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден. В някои региони се има вяра, че избрани билки – изключително гергьовчето – добиват най-голяма лековита мощ към празника, по тази причина рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат и с част от тези билки украсяват домовете и кошарите. В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка с цел да са здрави през годината. Пак за здраве на разсъмване на Гергьовден и здрави, и заболели се търкалят в росната трева. На този ден се посещават целебни извори (аязма).
На този ден към празничната софра се събират всички близки родственици, а на масата би трябвало да участват млечни артикули, дроб сърма, свеж чесън и лук, баница, вино, варено жито и ритуален самун. Централно място на празничната гергьовска софра има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се поставя свеж чесън – в някои региони той се къса и яде за първи път навръх Гергьовден.
На трапезата е и първото издоено мляко, без значение от метода, по който се предлага за изразходване. В някои региони с него да вземем за пример подготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.
На Гергьовден слагането на софра навън е древен бит, прочут от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, обвързвано с името на Св. Георги. Жените подреждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.
По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които не престават до късна вечер.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ