На 6 май 1899 г. Айфеловата кула отваря врати за

На 6 май 1899 година „ Айфеловата кула " отваря порти за необятната аудитория по време на Световното ревю в Париж. Строежът на " Желязната дама " завършва малко по-рано (през март 1899 г.).

Хората безусловно се втурват да я видят, като в първите дни асансьорите още не работят и посетителите е трябвало да изкачат 1710 стъпала, с цел да стигнат до върха.

Първоначалният проект е бил кулата да бъде разрушена след 20 години. Тя оцелява единствено тъй като се оказва идеално място за радиоантени.

Когато отваря порти, тя не е била в познатия ни през днешния ден бронзов цвят, а по-скоро тъмночервена (венецианско червено).

На самия връх на кулата, нейният основател Гюстав Айфел си е построил комфортен частен апартамент, обзаведен с дървени мебели, цветни тапети и даже роял. Той постоянно е отказвал големи суми на парижани, които желали да го наемат, и го е употребявал единствено за работа и за посрещане на влиятелни посетители като Томас Едисон.

Гюстав Айфел е проектирал и вътрешната железна рамка на Статуята на свободата в Ню Йорк, преди да се заеме с парижката кула.

За да избави кулата от разрушение, Айфел предизвиква потреблението ѝ за научни цели. На нея са конфигурирани метеорологична станция, барометър и радиоантени.

Поради термичното уголемение на желязото, през лятото кулата може да се удължи с до 15 см, а при мощен вятър върхът ѝ се люлее с към 6–7 см.

Тя е била най-високата постройка в света в продължение на 41 години, до момента в който не е изместена от „ Крайслер Билдинг “ в Ню Йорк през 1930 година

Макар и кръстена на Айэел, първичният дизайн в действителност е дело на двама инженери, работещи в неговата компания – Морис Кьохлин и Емил Нугие. Айфел в началото не харесал концепцията, само че по-късно купил патента от тях

За да не ръждясва, на всеки 7 години кулата се боядисва напълно на ръка, за което са нужни към 60 тона багра.