На 6 март 1988 година сърцето на Константин Илиев спря

На 6 март 1988 година сърцето на Константин Илиев спря да бие. Това стана в далечния Видин, само че събитието отекна мощно, тъй като се бе случило непоправимото. Една огромна персона - музикант, който бе почнал диригентския си стаж в Русе през 1948 година, с цел да продължи във Варна и в София да построява нова симфонична просвета, да основава музикални събития с премиерните си осъществявания на музикални произведения, които сформират класиката на 20 век, да предизвика с музиката, която написа идването на новото естетическо мислене и да поеме върху себе си целия вероятен отпор на идеологическата система по това време - беше напуснала този свят. Един изтощен, с доста душевни рани от дългогодишните борби Константин Илиев, но какъв брой са тези негови съвременници, които по този начин поредно са отстоявали своята идея, която трансформира параметри и стойности в музикалната ни просвета.
Естетическият конфликт на новото и остарялото постоянно поражда спор, той може да прерасне и в скандал, както се е случило през 1913 година в Париж на премиерата на „ Пролетно свещенодействие “ на Стравински, само че както е известно, това най-много изтласква младия Стравински на върха на известността. За епохата признаваща само соцреализма министър председателите на творбите на Константин Илиев са мотив за убийствено „ публично заклеймяване “ през 50-те години, за последователно занемаряване и недопускане в представителната ни просвета в идващите десетилетия. Годината 48-ма (Ждановското постановление) за мен траеше до 88-а година - по този начин разяснява в спомените си самичък Константин Илиев. В това време се постанова само диригентския му облик.
Сега забрани няма, само че осъществяванията на творби на Константин Илиев са още веднъж редки събития, за които доста не се приказва. Компакт дискове с негови авторски осъществявания и обособени паметни диригентски записи също.