На 6 и 9 август 1945 г. над японските градове

На 6 и 9 август 1945 година над японските градове Хирошима и Нагазаки, по време на военна интервенция на американските Военновъздушни сили, са хвърлени атомните бомби " Малчугана " и " Дебелака ". За минути умират стотици хиляди мирни жители. Счита се, че жертвите в Хирошима са сред 90 000－140 000 души, а в Нагасаки сред 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са измежду цивилното население. Други източници показват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни. Радиацията унищожава хора, селскостопански площи, животни, природа - десетилетия след гърмежите. 

" Пълното обединяване на нашите военни сили, подкрепени от нашата решителност, значи неизбежно и дефинитивно заличаване на японските въоръжени сили, даже с цената на цялостното опустошаване на японските градове… Ние призоваваме държавното управление на Япония да прогласи незабавно безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и задоволителни доказателства за своите положителни планове за това. Иначе Япония я чака бърз и разрушителен погром. "

Това е изказването на президента Труман на 26 юли, на Потсдамската конференция пред останалите водачи на антихитлеристката коалиция и пред света. Той не загатва нищо за нуклеарно оръжие. 
Хирошима, 6 август 1945 г. В 08:15 часа локално време „ Enola Gay “ хвърля нуклеарната бомба, посочена „ Mалчугана “ – 50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от към 13 килотона тротил в центъра на града. Бомбата се взривява на към 600 метра над повърхността, при което на място умират към 70 – 80 000 души. Зоната на цялостно опустошение е с радиус към 1,4 км. Пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 квадратни километра. 90% от зданията са унищожени или мощно развалени.
Нагазаки, 9 август 1945 г. 
На борда на американския стратегически бомбардировач B-29 „ Суперфортрес “ е 393-ти ескадрон, командван от майор Чарлз Суини и " Дебелака " - нуклеарна бомба с 6,4 килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от към 21 килотона тротил. Първоначалната цел е град Кокура, само че заради неприятни метеорологични условия и привършващото гориво, задачата е заменена с Нагасаки.
10 години след една от най-зловещите нещастия на човечеството, през 1955-а, турският стихотворец, държавник и антифашист Назъм Хикмет, написа популярното си стихотворение за мъртвото момиченце от Хирошима. Нека почетем паметта на стотиците хиляди починали с трогателното послание на турския лирик.

Аз съм момиченце. Чукам овреме.
Аз блъскам и спирам на всяка врата,
но не мога пред вас да застана,
че мъртвите нямат лице за света.
Чуйте! Във град Хирошима загинах
и 10 години след моята гибел
аз си оставам на седем години,
че мъртвите дребни деца не порастват.
Миг! И очите ми станаха слепи,
косата ми пламна и гръм връхлетя.
Станах на пепел, на шепичка пепел
и вятър отвя далеко пепелта.
Чукам ви! Чукам, да чуете вие!
Не желая за себе си нищичко аз -
аз изгорях като листче хартия -
не мога си взе и бонбонче от вас.
Леличко! Чичко! Стоя пред вратите
и блъскам за автограф!Ще блъскам до дъно!
Чукам да няма дечица убити,
да могат да споделят: " Бонбонче ми дай! "

Светът помни и жеравчетата на СадакоНа 6 август 1945 година Садако Сасаки е на 2 година и по време на гърмежа на атомната бомба над Хирошима е била у дома, на към километър и половина от епицентъра. Взривната вълна я изхвърля през прозореца, само че момиченцето остава живо. Когато майка й я открива, тя не вижда никакви забележими контузии. Детето умира 10 години по-късно от левкимия, в резултат на претърпяното радиационно облъчване.Малко преди този момент бащата на Садако й споделя легенда, съгласно която всеки, който успее да сгъне 1000 хартиени жеравчета оригами, може да си пожелае нещо и то ще се извърши. Момиченцето стартира старателно да сгъва жеравчета от всяко попаднало му парче хартия. Помагат й пациенти и личен състав от болничното заведение. После от прилежащите градове, учебни заведения, лечебни заведения, страни...Садако съумяла да направи 644 жеравчета. На 25 октомври 1955 година поискала чай и ориз. После благодарила на фамилията си и това били последните думи на 12-годишното момиченце. Погребана е в обкръжението на хиляди оригами, направени от съпричастни със ориста й деца и възрастни от целия свят.