Празник е! Любими имена черпят днес, почитаме велик светец
На 6 февруари имен ден честват Доротея, Огнян, Искра, Пламен.
На тази дата Светата ни черква уважава паметта на Свети преподобни Вукол, свещеник Смирненски, на Света мъченица Доротея и на Свети Фотий, патриарх Цариградски.
Преподобни Вукол бил възпитаник на Св. ап. Йоан Богослов, който го кръстил и посветил за свещеник на град Смирна. В Смирна тогава имало малко покръстени. Сред тоя езически мрак Св. Вукол се отличавал със своите добродетели, изключително със своята доброта и благост.
Свети Йоан Богослов, виждайки, че това е умел в духовния живот човек и заслужен, го сложил за свещеник на Смирненската черква. Това назначение било прекомерно благовременно за християните на Смирна и Христовият светител направил за тях доста потребни неща. Просветен от Дух Свети, той сияел като светилник на величие (Мат.5:15). Онези, които стояли в тъмата на заблудите и идолската хубост, той просвещавал посредством небесната светлина и посредством светото Кръщение ги правел синове на светлината (Иоан.12:36) и защитавал всички от безбройните, невидими, само че свирепи и неукротими зверове, които единствено търсят кого да обхванат.
Преди да се показа през 100 година, Свети Вукол връчил своето словесно стадо на блажения Поликарп. След като тялото на светителя било заровено, Бог благоволил на гроба му да израсне мирта, за която било характерно, че лекувала заболели.
Света мъченица Доротея живяла в III век в град Кесария Кападокийска. Тя била доста красива; мъдростта ѝ удивлявала всички, които я познавали; само че изключително тя се отличавала с християнски добродетели и с ревнивост към закона Господен. Тя се отказала от житейските наслади и се посветила напълно на Бога, като се стараела да Му служи с положителни каузи и правоверен живот.
Саприкий, шеф на Кападокийската област, повикал на съд Доротея. Той почнал да я убеждава да принесе жертва на боговете, както бил заповядал царят. Девойката дала отговор, че небесният Цар е заповядал да се покланят единствено Нему и че тя ще извърши Неговия закон и няма да се покланя на идолите. Управителят я заплашил с жестоки мъчения, в случай че не се отхвърли от вярата си, само че тя отказала. Виждайки, че увещанията му са безполезни, Саприкий заповядал грубо да мъчат Доротея.
След това шефът измислил друго средство, с цел да склони Доротея да се отхвърли от вярата. В Кесария живеели две сестри - Христина и Калиста, които преди били християнки, само че се отрекли от вярата си заради боязън от мъчения. За своето отказване те получили от езичниците доста пари и живеели в благосъстояние и лукс, измежду суетни удоволствия. Саприкий се надявал, че техният образец ще подействува на Доротея. Доротея прекарала у тях няколко дни и те старателно я уговаряли да последва образеца им. Но станал противоположното - Доротея ги убедила в силата на Христос и във безконечния живот след гибелта. Саприкий се разгневил и ги предал на изгаряне. Тъй умрели сестрите и получили страдалчески венец. След гибелта на Христина и Калиста Саприкий заповядал грубо да мъчат Доротея - обгаряли я с огън, били я по лицето. Най-после шефът изгубил вяра, че тя ще се отхвърли от вярата си и я осъдил на гибел.
Свети равноапостол Фотий се родил в Цариград към 820 година от богат и благороден жанр. Баща му се казвал Сергий, а вуйчо му бил женен за сестрата на византийската императрица Теодора. Родителите на Фотий страдали за своето намерено иконопочитание по времето, когато византийските императори били иконоборци.
Фотий получил най-хубавото обучение на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил учител в популярната Магнурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно – българският цар Симеон Велики. Фотий заемал високи служби в страната, на най-вече обичал да се занимава с науките.
Заради изключителните си дарования и високото си обучение той бил подложен през 858 година за цариградски патриарх. Патриарх Фотий насърчил Константин Философ да стане християнски мисионер на славяните. Той написал до българския цар Борис І обстойно обръщение върху християнската религия и живот.
Патриарх Фотий се борил срещу изопачаванията на християнството и постоянно влизал в различие с византийските императори. В взаимозависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и отново възстановяван на патриаршеския трон, до момента в който най-сетне умира в изгнание на 6 февруари 891 г.
На тази дата Светата ни черква уважава паметта на Свети преподобни Вукол, свещеник Смирненски, на Света мъченица Доротея и на Свети Фотий, патриарх Цариградски.
Преподобни Вукол бил възпитаник на Св. ап. Йоан Богослов, който го кръстил и посветил за свещеник на град Смирна. В Смирна тогава имало малко покръстени. Сред тоя езически мрак Св. Вукол се отличавал със своите добродетели, изключително със своята доброта и благост.
Свети Йоан Богослов, виждайки, че това е умел в духовния живот човек и заслужен, го сложил за свещеник на Смирненската черква. Това назначение било прекомерно благовременно за християните на Смирна и Христовият светител направил за тях доста потребни неща. Просветен от Дух Свети, той сияел като светилник на величие (Мат.5:15). Онези, които стояли в тъмата на заблудите и идолската хубост, той просвещавал посредством небесната светлина и посредством светото Кръщение ги правел синове на светлината (Иоан.12:36) и защитавал всички от безбройните, невидими, само че свирепи и неукротими зверове, които единствено търсят кого да обхванат.
Преди да се показа през 100 година, Свети Вукол връчил своето словесно стадо на блажения Поликарп. След като тялото на светителя било заровено, Бог благоволил на гроба му да израсне мирта, за която било характерно, че лекувала заболели.
Света мъченица Доротея живяла в III век в град Кесария Кападокийска. Тя била доста красива; мъдростта ѝ удивлявала всички, които я познавали; само че изключително тя се отличавала с християнски добродетели и с ревнивост към закона Господен. Тя се отказала от житейските наслади и се посветила напълно на Бога, като се стараела да Му служи с положителни каузи и правоверен живот.
Саприкий, шеф на Кападокийската област, повикал на съд Доротея. Той почнал да я убеждава да принесе жертва на боговете, както бил заповядал царят. Девойката дала отговор, че небесният Цар е заповядал да се покланят единствено Нему и че тя ще извърши Неговия закон и няма да се покланя на идолите. Управителят я заплашил с жестоки мъчения, в случай че не се отхвърли от вярата си, само че тя отказала. Виждайки, че увещанията му са безполезни, Саприкий заповядал грубо да мъчат Доротея.
След това шефът измислил друго средство, с цел да склони Доротея да се отхвърли от вярата. В Кесария живеели две сестри - Христина и Калиста, които преди били християнки, само че се отрекли от вярата си заради боязън от мъчения. За своето отказване те получили от езичниците доста пари и живеели в благосъстояние и лукс, измежду суетни удоволствия. Саприкий се надявал, че техният образец ще подействува на Доротея. Доротея прекарала у тях няколко дни и те старателно я уговаряли да последва образеца им. Но станал противоположното - Доротея ги убедила в силата на Христос и във безконечния живот след гибелта. Саприкий се разгневил и ги предал на изгаряне. Тъй умрели сестрите и получили страдалчески венец. След гибелта на Христина и Калиста Саприкий заповядал грубо да мъчат Доротея - обгаряли я с огън, били я по лицето. Най-после шефът изгубил вяра, че тя ще се отхвърли от вярата си и я осъдил на гибел.
Свети равноапостол Фотий се родил в Цариград към 820 година от богат и благороден жанр. Баща му се казвал Сергий, а вуйчо му бил женен за сестрата на византийската императрица Теодора. Родителите на Фотий страдали за своето намерено иконопочитание по времето, когато византийските императори били иконоборци.
Фотий получил най-хубавото обучение на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил учител в популярната Магнурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно – българският цар Симеон Велики. Фотий заемал високи служби в страната, на най-вече обичал да се занимава с науките.
Заради изключителните си дарования и високото си обучение той бил подложен през 858 година за цариградски патриарх. Патриарх Фотий насърчил Константин Философ да стане християнски мисионер на славяните. Той написал до българския цар Борис І обстойно обръщение върху християнската религия и живот.
Патриарх Фотий се борил срещу изопачаванията на християнството и постоянно влизал в различие с византийските императори. В взаимозависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и отново възстановяван на патриаршеския трон, до момента в който най-сетне умира в изгнание на 6 февруари 891 г.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ